|
Миличък, за тях да работиш означава да им се отчиташ всеки ден. Няма как да е доволна уникалната като не забелязваме как знае, че всичките месеци имат по 28 дни и си прави тестовете за интелигентност извън всякаква скала. Не мога да разбера защо си мисли, че някой може да й отстъпи 'сладката' си работа, защото била интелигентна. Общо взето почти никой от бързащите не се интересува колко интелигентни сме. Казвам й вече няколко пъти да си мине по всички етапи и процедури, тя побърза да ме корумпира :) и смята, че ще й предоставя властта наготово, защото било редно да правя път на новите таланти в бабешка възраст (може би). До онзи ден квича, че трябвало лично мнение, а сега вече трябвало много четене. Нищо не трябва, но тя още не го знае. Със сигурност не знае и че ще идва Папата през май (сигурно) и че имаме вече лоша реклама с посегателство върху друг Папа..ама, разбира се, че е желателно да следваш католика, за да й угодиш на широко скроената душа..и това не е подигравка, а сериозна критика за безотоворното й поведение години наред. Добре ще те поглезя, миличък, ще ти споделя малко от бардака на студента ;)...
"Така че, набързо подписах на З*** тавана на хонорара, посочих й пътя към касата и най-любезно се сбогувах...Смятах, че никога повече няма да я видя...но не стана така. З*** беше решила....нещо друго...
- Ще дойдете ли на представлението?
- Не.
- Но вие видяхте само началото...
- Все едно...Нали всичко е уредено?
- Не харесвате ли спектакъла?
- Има ли значение?
- Има.
- Добре тогава - не го харесвам...
- Намирате го посредствен?
- Не!
- Тогава бездарен?
- Не.
- Искате да кажете, че е слаб?
- Нищо не искам да кажа...
- Тогава... тогава... защо ми подписахте тавана, защо се съгласихте на тавана...
- Защото ми е все едно...
Тук очевидно тя си спомни, че е дама, актриса, висшистка, петнадесет години по-голяма от мен и открито избухна…
- Ама, не, не може така… Какво си въобразявате вие…Вчерашно хлапе взело да ми раздава пари като милостиня…Какво е това, перчене ли, какво е…Тези пари за черни очи ли ми ги раздаваш?...Да не са твои…те са обществени…Те се дават за резултати, за труд…Кой си ти да ги раздаваш?...Така…“Все ми е едно…“
Явно дълбоко бях наранил гордостта й на творец, защото всъщност ме съдеше, сърдеше се на големите пари, които бях й дал…Засмях се на нелепицата, но изнервен от мрачните случки, които преживях, от оперетния бунт и културния му компромис, бях сърдит на живота, на света, на самия себе си.
Преживях първата драма на моето съществуване и ексцентричния творчески катарзис на З*** ми се стори като буря в чаша вода. Креснах на свой ред в лицето й:
- Сценката ви е блудкаво-бебешка, направо издъхва от наивност…защото…нищо, ама нищо не знаете за обществените пари…Нито колко струват, нито как се раздават. Вярвате ли, че момичетата в бригадите се събличат само с поглед? Не им ли бъркат поне под блузките?...Скечът ви е скапан, боза…пълна, гОла вОда…Но, ако можех бих ви платил. Бих го купил за милион…Да, готов съм да платя много, макар че не струва нищо…И знаете ли защо? Заради тия там как ги нарекохте – общите, обществените пари. Най-добре е да ги пилееш, да ги пръскаш…да купуваш с тях тонове театрални бУклуци…като вашия…Убиваш вкуса, но убиваш и парите…Е, поне малко им пускаш кръв…
- Какви ги говорите?
- Такива…Тия пари убиват. Превръщат се основно в отрови, в спирт, в дрога, в сексуален терор. В безкраен празник на мръсотията…Знаете ли колко струва една каса с уиски?
- Не.
- А един кашон „Марлборо“?
- Една кутия „Кент“ е един и двайсет, но ги има само по баровете.
- Кутия „Кент“…Знаете ли колко бензин изгълтват трите „Лади“ на щаба да разнасят насам-натам няколко леснодостъпни женски задника? Знаете ли колко лични кефове царски пилеят вашите обществени пари…Знаете ли какво лице накълцаха тия обществени пари…Лице картина, прелест, пожар…Не такова никакво, като вашето…
- Не, това вече е безобразие…Вие…Вие сте грубиян… "
стр.142-143. Лирическият герой е 21 годишен...
Просто е доста интересно, миличък, макар и написано през 2007...да, мисля, че без истински бунт няма да има революция в мисленето. Ако някой се е разпознал в сагата "ала ламби на разпит", да не обвинява забелязващия отклоненията. Който живее, трябва да се храни. Който работи, трябва да получава за труда си полагаемото. Между двете клишета стои приоритета.
