Чиракуването в разврата прилича на замайване;човек чувства отначало незнам какъв страх,смесен със сладострастие,като върху някоя много висока кула.Докато срамната и тайна разпуснатост унижава най-благородния човек,в открития и смел безпорядък,в това,което може да се нарече разврат в пълен смисъл,има някакво величие,даже и за най-разваления.Онзи,който в падналата нощ отива с наметало върху носа си да омърси тайно живота си и да разклати скрито лицемерието на деня,прилича на някой италианец,който удря своя неприятел отзад като не смее да го извика на дуел.Има убийство по бял ден и в очакването през нощта;често обикновения герой на шумните оргии го мислят за голям храбрец;то е нещо,което мирише малко на сражение,една външност на истинска борба."Цял свят го върши и се крие;върши,но не се крий."Така говори гордостта и веднъж тази броня надяната,ето че и слънцето засиява на нея.
Разказват,че Дамокъл виждал един меч над главата си;също така и безпътните сякаш имат над себе си нещо,което им крещи непрестанно:"върви,върви винаги;аз държа нишката" Тези коли с маски,които се виждат по време на карнавал,са верният образ на техния живот.Една изветряла каруца,отворена на всички ветрове,пламнали факели,осветяващи гипсови глави;едни се смеят,други пеят;в средата се движат нещо като жени;това са всъщност отрепки от жени с човешки вид.Милват ги,обиждат ги;не знаят нито името им,нито кои са те.Всичко това плава и се люлее под горящата смола,в едно опиянение,което не мисли за нищо и върху което,казват,бди само Господ.То има изглед на моменти да се навежда и да се прегръща.Че някой паднал в хаоса,какво значи?Те идват насам,отиват натам,а конете тичат ли,тичат.
Но,ако първото движение е учудването,второто е ужасът,а третото-съжалението.Там има толкова много сила или по-скоро едно толкова странно злоупотребление на сила,че случва се и най-благородните характери и най-прекрасните хора да се оставят да бъдат завладени от нея.Това им се вижда смело и опасно;те стават така раточителни сами по себе си;те сде привързват към разврата като Мазепа към своето диво животно;те се обвързват,те стават кентаври;и те не виждат нито кървавия път,който парцалите на техните меса чертаят върху дървесата,нито вълчите очи,които се обагрят пурпурно след техния ред,нито запустението,нито гарваните.
Тласнат в този живот от обстоятелствата,които изброих,ще разкажа сега това,което видях.
Първият път,когато видях отблизо тези фамозни събрания,които наричат бал с маски,чух да се говори за разврата на Регентството и за една френска царица,дегизирана като търговка на теменуги.Аз намерих там търговки на теменуги дегизирани като маркетанки.Очаквах разпуснатост,но всъщност нямаше там никаква такава.То не беше разпуснатост,а дим,тласъци и мъртво-пияни момичета върху строшени бутилки.
Първият път,когато видях на маса разврат,чух да говорят за вечерите на Хелиогабала и за един гръцки философ,който бил направил от удоволствията на чувствата един вид религия на природата.Надявах се да намеря нещо като забрава,ако не като радост;но намерих там това,което е най-лошо на света-досадата,стараеща се да живее и англичаните,които си казват:"аз върша това или онова,следователно аз се забавлявам;плащам толкова златни монети,следователно чувствам толкова удоволствие".И те изхабяват живота си върху този воденичен камък.
Първият път,когато видях куртизанки,чух да говорят за Аспазия,която сядала на коленете на Алкивиад като спорела със Сократ.Аз се надявах да намеря нещо като живост,като нехайност,но весело,храбро и пъргаво,нещо като мятането на искри от шампанско вино;но намерих една зееща уста,едно втренчено око и изкривени ръце.
Първият път,когато видях титуловани куртизанки,бях чел Бокачо и Бандело;преди всичко бях чел Шекспир.Бях мечтал за тези дяволити хубавици,за тези херувими на ада,които се наслаждават от живота и са с най-непринудени обръщения,за тези на които кавалерите от Декамерон предлагат благословената вода на излизане от литургия.Бях нахвърлял с молив хиляди пъти тези глави,толкова поетично безумни,толкова изобретателни в смелостта си,тези налудничави метреси,които ви мятат цял роман в един поглед и които се движат в живота чрез вълни и тресене като вълнуващите се сирени.Аз си спомних за тези феи,които са весели от любов,ако не са пияни от нея.Намерих съчинителки на писма,назначителки на точни часове,които знаят само да лъжат непознатите и да скриват своите низости в лицемерието си,и които не виждат в това друго,освен да се отдадат и да се забравят.
Първият път,когато започнах да играя,чух да се говори за златни вълни,за състояние,добито за четвърт час и за един господар от двора на Хенрих IV,който спечелил на една карта сто хиляди екю,колкото струвала дрехата му.Аз намерих една дрехарница,където работници,които нямат друго освен една риза,наемаха дреха за двадесет су на вечер,стражари седнали на вратата и гладни да печелят парче хляб срещу един изстрел от пистолет.
Първият път,когато видях събрание,било публично или не,отворено за една от тридесетте хиляди жени,които имат в Париж позволение да се продават,чух да се говори за сатурналиите от всички времена,за всичките възможни оргии от времето на Вавилон до Рим,от времето на Храма на Приапа до Парковете на Елените,и винаги виждах на прага на вратата само една дума:"Удоволствие".Но аз не намерих за тези времена друго,освен думата:"Проституция";аз я виждах винаги там неизтриваема,издълбана не в този горд метал,който носи цвета на слънцето,а в най-бледния от всички,среброто,този,който студената светлина на нощта сякаш е обагрила със своите бледи лъчи.
Първият път,когато видях народа...то беше през една страшна утрин,на великопостната сряда,при свалянето на Куртиля.Валеше от по-първата вечер още дребен и леден дъжд;улиците бяха кални блата.Колите с маски дефилираха насам-нататък като се блъскаха и мачкаха,между две дълги редици мъже и жени,грозни,изправени по тротоарите.Тази стена от зловещи зрители имаше в очите си,зачервени от вино,злобата на тигър.На една дължина от цяла лия всичко това шумеше,докато колелата на каруците им одраскваха гърдите,без да направят нито крачка назад.Аз бях прав върху стола в отворената кола;от време на време един човек в дрипи излизаше от редицата,изригваше ни цял поток от псувни в лицето,после ни хвърляше облак от брашно.Скоро ние получихме и кал;но ние се качвахме винаги като достигахме Острова на любовта и хубавата гора на Романвил,където се даваха някога толкова сладки целувки върху тревата.Един от моите приятели,седнал на капрата,падна върху паважа с риск да се убие.Народът се спусна върху него,за да го линчува:той трябваше да тича и да го обиколи.Един от тръбачите на ловджийски рог,който ни предшестваше на кон,получи една тухла по рамото:брашното се беше свършило.Никога не бях чувал да се говори за нещо подобно на това.
Аз започнах да разбирам века и да узнавам в какво време живеем.