Когато Дежене видя,че моето отчаяние беше неизцеримо,че аз не исках да слушам никого,ни да излизам от стаята си,той взе работата за сериозна.Видях го да пристига една вечер с изглед на голяма важност;той ми говори за моята метреса и продължи на присмивателен тон,като каза за жените всичко лошо,което мислеше.Докато той говореше ,аз се бях подпрял на лакета си и като се повдигнах върху леглото,слушах го внимателно.
Това беше през една от тези мрачни вечери,когато свирещият вятър прилича на стенанията на умиращия;силен дъжд биеше стъклата на прозорците,като оставяше интервали от гробна тишина.Цялата природа страда през това време;дървесата се люлеят с болка или навеждат скръбно чела;птиците от полетата се гушат в шубраците;улиците на градовете са празни.Моята рана ме караше да страдам.Вчера беше,аз имах метреса и приятел;моята метреса ми измени,моят приятел ме простря на болнично легло.Не разпознавах още ясно онова,което минаваше през главата ми;мен ту ми се струваше,че съм сънувал сън ,пълен с ужас и стигаше да си отворя очите,за да се събудя щастлив на другия ден;ту като че това бе моят цял живот,който ми се струваше като смешна и детинска мечта,на която фалша току-що се разкриваше.Дежене беше седнал насреща ми до лампата;той беше мълчалив и сериозен,с вечна усмивка.Това беше човек с открито сърце,но сухо като вулканичен камък.Една ранна опитност го беше направила плешив преди възрастта;той познаваше живота и беше плакал на своето време;но неговата болка носеше ризница;той беше материалист и очакваше смъртта.
- Октав - каза ми той - според това,което става с вас,аз виждах,че вие вярвате в такава любов,каквато романистите и поетите я представят;вие вярвате с една дума,на всичко,което се казва на земята,а не на онова,което се върши.Това е,защото вие не разсъждавате добре и може да ви изведе до твърде големи нещастия.
Поетите ни представят любовта както художниците ни рисуват хубостта,както музикантите ни творят мелодията;което ще рече,надарени с една организация,нервна и изящна,те събират с тънко разпознаване и с пламенност най-чистите елементи на живота,най-хубавите линии на материята и най-хармоничните звукове на природата.Имало,казват,в Атина множество хубави девойки;Праксител изрисувал всичките една след друга;след което от всичките тези различни хубости,от които всяка имала свой недостатък,той направил една единствена хубост без недостатък,и създал Венера.Първият човек,който е направил музикален инструмент и който е дал на това изкуство неговите правила и закони,е слушал дълго време по-рано,да шумолят тръстиките и да пеят славеите.Така и поетите,които са познавали живота,след като са видели много случаи от любов,повече или по-малко трайна,след като са почувствали дълбоко до каква степен на възвишена екзалтация може страстта да се издигне на моменти,като са отстранили от човешката природа всичките елементи,които я намаляват,създадоха тези тайнствени имена,които преминаха от поколение на поколение върху устните на хората:Дафнис и Хлоя,Херо и Леандър,Приам и Тизба.
Да иска някой да търси в реалния живот любов,подобна на тяхната,вечна и абсолютна,то е същото да се търсят из площадите жени,толкова хубави,колкото Венера или да се иска славеите да пеят симфониите на Бетховен.
Съвършенството не съществува;да се разбира това е триумфът на човешкия ум;да се желае,за да се притежава е най-опасната от лудостите.Отворете вашия прозорец,Октав;не виждате ли безкрайността?Не чувствате ли,че небето е без граници?Вашият разум не ви ли го казва?При все това схващате ли безкрайността?Имате ли някаква идея за едно нещо без край вие,който сте роден вчера и ще умрете утре?Това зрелище на безкрайност във всички страни на света е произвело най-големите умопобърквания.Религиите идват от там;за да притежава безкрайността Катон си преряза гърлото,християните се отдаваха на лъвовете,хугенотите на католиците;всички народи на земята са си простирали ръцете към това безпределно пространство и са искали да се хвърлят там.Безумецът иска да притежава небето;мъдрият ум се учудва,коленичи и не желае.
Съвършенството,приятелю,е още по-малко направено за нас,отколокото безкрайността.Трябва да не го търсим в нищо,нито да го искаме в нещо,ни в любовта,ни в хубостта,ни в щастието,ни в добродетелта;но трябва да го обичаме,за да бъдем добродетелни,хубави и щастливи дотолкова,доколкото човек може да бъде.
