Какво има, Фуше? Кое е толкова спешно по това време, за да настояваш да ти обяснявам проблематичния реализъм, в който живеем? Няма празници, няма делници, за да не депресираме потенцилни самоубийци, бойци със снежни топки, любовчии, които единствени знаят какво е любовта. Здравият ти разум те подвежда, че като съм заета, ще мога да отразя някое събитие като светска дама, която няма друга работа освен медийната си изява. Остави се да бъдеш изненадан от прозорливия фатмак коя ще те преследва като бял мерцедес да й дадеш розичка за празника. Всичко отпада като ангажименти до второ преразглеждане на очакванията на щастливите, че ще пътуват, ще общуват със сухопътния и теб, ще омайват миличкия и т.н. уникални инсталации по живота на Владимир Димитров - Майстора или пък по Петя на моята Петя. Предозирането създава мъгла и спокойствие, че има къде по-лошо живеещи от нас. Ти само се весели и забавлявай, а жените и мъжете ще се бият, щом трябва, за да осигурят философски размисъл как не разбират живота на силверадестия в дълбочина, който в душата си е щастлив, а си споделя само констатациите как ние сме нещастни. Купих един сладкиш вчера, който трябва да хвърля, понеже е фабричен и страшно безвкусен - това е лукса, който мога да си позволя. Съжалявам, ако се разстройваш, но сме в режим оцеляване, а не разсъждение върху чужд контекст. Лека нощ.Редактирано от Blackeyes на 09.03.22 02:30.
|