Фуше, отиваш там при баба си менда, връчваш и кори за баница, продукти за нея и я молиш най-учтиво да ви нахрани...кой да е доволен от глада, страха и неизвестността? Ако го слушаш тоя тиквеник, той ще те накара 24 часа изобщо да не ядеш, спиш и да не си човек. Да пусне робот, като много му знае плювалника, че да успокои местните и се случат нещата бързо и ефективно.
Бабите трябва да нахранят момчетата...ще се молиш - това е положението. Ще живеят там. Няма само да служат по 24 часа на нищото, което откриват. Ти също трябва да се прибереш след молбата и да си починеш.
Миличкият не е нацапан с нищо, защото онзи вече подивя и нищо не вижда. Почива си. Беше грешка миналия уикенд да прекъснеш нишката тук, защото това допълнително натовари вярата на хората, но накрая като гръмне отвсякъде, ще проумее този боклук, че не е център на света и че никой няма да му търпи критиките, докато се чуди как да се измъкне от мисия.
Ами, стига, Фуше. Всяка сутрин трябва да изтърпявам рев, носът ми тече от на Наполеон изумителните прозрения. Аз говоря, че ни е нужна лекота, той дошъл да ме сравнява с 20-30 години по-големи от мен и да ни слага на равна нога. Нямам капацитет повече да нося на гърба си тегобите, мечтите и очакванията на всякакви хора. И не е вярно, че за пари се играе по всеки сценарий. Ние сме наказани, а не поощрени да правим такива мащабни и налудничави провиквания в света.
Ето ти един откъс:
Преображение
Из „Стопанката на Господ“ на Розмари де Мео, стр.78-79
В живота си мъжът три пъти сторва Преображение. Първия път – като навърши седем години. Тогаз се смята, че момчето вече е достатъчно голямо и знае кое е добро и кое – лошо. Тогаз от баща си получава първия си нож. С тоя нож ще се пазят до края на дните си. Рано, преди изгрева, бащата води сина си на нивата. Земята требе да е родова, неговите хора да са я копали и жънали. То сега градските деца си нямат земя. Ама ако рече някой баща да научи син си как се става мъж, все ще му намери колая. Ще го изведе някъде. Навън, на жива земя, дето да се чува как диша пръстта. Та оставя бащата сина си сам, застава далеч, да не го вижда момчето, но пази да не минават хора. Момчето требе да си се усеща само, да си изпита куража. Когато почне изгрева и сянката му се просне дълга зад него, с ръка на сърцето първо требе на глас да се заяви пред Слънцето. Изрича си ясно и високо името и къде му е коренът: „Аз съм Георги и съм българин!“-казва. След туй вади ножа и си отрязва сянката – прокарва бразда в пръстта зад петите си. В тоз час момчето отрязва пъпната връв с майка си и става мъж!
Втория път мъжът прави Преображение, когато му се роди първа рожба – мъжка или женска. Тогаз отива на същото място сам, с оня нож – от баща му, дето е. Слънцето изгрява, сянката му пада дълга подир него и тоз мъж пак му заявява кой е. И казва пред Слънцето, че го е избрала първа рожба и че пътят му вече ще е преплетен с нейния. После се зарича, че ако се наложи, ще си даде живота за нея! Дига ножа и пак реже сянката. И от тоз изгрев пътят му не е сам път, а два пътя – преплетени.
Не всеки мъж стига до трето Преображение. Третото требе да го е заслужил. Тоз ден настъпва тогаз, когато е отчувал рожбите си, погрижил се е за бъднините им, дигнал е къща или чешма, оставил е с нещо дирята си. Ако няма рожби, да е стигнал до покой в сърцето. Тогаз иде време да се погрижи за неговата си душа, преди да се прибере в Светлото. По ранни зори облича нова бяла риза и отива на същото място, на родовата си нива, с татковия си нож. Някои го правят на гроба на баща си или дядо си. Слънцето изгрява и тоз път се гледат дълго, знаят се, радват си се. Като е готов, старецът вади ножа и си реже последната сянка. Оттука тръгва душата му да се прибира в Слънцето, към смъртта си. Настанало е време за дълбока оран, да си види Орендата. Какво си казват тогаз човекът и Слънцето, си е тяхна работа. После старецът се прибира у дома, съблича си бялата риза и я дава на жените да я приберат. Те знаят, че като си отиде от тоз свят, требе да го умият и да го положат в нея.
Всичките тези помпозни събития на суетата да ги виждаш някъде в откъса по-горе? Миличкият не спира да спортува, като че ли това е най-важното му занимание. Ти не спираш да работиш. Какво точно очаквате?? Всички ще сме под влияние на наричането и е време да проумеете, че светът не се дели на мъжко и женско..начало. Да, не се чувствам добре, защото все за нещо, на някого съм виновна. Какви музеи, какви нощи под звездите? Предупредете я тази ловешка крава да спре да ме яде, защото мъжът й е козел, а не Господ!
Емоции, пръдни под юргана, качил се на Хималаите и не слязъл. Байгън! Разбра ли? Престани да се правиш на спасителя в ръжта. Спокойна вечер.
Не ти се сърдя, миличък, но престани. Къде ме виждаш все да ходя, да се забавлявам, защото уникалната смята, че така трябва да живея? Да тръгва, да разкаже цялата история за една нощ по музеи, паланки и улиците! Егати тъпоумието, егати простотията. Хайде утре пак..сега трябва да си легна, защото кой откъде свари блъска живота и се оплаква, че последният не се отблагодарява никак за неспирните усилия да го стъпчем.Редактирано от Blackeyes на 18.05.19 20:38.
|