Госпожа Пиерсон,след като каза това,млъкна като,че очакваше отговор.Понеже аз стоях ,потиснат от тъга,тя полекичка отдръпна ръката си,отдалечи се на няколко крачки,спря се пак,след което влезе бавно у тях си.
Аз останах на моравката.Помислих върху това,което ми каза;взех тутакси решение да си отида.Станах с наранено,но твърдо сърце и направих обиколка из градината.Погледнах къщата и прозореца на стаята й;дръпнах вратичката на излизане и след като я затворих,сложих устните си върху ключалката.
Като се върнах у дома,казах на Ларив да приготви потребното и,че смятах да замина преди да се съмне.Бедното момче беше учудено от това,но направих му знак да се подчини и да не запитва.Той донесе един голям сандък и започнахме да нареждаме всичко.
Беше пет часа сутринта,денят се показваше,когато се попитах сам,къде ще отивам.При тази мисъл,толкова проста,която не ми беше още идвала на ум,почувствах,че изгубих кураж.Метнах поглед на полето,загледах ту тук,ту там към хоризонта.Голяма слабост ме обхвана;бях изтощен от умора.Седнах в един фотьойл;малко по малко моите мисли се разбъркаха;сложих ръката си на челото-то беше оросено от пот.Силна треска караше да треперят всичките ми крайници;едвам ми беше останала сила да се довлека до моето легло с помощта на Ларив.Всичките ми мисли бяха толкова неясни,че едвам си припомних случилото се.Денят се изтече;привечер чух някакъв шум от инструменти.Това беше неделният бал и аз казах на Ларив да отиде да види дали госпожа Пиерсон не е там.Той не я намери.Пратих го у дома й.Прозорците били затворени;слугинята му казала,че господарката й заминала с леля си и,че те щели да прекарат няколко дни у един свой роднина,който живеел в Н***,малък градец,доста далеч.В същото време той ми донесе едно писмо,което му бяха предали.То имаше следното съдържание:
"Има три месеца,откакто ви виждам и един месец,откакто забелязвам,че вие проявявате спрямо мене това,което на ваша възраст се нарича любов.Мисля,че забелязах у вас решение да я криете от мене и да се надвиете.Аз ви уважавах и това ми даваше повече право да мисля така.Не искам да ви правя никакъв упрек върху това,което се случи,нито за това,че ви е липсвала твърдост.
Това,което вие мислите,че е любов,е само едно пожелание.Зная,че много жени нарочно го вдъхват;и може би у тях да има достатъчно разумна гордост,да постъпват така,че да нямат нужда да се харесват на тези,които са близки с тях;но и тази суетност даже е опасна,понеже и аз имах тази грешка спрямо вас.
Аз съм по-стара от вас няколко години и ви моля да не ме виждате повече.Ще бъде напразно,ако се опитате да забравите един момент на слабост;това,което се случи между нас,не може да не бъде втори опит,нито да се забрави съвършено.
Не ви напускам без тъга;ще отсъствам няколко дни;като се върна,ако не ви намеря вече,ще бъда признателна за този последен знак на приятелство и уважение,които сте ми засвидетелствали.
Бригита Пиерсон."