Единственият недостатък на Луната бил, че отразява чужда светлина, а не свети със своя, Фуше. Така чух от един филм. Мисля си, че това зависи от гледната точка. Ако никого не допуска до своята светлина, може и да е крайно, но звучи безкрайно...;) Виж, Фуше, жената го гледа кротко, мило и влюбено, та изобщо не е както са го написали в пресата. Обаче не можах да изгледам всичко. Много е трудно да ти обясня психосоматично как се отразява светлината или радостта, Фуше, от първичната същност на Нун, първична бездна вода. Изглежда по-приветливо да се занимавам със себе си, защото бездната е неподвижна и някъде между водата и небето. Сигурно на нейната възраст и аз щях да съм отчаяна, но сега е кризисно време и ми трябват приказките на фараоните, които бях забравила. Изглежда егоцентрично, а не всеки мъж харесва да не е център на бездната. Проблемът, който се вижда, е преминаването отвъд без да се обръщаш назад..ми, защото Евридика ми е скъпа, Фуше, а това наистина е приказка, но любовта не може да подведе човека.
https://www.youtube.com/watch?v=G9G09cziMFw - ето, Фуше, наистина това е най-важно сега.
Фуше, не виждаш ли, че е много емоционален и това му е слабото място? Малко ги зарязах генералите тези дни, защото се пита публично ли говорят или си говорят по лични позиции..стискам палци автоимунно да не си правят сами болестни състояния, защото това е тази проказа - недоволство към себе си и от рода си, прерастващо в истинско безумие. Да, готов е отдавна с позицията си, а сега пита къде съм и защо не му отговарям като пита. Не, моето отношение към Наполеон не беше такова. Бях му ядосана, а той си домъкна болестите, но и направи много да ни подобри живота. Сега е здрав и с една идея по-малко претенции. Ми то докъде ще я докара, ако реве така за всеки мъж? Да, не е като всеки мъж, но в случая иска да бъде възприеман като всеки мъж. Напротив, Фуше, харесва ми. Просто трябва да се успокои. Подлудяват и миличкия, Фуше. Купих му един кашмирен шал, но като цяло ми е нужен в пустинята, защото и тази крайност е като всяка друга. Не, не се карат, но и не могат да се разберат още. Миличкият е точно като мрак в пустиня в момента, а аз се налага да съм в егоцентричния център, за да съм справедлива..към разума на мъжете и в частност - към сухопътния (в пустинята). Онези бедуини не са се отказали :). Мирчето е разглезен грък, а брат му - миличкият е дисциплиниран египетски владетел, познаващ несгодите и жаждата в пустинята. Би трябвало да е суров, но е само луд и мил, Фуше, вече наистина много дълго време...не зная как да обясня, че съм независима, за да разбере сухопътният, че нищо не зависи от мен. Взе да черпи енергия и да си връща силата, Фуше...това чудо в момента е неговата любов към тези земи, които облагороди с много търпение и упоритост, все в дефанзивен план. Приказките за династията на Птолемеите са по картинки и свитъци, Фуше ;). Птолемей XIV, но с идеите си създаде бъдещето днес...твоят син, журналистчето с маниери, Фуше, е и мой...Цезарион, но там историята се преплита между Рим и Египет, пък е било някъде из Родопите...и си бил почтен мъж, Фуше, с 6 деца (4 на миличкия и 2 твои, но аз чий съм ;)?!). А, сега изненадата е, Фуше, че сухопътният има известно право да е с претенции спрямо всички. Рамзес II, но оттогава не ме е обичал като съпруга...вероятно и шестте деца са негови..;) Съжалявам, Фуше, разочаровала съм го, но само малкият Цезарион се е отказал веднъж от майка си, за да последва баща си. И той е бил разочарован от мен. Виждаш ли, че не е лесно?Не, Фуше, два пъти си му бил баща, а втория път се е молил да разбере първия път чий син е бил - твой или на Цезар. Хайде сега да се успокоиш, Фуше. Сухопътният ще издържи тази истина, а и вървя дълго в пустинята, за да разбере, че не бива да ми вгражда сянката в храм и не всичко е артистично изпълнение, но беше много забавно с него тогава, Фуше. С възрастта всичко тече и се променя. Не го подценявай, защото аз също не го подценявам. Да, боря се и за най-малкия си син, Фуше...най-много прилича на баща си, но се чувства излъган от Вярата или наказан, което не го радва. Независим като майка си. Сърди се сега на сухопътния. Не, не е искал да остане без деца и жена и да воюва, но такава му е била съдбата. Травмиран, Фуше, но и много силен воин. Сега ще надделее разума и при него, Фуше. Не всичко е просто черно и бяло. През лятото разбрах, че е пустиняк, но тогава нямах сили да разбера как така изведнъж е решил, че ще излезе от приказката-мираж. Понеже е неразумен, сега го осветлявам, защото иначе няма да минем между капките, а аз няма да си го простя. Пустиняк е човек от пустинята по моето определение, Фуше. Не, отказвам да се притеснявам за това какво ще реши и ще направи - така ме е научил тогава, но съм се престарала с емоциите, въпреки че ме е карал да се успокоя, и сърцето ми е боледувало. Сега е мой ред да го призова да си пази сърцето и да мисли повече за себе си. Лека нощ, Фуше. Ще чакаме фатмака да ни оправи проблемите :-))).Редактирано от Blackeyes на 26.01.22 01:37.
|