Когато преминах площада една вечер,видях двама души,които се бяха спрели;единият от тях казваше доста високо:
-Изглежда,че той зле я третира.
-То е нейна грешка-отговори другият-Защо е избрала подобен мъж?Той е имал работа само с момичета;тя носи мъката на своето безумие.
Аз пристъпвах в тъмнината,за да разпозная тези,които говореха така и се стараех да чуя нещо повече;но,като ме видяха,те се отдалечиха.
Намерих Бригита неспокойна;леля й беше тежко болна;тя имаше време колкото да ми каже само няколко думи.Не можах да я видя цяла седмица;узнах,че беше повикала лекар от Париж;най-после един ден тя изпрати да ме викат.
-Леля ми умря-ми каза тя-Аз изгубвам единственото същество,което ми беше останало на земята.Сега съм сама на света и искам да напусна тази страна.
-Нима аз не съм нищо за вас?
-Да,мой приятелю;вие знаете,че ви обичам и често мисля,че и вие ме обичате.Но,как мога да разчитам на вас?Аз съм ваша метреса,уви!Без вие да бъдете мой любовник.Като за вас Шекспир е казал тия скръбни думи:"поръчай да ти направят дреха от променлива тафта,защото твоето сърце прилича на опал с хиляди шарове".А аз,Октав,-прибави тя,като ми показа своята траурна рокля-аз съм свързана с един само шар и за дълго време не ще го променя вече.
-Напуснете страната,ако искате;или ще се убия,или ще ви следвам.Ах!Бригита,-продължих аз като се хвърлих на колене пред нея-вие помислихте,че сте сама,като видяхте да умира вашата леля.Това е най-голямото наказание,което можете да ми наложите;никога не съм чувствал с по-голяма болка мизерията на любовта си към вас.Трябва да се отречете от тази ужасна мисъл;аз я заслужавам,но тя ме убива.О,Господи!Истина ли е,че не струвам нищо в живота ви или,че съм нещо само заради злото,което съм ви направил!
-Незнам-каза тя-кой се занимава с нас;разпространила се е от известно време в това село и в околностите особена мълва.Едни казват,че аз се погубвам;обвиняват ме в неблагоразумие и в лудост;други ви представят като жесток и опасен човек.Ровили са се,незнам как,чак до нашите най-тайни мисли;това,което мисля,че зная сама,тези непостоянства във вашето поведение и скръбните сцени,които са причинили,всичко е станало известно;моята бедна леля ми е говорила за това и има дълго време,откакто го знаела,без да каже нещо за него.Кой знае дали всичко това не я накара да слезе по-скоро,по-жестоко в гроба?Когато срещам на разходка моите стари приятелки,те минават край мене студено или се отдалечават при приближаването ми;самите мои драги селянки,тези добри момичета,които ме обичаха толкова много,вдигат раменете си в неделен ден,когато виждат празното ми място под оркестъра на техния малък бал.Защо,как стана това?Незнам,без съмнение и вие също;но трябва аз да замина,не мога да понеса това.И тази смърт,тази внезапна и страшна болест,отгоре на всичко,тази самота!Тази празна стая!Липсва ми кураж;приятелю мой,приятелю мой,не ме изоставяйте!
Тя плачеше;забелязах в съседната стая дрехи в безпорядък,един сандък на земята и всичко,което напомня приготовления за заминаване.Явно беше,че в момента на смъртта на леля си,Бригита е искала да замине без мене и,че не е имала сила за това.Тя беше наистина толкова разбита,че едвам можеше да говори;нейното положение беше ужасно и аз бях причината за това.Тя не само беше нещастна,но я оскърбяваха и публично,и човекът,в когото тя трябваше да намери едновременно и подкрепител,и утешител,беше за нея само още по-изобилен извор на безпокойство и мъка.
Почувствах тъй живо моите грешки,че ме досрамя от самия мене.След толкова обещания,толкова безполезно екзалтиране,толкова проекти и толкова надежди,ето изцяло,което съм направил и то в продължение на три месеца само!Мислех,че в сърцето ми има някакво съкровище,а от него беше излязло само горчива жлъч,сянката на мечта и нещастието на една жена,която обожавах.За първи път се намирах действително сам пред себе си;Бригита не ме укоряваше никак;искаше да замине,а не можеше;тя беше готова да страда още.Аз се попитах тутакси,дали не бях длъжен да я напусна,дали не трябваше да я избягвам и да я освободя от един бич.
Станах и като преминах в съседната стая,отидох и седнах върху сандъка на Бригита.Там подпрях челото си на ръцете и останах като безчувствен.Гледах около себе си всичките тези пакети,полусвързани,тези дрехи,разхвърляни върху мебелите;уви!Познавах ги всичките:имаше по малко от моето сърце във всичко,което тя беше докосвала.Започнах да пресмятам всичкото зло,което бях причинил;видях моята драга Бригита да минава под алеята на липите,нейното малко бяло яренце,тичащо след нея.