Да предположим,че вие имате във вашия научен кабинет една картина от Рафаело,която считате за съвършена;да предположим,че вчера вечер като сте я разглеждали отблизо, вие сте открили в едно от лицата на тази картина груба художническа грешка,счупен член или неестествен мускул,както се намира такава,казват,на една от ръцете на античния гладиатор;вие ще изпитате разбира се,голямо неудоволствие,но не ще хвърлите обаче в огъня вашата картина;вие ще кажете само,че тя не е съвършена,но че тя има части,които са достойни за удивление.
Има жени на които добрата природа и искреността на сърцето им речат да имат двама любовника едновременно.Вие сте мислили,че вашата метреса е такава;това би било хубаво,наистина.Ала вие сте открили,че тя ви мамела;това задължава ли ви да я презирате,да я третирате зле и да мислите най-после,че тя е достойна за вашата омраза?
Даже,ако вашата метреса не беше никога ви измамила и ако тя обичаше сега само вас,помислете си Октав,колко нейната любов би била човешка,малка и ограничена в законите на лицемерието на света;помислете си,че някой друг мъж я притежавал преди вас и даже не само един мъж;че и други още ще я притежават след вас.
Размислете това:всичко,което ви тласка в този момент до отчаяние,то е тази идея за съвършенство,която сте си създали за вашата метреса и от която вие виждате,че се е отклонила.Но,когато вие разберете добре,че тази първа идея самичка е била човешка,малка и ограничена,вие ще видите тогава колко малко нещо значи една степен повече или по-малко върху тази голяма гнила стълба на човешкото несъвършенство.
Вие ще се съгласите доброволно,нали?;че вашата метреса е имала други мъже и,че тя ще има и още други;вие ще ми кажете,без съмнение,че малко ви важи да го знаете това,стига само тя да ви обича.Но аз ще ви кажа:понеже тя е имала други мъже като вас,какво ви важи,че това е било вчера или има оттогава две години?Понеже тя ще има и други мъже,какво важи,че това ще бъде утре или след други две години?Понеже тя не може да ви обича,освен известно време и понеже тя ви обича,какво значи,че това било в продължение на две години или една нощ само?Мъж ли сте,Октав?Виждате ли листата как падат от дървесата,слънцето как изгрява и залязва?Чувате ли да вибрира часовника на живота във всяко биене на вашето сърце?Има ли толкова голяма разлика,че да отделяме любов от една година и любов от един час?Безумен е,който през този прозорец,голям колкото ръката,мисли,че ще може да види безкрайността.
Вие наричате честна жената,която ви обича две години вярно;вие навярно имате нарочно направен алманах,за да се знае колко време трябва да мине,за да изсъхнат целувките на мъжете върху устните на жените.Вие правите голяма разлика между една жена,която се отдава за пари и онази,която се отдава за удоволствие;между тази,която се отдава от гордост и онази,която се отдава от привързаност.Между жените,които купувате,вие плащате едни по-скъпо,отколкото други;между тези,които търсите за удоволствие на чувствата,вие се отдавате на едни с много по-голямо доверие,отколкото на други;между тези,които имате от суетност,вие се показвате по-славен на една,отколкото на друга; и от тези към които вие се привързвате има някоя,на която вие ще дадете третината от вашето сърце,на другата-четвъртината,на друга половината,според възпитанието й,според случая,според това,което се казва за нея,според часа,според това,което сте пили на обеда.
Вие имате жени,Октав,по силата на това,че сте млад,горещ,че лицето ви е кръгло и правилно,че косите ви са вчесани грижливо;но по силата на това същото,приятелю мой,вие не знаете какво нещо е жената.
Природата,преди всичко,иска произвеждане на същества;навред,от върха на планините до дъното на океана,животът се бои да умре.Бог,за да запази своето творение е установил този закон,че най-голямото наслаждение на всички живи същества да бъде акта на създаване на поколение.Палмата,като изпраща на своята женска плодоносния си прах,трепери от любов в запалените ветрове.Еленът по време на разгонване изтърбушва своята сърна,която му упорства;гълъбицата трепка под крилата на мъжкия като раздразнена любовница;и мъжът,държащ в своите ръце компаньонката си,в обятията на всемогъщата природа,усеща да подскача в своето сърце божествената искра,която я е създала.
