На другия ден преди обяд аз бях в Булонския лес;времето беше мрачно.Пристигнал до Майоската порта,аз оставих коня си да отиде,където му се струва най-добре и като се отдадох на дълбоки мечти,прекарах малко по малко в главата си всичко,което ми беше казал Дежене.
Когато преминавах една алея,чух да ме викат на име.Обърнах се и видях в открита кола една от интимните приятелки на моята метреса.Тя викаше да спра като ми протягаше ръка с приятелски изглед,попита ме дали нямам работа,за да отида да обядвам с нея.
Тази жена,която се наричаше госпожа Левасьор,беше мъничка,пълна и много руса;тя никога не ми се е харесвала и незнам защо нашите интимни отношения не са имали нищо приятно.При все това аз не можах да противостоя на желанието да приема поканата й;стиснах й ръката,като й благодарях;аз усещах,че ние ще говорим за моята метреса.
Тя ми даде един да отведе моя кон;качих се на нейната кола,тя беше сама и взехме тутакси Парижкия път.Дъждът започна да вали,затвориха колата;затворени така,глава до глава,отначало ние стояхме мълчаливи.Аз я поглеждах с неизразима тъга;тя не само беше приятелка на моята неверница,но беше и нейната довереница.Често,през щастливите дни тя е била третата в нашите вечери.С какво нетърпение съм понасял тогава нейното присъствие!Колко пъти съм броил минутите,които тя прекарваше с нас!оттам,без съмнение е и моето отвращение към нея.Добре знаех аз,че тя одобряваше нашата любов,че тя ме защитаваше даже някой път от моята метреса през дни на караница,но не можех от уважение към всичкото й приятелство да й простя за нейните дохождания.Въпреки добрината й и услугите,които ни е правила,тя ми се струваше безобразно отегчителна.Уви!Сега колко хубава я намирах!Аз гледах ръцете й,облеклото й;всеки от жестовете й се забиваше в сърцето ми;цялото минало беше написано там.Тя ме виждаше,разбираше това,което изпитвах при нея и спомените,които ме потискаха.Пътят се измина така,аз като я гледах,тя - като се усмихваше.Най-после,когато влязохме в Париж,тя взе ръката ми; е,сега?-каза тя.Е,сега,отговорих аз,като се задавях от ридание,кажете и това,ако обичате.И аз пролях поток от сълзи.
Но,когато след обяда ние бяхме вкъщи;най-сетне,каза тя,тази цялата работа непоправима ли е?Няма ли вече никакво средство?
- Уви!Госпожо,-й отговорих аз -няма нищо по-непоправимо,отколкото мъката,която ще ме убие.Моята история не е дълга за разказване;аз не мога нито да я обичам,нито да обичам някоя друга,нито да милвам,без да обичам.
Тя се просна на един стол при тези думи и видях по лицето й знака на нейното състрадание.Дълго време тя изглеждаше ,че мисли и се унасяше в себе си,като,че усещаше в сърцето си ехо.Нейните очи се премрежиха и тя остана затворена като в някой спомен.Тя ми протегна ръка,аз се приближих до нея.
- И аз-шепнеше тя-и аз също!Ето това познах своевремнно.
Една жива емоция я спря.
От всички сестри на любовта една от най-хубавите е милосърдието.Аз държах ръката на госпожа Левасьор;тя беше почти в моите обятия;започна да ми казва всичко,което можеше да си въобразява в полза на моята метреса,за да ме съжали толкова,колкото да я извини.Моята скръб порасна;какво да отговоря?Тя току-що беше говорила със себе си за това.
Нямало много време,ми каза тя,откакто един мъж,който я обичал,я напуснал.Тя направила големи жертви;нейното състояние било компроментирано,както и честта на името й.От страна на своя мъж,когото тя познавала за отмъстителен,имала заплашвания.То беше един разказ,примесен със сълзи и който ме интересуваше от тази точка,че като слушах нейните болки,аз забравях моите.Оженили я против сърцето й,тя се борила дълго време;но тя не съжаляваше за нищо,освен може би за това,че не е вече обичана.Аз вярвах даже,че тя се обвиняваше в известна степен за това,че не е знаела да запази сърцето на своя любовник и е действала твърде леко от своя страна.
След като утеши сърцето си,тя стана малко по малко като няма и неподвижна.
- Не,госпожо - казвам й аз - никак не е случайно,че дойдох в Булонския лес.Оставете ме да вярвам,че човешките страдания са заблудени сестри,но един добър ангел има някъде,който съединява нарочно техните слаби треперещи ръце,протегнати към Бога.Понеже аз ви видях отново,а вие ме извикахте,не се разкайвайте никога за сълзите.Тайната,която ми доверихте не е нищо друго,освен една сълза,паднала от вашите очи,но тя е останала върху моето сърце.Позволете ми да идвам пак и да страдаме понякога заедно.
Една симпатия,толкова жива ме обхвана като говорех така,че без да му мисля,я целунах;не ми дойде на ум,че тя би могла да се оскърби,но не изглеждаше даже да забеляза това.
Дълбока тишина царуваше в хотела,където живееше госпожа Левасьор.Някакъв болен квартирант имаше там,затова бяха послали слама на улицата така,че колите не правеха никакъв шум.аз бях при нея като я държах в обятията си и като се отдавах на една от най-сладките емоции на сърцето,на чувството на споделена болка.
Нашият разговор продължи с тона на най-откровено приятелство.Тя ми казваше своите страдания,аз й разказвах моите;и между тези две болки,които се допираха,чувствах да се ражда незнам каква сладост,незнам какъв утешителен глас,също като чист и небесен акорд,роден от два стенещи гласа.При все това,през времето на тези сълзи,понеже бях наведен към госпожа Левасьор,аз виждах само лицето й.Но,в един момент на мълчание като бях се вдигнал и отдалечил малко забелязах,че когато ние говорехме тя беше подпряла крака си достатъчно високо на наличника на камината така,че като се беше отметнала роклята й,бедрото й се показваше цяло открито.Мен ми се стори чудно,че като видя моето смущение,тя не се помръдна никак и аз направих няколко крачки като си обърнах главата,за да й дам време да се оправи;тя нищо не направи.Като се върнах при камината,останах там облегнат в мълчание,гледащ този безпорядък,външния вид на който беше твърде възмутителен,за да се търпи.Най-после,като срещнах нейните очи и като видях ясно,че тя самата се досещаше твърде добре за това,което се случваше,почувствах се като ударен от гръмотевица;защото аз разбрах ясно,че бях играчка на едно безсрамие,толкова чудовищно,че самото страдание не беше за нея друго,освен прелъстяване на чувствата.Взех си шапката без да кажа дума;тя спусна бавно роклята си,а аз излязох като й направих един голям поздрав.
|