О,мъж!-извиках аз-И с какво право?Кой те прави толкова смел да идваш тука и да слагаш ръката си върху тази жена?Кой позволи да страдат за тебе?Ти се решиш пред огледалото си и отиваш,нахалнико,богат у своята отчаяна метреса;хвърляш се на възглавниците,където току-що се е молила за тебе и за себе си,и я пипаш полекичка,със свободен вид,по бледите ръце,които треперят още.Ти не считаш за зло да екзалтираш бедната си глава и бърбориш доста разпалено в любовните си припадъци,приблизително като адвокатите,които излизат със зачервени очи от някой лош процес,който са изгубили.Ставаш малко,разточително дете,говориш неврели-некипели със състраданието;отиваш с безогледност да извършиш престъпление.Какво ще кажеш на Бога,когато твоето дело бъде свършено?Къде отива жената,която те обича?Къде се плъзгаш,къде падаш,докато тя се крепи на тебе?С какво лице ще погребеш един ден своята бледна и нещастна любовница,която тя току-що е погребала последното същество,което я закриляше?Да,да,без всякакво съмнение ще я погребеш,защото твоята любов я убива и унищожава;ти си я посветил в своите ярости,но тя ги е смирила.Ако последваш тажи жена,ще я умориш.Пази се!Нейният добър ангел се колебае;той е дошъл да почука в тази къща,за да изгони от нея една фатална и срамна страст!Той е вдъхнал на Бригита тази идея да замине;той й прави може би в този момент на ухото своето последно признание.О,убиец!О,палач!Пази се!Касае се до живота и смъртта!
Така говорех сам на себе си;после видях върху единия ъгъл на софата малка рокля на резки,нагъната вече,за да влезе в багажа.Тя беше свидетел на един от нашите щастливи дни.Хванах я и я вдигнах.
-Да те напусна!-й казах;да те изгубя!О,малка рокля!Ти искаш да заминеш без мене?Не,не мога да напусна Бригита;в този момент това би било подлост.Тя току-що изгуби леля си и е самичка;тя е прицелна точка на клюките;незнам на какъв неприятел.Не може да бъде друг,освен Меркансон;без съмнение той ще да е разправил разговора си с мене относително Далан и като ме видя един ден,че съм ревнив,ще е заключил и отгатнал останалото.Сигурно той е една змия,която се е полигавила върху моето многообично цвете.Трябва най-напред да накажа тази змия,след това трябва да поправя злото,което причиних на Бригита.Колко съм безразсъден!Аз мисля да я напусна,когато трябва да й посветя живота си,да изкупя грешките си,да превърна в щастие,в грижи и в любов онова,което накара да текат сълзи от очите й!Когато аз съм нейната едничка подкрепа в света,неин едничък приятел,нейния едничък меч!Когато съм длъжен да я следвам на край света,да й направя убежище от моето тяло,да я утешавам,задето ме е обичала и се е отдала на мене!
-Бригита!-извиках-като влязох в стаята,където тя беше седнала-Почакайте ме един час,ще дойда пак.
-Къде отивате?-попита тя.
-Почакайте ме,-й казах-не заминавайте без мене.Спомняте ли си думите на Рют:"На което място и да отидете,вашият народ ще бъде мой народ,а вашият Бог ще бъде мой Бог;земята,където умрете,ще ме види да умра и ще бъда погребан,където и вие бъдете".
Оставих я бързо и се затичах у Меркансон;казаха ми,че излязъл и аз влязох да го почакам.
Бях седнал в един ъгъл,на кожения стол на свещеника,пред неговата черна маса.Времето взе да ми се вижда много дълго и ето,че току-що си спомних за моя дуел заради първата си метреса.
"Бях получил от него,си казах,хубав револверен удар,и си останах оттогава един смешен луд.Какво съм дошъл да правя тука?Този свещеник не ще се бие;ако искам да се карам с него,той ще ми отговори,че формата на дрехите му не позволява да ме слуша и ще се развика малко повече,когато си тръгна.Какви са впрочем тези приказки,които се говорят?От какво се безпокои Бригита?Казват,че тя губела репутация,че аз съм се носел зле с нея и,че тя има грешка,дето страда.Каква глупост!Това не вижда никой;няма нищо по-хубаво от това,да ги оставиш да казват,каквото щат;в подобни случаи,да се занимаваме с тези дребнавости,значи да им даваме значение.Може ли да се попречи на провинциалистите да не се занимават със съседите си?Може ли да се попречи на хлевоустите да злословят една жена,която приема любовника си?Какво средство може да се изнамери,за да се накара да престане една публична мълва?Ако казват,че съм се носел зле с нея,на мене предстои сега да докажа противното със своето поведение към ния,но не и чрез сила.Би било също смешно да искам да се карам с Меркансон,както и да напускам една страна,защото бил бърборел нещо.Не,не трябва да се напуска страната;това е една неумелост;то би значело да признаеш на всички,че са имали право да говорят против нас и да се даде основание на причините за клюки.Не трябва нито да се заминава,нито да се грижим заради хорските думи!"
Върнах се при Бригита.Едвам половин час се беше изминал и аз три пъти изменях решението си.Раздумах я от намерението й;разказах й,което бях направил и защо се бях въздържал.Тя ме изслуша безмълвна;при все това тя искаше да замине;тази къща,където леля й беше умряла,й беше омразна;трябваше много усилие от моя страна,за да я накарам да се съгласи да остане;най-после сполучих в това.Повторихме си,че презираме хорските клюки,че не трябва да отстъпваме заради тях в нищо,нито да променяме нашия привичен живот.Заклех й се,че моята любов ще я утеши от всички тези скърби и тя даде вид,че ще се надява.Казах й,че това обстоятелство достатъчно ме осветли върху грешките ми,че моето поведение ще й докаже моето разкаяние,което исках да прогоня като най-лошия призрак,като най-лошото семе,което оставаше в сърцето ми,че отсега нататък няма вече да страда ни от моята гордост,ни от моите капризи;и така,печална и търпелива,винаги увиснала на шията ми,тя се подчини на чист каприз,който аз сам взех за светкавица на моя разум.