Фуше, срещу мен ли си се бунтувал? В момента ми изглеждаш подложен на наказателна акция, защото не си вярвал в умората. Така ли е? Аз имам нужда да се оттегля сега...защото вниманието, което се засвидетелства, е, за да чуеш какво ти казват, защо го казват, какво си мислят, че са постигнали. Най-благородната иска да я заместя в това. Оказа се, че съм по-изразителна във внушенията за величавост и уникалност. Това ли искаш да чуеш? Виж, Фуше, прехвърля ми тонове власт ;) и ми говори за богоугодното приемане на този дар. Не съм можела сега да обхвана силата и замисъла, но съм виждала далече и пустинята не била мираж. Мъдрите слова, които изричал, носели светлина, която плашела, но най-вече неразбиране...трябвало да следвам ритъма на миличкия, а задаването на темпо да оставя Нему. И се започна пак с разтягането на едни чисти миризми на сапун и време, в което парите идвали от травмирания, но той още не знаел за тях..ти виждаш ли смисъл, Фуше, в това Слово? Говори ли ти за това, което искаш?
Няма отърване, Фуше. Бунтувал си се. Надеждата да се върнеш да общуваш на ниво следване на контекста е толкова безпредметна и така повърхностна, че може да докара някой инфаркт на непроумелия, че в диалога се и слуша, а не само се следят контекста и болежките. Нищо не ми трябва, Фуше! Когато властта стане самоцел, започват проблемите. Всичко изглежда мирно и тихо, красиво и свежо червено, но тъкмо да те хване за гушата позитивизма и се намерил някой, който да възроптае. Не е редно да привързваш, а след това да зарязваш ;)..изтече се цял поток от хора, времето преля чашата с отрова ;) и все още жестоки люде минават и прегазват духа на йезуитския орден..това пее тази сива сграда на печална слава и с мирис на книги.
Нали ти казвам, Фуше. Мястото започна да излъчва космическа енергия, засмуква и си търси своето. Издигнали са Камен (от камък) почти до върха, а това си е гробница, както и да загледаш символа. Влизаш, излизаш, помниш глъчката и припряното пъплене на рокли в двора, а сега се сещаш, че си дошъл, видял и победил...да ти звучи абсурдно случайно, м? Малко местенце, а ще се пръсне от енергията там. Установих, че бягат, а после се връщат, за да започнат отново да клюкарстват..Фуше, какви са тези хора? Какво искаш да знаеш? И защо си шушукат по кьошетата вместо да видят кой ги преследва реално? Успокоява ме да не обръщам внимание и се чуди къде си мислят, че ще избягат от Него. И това, че врещели как им досажда, колко са заети, как е без интереси, му идвало вече в повече, та решил да ги пере в обществената пералня директно с порои и недоволство, че да се усетят на кого дължат живота си. Фуше, трябва да си лягам..налага се да съм красива, да забравям някои анажименти, да си почивам и да ти напомням кой те следи.Редактирано от Blackeyes на 06.07.18 23:27.
|