О,мой приятелю!Когато вие стискате във вашите голи обятия хубава и здрава жена,ако сладострастието ви изтръгва сълзи,ако вие чувствате върху вашите устни сподавените въздишки и хълцания от клетвите на вечната любов,ако безкрайността слезе в сърцето ви,не се страхувайте да се освободите,било то и от една куртизанка.
Но,не смесвайте виното с пиянството;не мислете за божествената чаша,когато пиете божественото питие;не се чудете вечерта,ако я намерите празна и разбита.Това е жена,това е крехка ваза от пръст,направена от грънчар.
Благодаря на Бога,че ви е показал небето и защото вие блъскате с крило,не си мислете,че сте птица.Самите птици даже не могат да прехвръкнат облаците;има една сфера,където липсва въздух;и чучулигата,която се издига пееща там,понякога пада мъртва на браздата.
Любете се толкова,колкото един трезвен човек пие вино;не ставайте пияница.Ако вашата метреса е искрена и вярна,обичайте я за това;но ако тя не е,а е пак млада и хубава,обичайте я,защото е млада и хубава;и ако тя е приятна и духовита,обичайте я още повече;а,ако тя не е нищо от всичко това,но ви обича само,обичайте я пак.Човек не може да бъде обичан всички вечери.
Не си скубете косите и не говорете,че ще се прободете,защото сте имали съперник.Вие казвате,че вашата метреса ви мами заради друг;от това само гордостта ви страда;но разместете само думите:кажете,че тя него мами заради вас,и ето ви победител.Не си създавайте правило и не казвайте,че само вие искате да бъдете обичан от всеки друг;защото като казвате това,понеже вие сте човек и сам непостоянен,заставен сте да прибавите тихичко:доколкото това е възможно.
Вземете времето,както дойде,вятърът-както вее;жената-както е.Испанките,първите между жените,обичат вярно;тяхното сърце е искрено и силно,но те носят кама върху сърцето си.Италианките са похватливи,но те търсят широки рамена и взимат мярка на своя любовник с аршина на шивача.Англичанките са екзалтирани и меланхолични,но те са студени и надути.Германките са нежни и тихи,но безвкусни и монотонни.Французойките са духовити,елегантни и сладострастни,но те мамят като демони.
Преди всичко не обвинявайте жените за това,което са;ние сме ги направили такива като сме разваляли делото на природата във всеки случай.
Природата,която мисли за всичко е създала девицата да бъде любовница;но,от нейното първо дете косите й окапват,гърдите й се обезформят;тя носи на тялото си една резка;жената е създадена за да бъде майка.Мъжът би се отдалечил може би тогава,отвърнат от изгубената хубост;но нейното дете се залавя за нея плачещо.Ето семейството,човешкият закон;всичко,което се отдалечава от него е чудовищно.Онова,което прави добродетелта на селяните е,че жените им са машини за раждане и кърмене,както те са машини за оране.Те нямат нито лъжливи коси,нито помада.Но тяхната любов е без язва;те не се гледат много-много по време на тяхното наивно съвкупляване като,че са открили Америка.В замяна на чувствителността,жените им са здрави;ръцете им са покрити с мазоли,но сърцата им не са.
Цивилизацията върши тъкмо противното на природата.В нашите градове и според нашите нрави,девицата,създадена за да тича на слънце,да се диви на голите борци,както в Лакедемон,да избира,да обича,затварят я ,заключват я;но при все това тя крие някой роман под своето разпятие;бледна и безжизнена,тя тлее пред своето огледало,увяхва в мълчанието на нощите тази хубост,която я задушава и която има нужда от широк простор.После изведнъж я измъкват от там,не знаеща нищо,не любеща нищо,желаеща всичко;старица някоя я поучава,подшушват й мръсна дума на ухото,и я хвърлят в леглото с някой непознат,който я изнасилва.Ето ти женитбата,т.е. цивилизованото семейство.И след това ето това бедно момиче ражда дете;нейните коси,нейните хубави гърди,нейното тяло повяхват;ето,тя вече е изгубила прелестта на любовниците,а не е никак обичала още!Ето,забременяла е,ето родила е,и се пита защо.Подават й едно дете и й казват:Вие сте майка. Тя отговаря:аз не съм майка,нека дадат това дете на някоя жена,която има мляко,защото няма в моите гърди.Това не е така,ако на жената дойде мляко.Мъжът й отговаря,че тя има право,че детето би го отвърнало от нея.Идват,нагиздват я,слагат една много тънка дантела върху окървавеното й легло;грижат се за нея,лекуват я от родилна болест.Месец след това,ето в Тюйлери,на бал,в Операта;нейното дете е в Кайо,в Озер;мъжът й е в някое съмнително място.Десетина млади хора й говорят за любов,за привързаност,за симпатия,за вечно прегръщане,за всичко,което тя има в сърцето си.Тя грабва един от тях,привлича го до гърдите си;той я обезчестява,връща се и си отива на търговската борса.Сега ето я захвърлена,тя плаче една нощ и се убеждава,че сълзите й зачервяват очите.Тя си намира някой утешител след загубата на когото друг някой я утешава;и така до тридесет години и повече.Тогава,затъпяла и гангренясала,нямаща вече нищо човешко,дори и отвращението,тя среща някоя вечер един хубав юноша с черни коси,с пламенни очи,със сърце,туптящо от надежда;тя си възобновява своята младост,спомня си за което е страдала и като му дава уроците на своя живот,научава го никога да не обича.
