Като се върнах у дома,намерих сред стаята си един голям дървен сандък.Една от моите лели беше умряла и на мене се падна част от нейното наследство,което не беше твърде голямо.Този сандък съдържаше между другите маловажни предмети,ено голямо количество стари прашни книги.Като не знаех какво да правя и измъчван от скука,аз взех да прочета няколко от тях.Това бяха по-голямата част романи от времето на Людовик XV;леля ми,много набожна,ги имала вероятно самата тя наследство и ги беше запазила без да ги чете;защото те бяха,така да се каже,катехизисът на разпуснатостта на нравите.
У мене имаше една особена склонност да размишлявам върху всичко,което ми се случва,даже и върху най-малките случки,и да им давам едно необходимо и морално оправдание;аз образувах от тях нещо като зърната на броеницата,и се стараех въпреки себе си да ги прикрепя на една и съща нишка.
Не знам трябваше ли да постъпвам детински в този случай,но появяването на тези книги ме порази в обстоятелствата при които се намирах.Аз ги изгълтах с едно огорчение и безгранична тъга,с разбито сърце и с усмивка на устни."Да,вие имате право,им казвах аз,вие знаете тайните на живота;вие смеете да кажете,че нищо не е истина,освен развратът,лицемерието и развалата.Бъдете мои приятели,хвърлете върху раната на моята душа вашата разяждаща отрова;научете ме да вярвам във вас."
Докато се вдълбочавах така в тъмнините,моите любими поети и моите научни книги стояха разпръснати в праха.Аз ги тъпчех с крака в моите изблици на гняв:"А вие,казвах им аз,глупави мечтатели,които учите само да страдаме,нещастни редачи на думи,шарлатани,ако сте знаели истината или пък сте били искрени,но и в двата случая лъжци,които създавате приказки за феите с човешкото сърце,ще ви изгоря всички до една!"
След всичко това сълзите ми идваха на помощ и аз виждах,че нищо друго не беше истина,освен моята мъка."Е,добре,крещях тогава в припадъка си,кажете ми добри и зли гении,съветници на доброто и злото,кажете ми какво трябва да правя!Изберете един арбитър между вас."
Аз хванах една стара Библия,която беше на масата ми и я отворих произволно."Отговори ми ти,книго на Господа,й казвам,да видим какво е твоето мнение".Натъкнах се на тези думи от Еклезиаста,глава IX:
"Разбърках всичките тези неща в моето сърце и е мъчно да намеря кое е умното от тях.Има праведни и мъдри и техните дела са в ръката на Бога;никой човек не знае дали е достоен за обич или омраза.
Но всичко е запазено за бъдещето и остава неизвестно,защото всичко се случва наравно на праведния и на неправедния,на добрия и на лошия,на чистия и на нечистия,на онзи,който пренася жертва и който презира жертвоприношението.Невинния се третира,както грешника и клетвопрестъпника както онзи,който се кълне за истината.
Това е най-лошото,което става под слънцето,че едно и също нещо се случва на всичките.Оттам идва това,че сърцата на човешките синове са изпълнени със злоба и презрение през своя живот и след това те ще бъдат поставени между мъртвите."
Аз бях поразен,след като прочетох тези думи;не вярвах,че едно подобно чувство съществуваше в Библията."И така,й казвах аз,и ти също се съмняваш,книго на надеждата!"
Какво мислят тогава астрономите,които предсказват в определената точка,в уречения час,преминаването на известна комета,най-неправилната от небесните скитници?Какво мислят природоизпитателите,когато ви показват през микроскопа организмите в една капка вода?Вярват ли,че те изнамират това,което виждат и че техните микроскопи и астрономически тръби изменят на закона на природата?Какво е мислел първият законодател на хората,когато като е търсил кой трябва да бъде първия камък на социалното здание,раздразнен без съмнение от някой досаден говорещ,е чукал по своите медени скрижали и е чувствал да крещи у себе си закона на възмездието?Изнамерил ли е той тогава справедливостта?И онзи,който първи е изтръгнал от земята посадения плод,който побягва,оглеждащ се насам-натам,изнамерил ли е срама?И онзи,който като е намерил този същия крадец,който го е лишил от плода на неговия труд,му извинил първи неговата грешка и вместо да вдигне ръка срещу него,му казва:"Седи ти там и вземи още и това.";когато след като е върнал по такъв начин добро заради зло,е вдигнал глава към небето и е почувствал сърцето си да трепери,и очите му да се наквасват от сълзи,и коленете му да се прегъват до земята,изнамерил ли е той добродетелта?О,Боже!О,Боже!Ето една жена,която говори за любов и която ме мами;ето един мъж,който говори за приятелство и който ме съветва да търся развлечение в разврата;ето една друга жена,която плаче и която иска да ме утеши с мускулите на своите бедра;ето една Библия,която говори за Бога и която отговаря:"може би,всичко това е маловажно".
Аз се спуснах към моя отворен прозорец:"истина ли е,че ти си празно?-крещях аз,като гледах голямото и бледото небе,което се разкриваше над моята глава.Отговори,отговори!Преди да умра,ще ми сложиш ли ти друго нещо,освен една празна мечта между тези две ръце?"
Дълбоко мълчание царуваше върху мястото,където ме владееха моите кръстопътни размисли.Понеже аз бях останал така с прострени ръце и с очи,потънали в пространството,една лястовичка нададе жалостен вик;последих я с поглед,без да искам;докато тя изчезваше като стрела,докъдето можеше да се види,едно момиченце мина като пееше.