Много е спокоен и търпелив, наистина. Обаче какво торнадо ни връхлетя от страна на мъжа ми...направо каза: "Не ми е приятно..., но това няма да промени отношенията ни!" Брях си викам - шах с пешката...аз не го познавам още моя мъж, а той какви ги избълва набързо. Че и взе да създава реалност, ти да видиш- "не му било приятно да получава смс-и..." и чака...мина се доста време, докато му споделя, че подвижният подлог напротив е споделил, че смс-ите не му пречат.
Отвсякъде излагация, така е...Чална се този народ, какво не им стига - хляб или зрелища?? Разбира се, че му върнах тъпкано за реалността. Свети Георги е моят пазител и не е лесно да го хулят чрез символите му. Оттогава мълчи и слуша, никакви претенции няма, освен това: "това няма да промени отношенията ни!" - напълно си вярва.
Нали ти казвам - чалнаха се всички, сякаш чавка им е изпила мозъка. На очите и ушите си ли да вярвам или на хорските приказки?Пък после не били облъчени...всеки трябва да си осъзнае мястото и времето. Най-много се затрудних с теб.
защо да ме е страх от теб, мило, искаш ли да го изиграем този сюжет?Как можа толкова да се засегнеш, че иронично ти казах какво мислят за нас?И какъв беше този велик ступор, от който още не мога да се съвзема?Върна ме към времето, но някои упорито смятат, че можем да летим в пространството. А сега ми кажи да си вземам ли ботуши? Или ще ми пазиш гърлото??!
ок, зная, че знаеш премълчаното. Никъде няма да ходя, ще си търся ботуши.Ти ми обещай, че ще се грижиш добре за себе си. Може ли вече да се оттегля и да си почивам :), няма да празнуваме сега...непременно ще ти кажа по-рано, ако зная подробности.
Редактирано от Blackeyes на 29.09.15 20:24.
|