Ето жената такава,каквато ние сме я направили;ето нашите метреси.Но какво!Това са жени все пак,има хубави моменти с тях!
Ако вие сте с твърд характер,сигурен за вас и сте наистина мъж,ето това,което ще ви посъветвам:хвърлете се без боязън в потока на света;имайте куртизанки,танцьорки,буржоазки и маркизи.Бъдете постоянен и неверен,тъжен и радостен,мамен или респектиран;но гледайте дали сте обичан,защото от момента,когато това бъде,какво ви важи всичко останало?
Ако вие сте посредствен и обикновен мъж,аз съм на мнение да потърсите известно време преди да се решите,но да не разчитате на нищо от онова,което сте си мислели да намерите у вашата метреса.
Ако вие сте слаб мъж,наклонен да се оставяте да властвате и да пускате корен,когато видите молко земя,направете си една ризница,която да упорства на всичко;защото,ако вие отстъпвате на вашата немощна природа,където ще пуснете корен,не ще покарате;вие ще изсъхнете като едно хилаво растение и не ще имате ни цвят,ни плод.Млъзгата на вашия живот ще мине в чужда кора;всичките ви действия ще бъдат бледни като листът на върбата;не ще имате да се полеете нищо друго освен вашите собствени сълзи,и за да се нахраните-вашето собствено сърце.
Но,ако вие сте с екзалтирана натура,вярващ в мечтите и желаещ да се реализира,отговарям ви тогава съвсем просто и ясно:любов не съществува.
Защото аз съм на вашето мнение и ви казвам:да се люби,то е да се отдаде тялото и душата,или по-добре казано,да се направи само едно същество от две;то е да се разхождаш на слънце,на пълен вятър,посред житата и ливадите,с тяло,което има четири крака,две глави и две сърца.Любовта,това е вярата,това е религията на земното щастие;това е един светъл триъгълник,поставен в купола на храма,който се нарича свят.Да се обича,то е да се върви свободно из този храм и да имаш до себе си същество,способно да разбира защо една мисъл,едно цвете ви карат да се спрете и да вдигнете глава към небесния триъгълник.Да се упражняват благородните способности на човека е голямо благо;ето защо геният е хубаво нещо;но да се удвоят неговите способности,да се притисне едно сърце,това е върховното щастие.Бог не е направил повече за човека;ето защо любовта струва повече от гения.Но,кажете ми,това ли е любовта на нашите жени?Не,не трябва с това да се съгласим.Да любят - за тях това е друго нещо;то е да излизат покрити с воал,да пишат с мистериозност,да вървят треперещи на върха на краката си,да кроят лоши работи и да се присмиват,да си правят очите сълзливи,да изпускат целомъдрени въздишки,с пристисната и претрупана рокля,после да дръпнат ключалките,да я вдигнат отгоре на главата си,за да измамят един мъж,да съсипят своите любовници;да любят,за нашите жени,то е да играят на лъжа,както децата играят на криене;отвратително развращаване на сърцето,по-лошо от римската похотливост в сатурналиите на Приап.Лъжлива пародия на самия порок така също,както и на добродетелта;потайна и низка комедия,където всичко се шепне и се върши със съмнителни погледи,където всичко е малко,елегантно и безформено,както в онези порцеланови чудовища,които носят от Китай.Плачевно осмиване на всичко,което е хубаво и грозно,божествено и адско в света;сянка без тяло,скелет на всичко,което Бог е създал.
Така говореше Дежене с язвителен глас сред тишината на нощта.