не, тва е работа само на некъф фашист...
скив ся кво кино открих... Сори немах време за интернет...
и чак сега сядам...
Йозеф Геббельс "Князь лжи" / Преступники Третьего рейха
Апропо нали имам съветска историческа енциклопдя и кво открих на заспивате?
Руснаците - руските професори по история - пардон съвецките също са си падали фашисти... Представи си за първия космонавт Юри Гагарин само два абзаца, а биографията на Хитлер на горе долу 2-3 страници...
Гасси... Който не верва да види в 4 том, издание 1963 година, Гага-Двин - тва е начи Хага - Двин... Нали руснаците го пишат Гитлер Хитлер, а Хага при тех е Гаага... На 14 страница на 4 том е въпросната Хага, само половин биография на Гагарин... А за съда в края пише само: "Место пребывания Междунар. суда точка.
Лит. /демек литература съкратено/, начи:
Лит.: Gelder H. E. van q 's Gravenhage in seven eeuwen,
Amst. , 1937.
А Гагарин е на 25 страница на том 4, в дъното, като биографията му завършва горе на 26 така:
Лит.М Г а г а р и н Ю. , Дорога в космос, М . , 1961; Утро
косм. эры [Сб. мат-лов.], М. , 1961 .
И после идва ред на ГАГАРИНО - НА 3 РЕД.
Г А Г А РИНО - стоянка эпохи верх . палеолита (оринь-
яко-солютрейское время) в Липецкой обл. РСФСР, на
лев. берегу верховьев Дона . Открыта (1926) и раскапы-
валась (1927 и 1929) сов. археологом С. Н. Замятиным,
в 1961 и 1262 раскопки продолжены Л. М. Тарасовым.
Останалото у Фейсо по въпросо... Тука е мазало некво.
Освен тва е пустош. Гасси.
Изданието е СОВЕТСКАЯ
ИСТОРИЧЕСКАЯ
ЭНЦИКЛОПЕДИЯ.
1071 страницил
Сивито на Гитлер - Хитлер де, е на 457 страница, след некой си Антонио Гитерас, обществен и държавен деец (1905-8.V. 1935) на Куба, роден във Филаделфия (САЩ) - на руски (США), в 20-х годах сталодним из лидеров революц.
студенч. движения. Активно участвовал в борьбе
против диктатуры Мачадо и бла-бла за империализма...
А Сивито на Хитлер почва от 457 страница и свършва на 460.
След него
ГИТТИС,
ГИЯН
ГИЯС-АД-ДИН БАЛБАН
ГИЯС АД-ДИН ТУЛАК
некъв бургундски монах, автор на "История своего
времени в пяти книгах"
после в дъното
ГЛАВИ, Аль Хадж Тхами аь Глави (1874 или 1875 -
23. І. 1956) - крупный марокканский капита-
лист и феодал, паша Марракеша. В 1908 участвовал в свержении
султана Мауля Абд-аль-Ьзиза. . С устаномлением франц.
Ами после идва ред на 462 страница, като първия ред е
протектората над Марокко 1912) - сторонник фран.
властей.
Ами аре, че трябва да пия кафе и да продължавам да се занимавам с пребейски дела, да почиствам хралупата...
А на тебе успешно продължение.
И глаголене, така да се каже...
|