Фуше малко спа снощи, вълнува се прекомерно и не исках да го тревожа с неволите си, но все идва и пита защо не чува ;) Ще се прибере до час и половина - два...така определям времето. Да, това си е признание за личните му качества, а не за помощниците му. Чете тук, няма проблеми...Той поне ще си има самочувствие на успял професионалист. Почивай си и като се видиш, че прекаляваш със сол, започвай със сладкото...майтап, майтап, но се неутрализират. Да, добре съм вече...но по това време не може да искаш да спиш, когато уникалната се чуди в 21 часа ли ще ставаш или чак утре в 9...може пък да й падне стотинката и да разбере, че Папата не намеква за небостъргачи, а проповядва религията си, която не може да бъде сравнявана и уеднаквявана за удобство на вярващите по света. "Исус не иска от нас големи дела или да привличаме вниманието към себе си с необикновени постъпки. Той иска от нас да създадем само едно произведение на изкуството, постижимо за всички - собствения ни живот", подчерта папата. Да, явно се подготвят да ме пазят там...хех, да им имам самочувствието. Значи, да, благодаря ти, миличък, че опази Фуше.Приятна вечер.
Е, като чух как бучи река чая и се приготвих да умирам, миличък. Като кацнал на едно дърво насред реката и с явно неразположение, което няма кой да вземе предвид. Сега се опитвам да осмисля и пак не мога, а не че не искам да споделя на Фуше...Беше нещо средно между морска буря в кораб в океана и страховито бучене на планински пластове размърдала се земя. Цяло чудо е, че електричество имаше..колкото да поддържа фенерчето, за да следим дървото накъде ще се наклони. Най-изумителното е да стигнеш до работата си, за да се извиниш, че не е благоприятно времето в тази надигнала се вода..вода ли беше, страст ли..и да вземат да те открият след това на дървото, за да си свършиш малко работа, за която си дошъл..Неизменно виждаш позитивизма на местните, че чая няма как да им изневери и няма страшно, ама изобщо няма страшно да се скъса дига, да се стовари четири-пет метров сняг върху ти (тъй като си кацнал на едно дърво)...https://www.youtube.com/watch?v=6TCdaWLB_p0
После вече като се отвори и небето с рев и се разхвърча нещо средно между град, сняг и дъжд, какво да му е...дървото се люшка и няма даже морска болест. Изобщо не се колебаех вече, ще умирам....https://www.youtube.com/watch?v=bbeH3n2u3kU Какво било да си самотен, хех?! После с припълзявания и позитивизма на местните някак възкръснах...и аз питам с кого толкова се наложи да воюваме? Че кой да се притече на помощ? Оставяш Господа сам да си мъкне вересиите..много му здраве на Наполеон и на мъжкото му включване в бурята! Изобщо повече не искам нито да се връщам, нито да помня, нито да разбирам дълбоката му същност и следващия път като му хрумне да вдига революция, да помни, че някои се учим от грешките си и не ги повтаряме. И, разбира се орфеевица...не че съм я познавала тогава, де, но то дяволът като си няма работа и създава безобразия. Не я зная каква е кадърна и на кого в имението живее, но да се махне изцяло от живота ми, че да не загуби и малкото, което й остана. Е, така стана, да - прибра си малкото трансцедентът. А, че трябва и да се извиня на Наполеон, че съм се изплашила ли?? Той много умен ще се окаже накрая.
Здравей, Фуше. Зная как си се чувствал, как не се е търпял миличкият. Идеите, идеите, те са важни, а не че някакви дървета имат значение за великите революционери. На такава любов пепел й тури. Спомних си, да, че му забраних изобщо да ме търси по какъвто и да е повод, а той невинно запита днес:, след век мълчание, "успокои ли се?". Какви договори да сме имали? Мъ то си е голяма любов с празноглава престолонаследничка, която договор не ще, а се впуска във всяка инициатива на свекървата, без никакъв проблем. Ще ги видим сега...да си продължат, но и няма нужда от театралничене, че не са знаели какво трябва да се направи. Като изключим, че е гламав и червен, този с напомнянето на правото е египтянин, Фуше. Не мога да се сетя от коя династия, но е фараон. Ето, този е - Аменхотеп III...разпознала съм го, но ръкописите ми подсказват сега..., че то много звяр, много чудо взе да става. Не съм го проучвала, но не е прост и чете. Да, картотеката е жива, пее и се върти около теб :) Много е обичал да си играе на индианци и да смъква скалпове ;) - така пише там...направо е основоположник на индианските игри с племена и кокошки. Е, това ти казвам, Фуше..оплискан с кръв от кокошки. Нещо рода се пада, така е. Да, зная, че не сте се успокоили. Все пак няма да те бием с камшик, Фуше. Изтървахме ли нюансите? С теб нямам съвсем цялостен контрол, Фуше, към собствените си болки, но ти го знаеш много добре и не ми се извинявай. Почивай си.Редактирано от Blackeyes на 05.02.19 22:42.
|
Re: Предупреждение [re: Blackeyes]
