"Всичко,което беше хубаво в това,като се предположи да е имало такова,то е,че тези лъжливи удоволствия бяха семена на мъки и горчивини,които толкова ме изморяваха,че не можеше повече." Такива са простите думи,които по повод на своята младост е казал най-човекът между човеците,който някога е живял - Свети Августин.За тези,които правят като него,би могло да се кажат тези думи,всички ги имат в сърцето си;аз също не намирам други в моето сърце.
Върнал се в Париж,в месец декември,след сезона,прекарах зимата в удоволствия,в маскаради,във вечери като напусках твърде рядко Дежене,който беше очарован от това;но аз не бях никак.Колкото отивах по-нататък,толкова повече чувствах грижа.Стори ми се в края на много малко време,че този свят,толкова странен,който при първия момент ми се показа като бездна,се стесняваше,така да се каже,на всяка крачка;там,където мислех да видя слънчево сияние,колкото повече се приближавах,виждах само сянка.
Дежене ме попита какво ми е.
-А,вас,-му казах аз-какво ви е?Да не би да си спомняте за някой умрял роднина?Да не би да имате някаква рана,която влагата кара да се отваря повече?
Тогава ми се струваше,че той ме слушаше без да ми отговаря.Ние се хвърляхме на някоя маса и пиехме до замайване на главата;среднощ вземахме пощенските коне и отивахме да закусваме на десет или дванадесет лии в полето;като се връщахме правехме баня,оттам на масата,оттам на игра,оттам в леглото;и когато аз бях вече пред моето легло...тогава дръпвах ключалката на вратата,падах на колене и заплаквах.Това беше моята вечерна молитва.
Чудно нещо!Считах за гордост да минавам за такъв,какъвто в същност съвсем не бях;хвалех се,че правя лоши неща,каквито не правех и намирах в това самохвалство чудно удоволствие,смесено със скръб.Когато направех наистина това,което казвах,чевствах само досада;но,когато измислех някоя лудост като някоя развратна история или разказ за някоя оргия на която не съм присъствал,струваше ми се,че сърцето ми,незная защо,се задоволява повече.
Онова,което ми причиняваше най-голяма мъка беше,когато в моменти на удоволствие отивахме в някое място в околностите на Париж,където съм бил някога с моята метреса.Ставах замаян,отделях се сам настрани като гледах шубраците и дънерите на дървесата с безкрайна горчивина,докато ги удрях с крак и ги разбивах на прах.После пак се връщах като повтарях сто пъти едно след друго през зъбите си:"Бог не ме обича никак,Бог не ме обича никак!"Аз стоях тогава по цели часове без да говоря.
Тази пагубна мисъл,че истината е голота,ми идваше на ум по повод на всичко."Светът,си казвах аз,нарича своето
притворство добродетел,своята броеница-религия,своята влачеща се мантия-приличие.Честта и моралът са негови слугини;той пие със своето вино сълзите на ниските духом,които вярват в него;разхожда се с наведени очи надолу,докато слънцето е на небето;отива на църква,на бал,на събрания;и щом стане вечер съблича дрехата си и тогава виждат гола вакханка с два кози крака."
Но,като говорех така,сам се ужасявах;защото сам усещах,че ако тялото беше под дрехата,скелетът беше под тялото."Възможно ли е това всичко да бъде така?" се питах,без да ща.После аз се връщах в града,срещах на пътя си едно хубаво момиченце,което дава ръка на майка си,следвах я,въздишащ с очи и ставах отново като дете.
Една вечер се завърнах от един бал с толкова болно сърце,че почевствах,че това беше от любов.Беше ми се случило да вечерям при една жена,най-очарователната и най-знаменитата,за която ми е останал спомен.Когато затворих очите си,за да заспя,видях я пред себе си.Помислих се изгубен;реших тутакси да не я срещам вече,да избягвам всичките места,където знаех,че отиваше тя.Този вид треска трая петнадесет дни през които прекарах почти постоянно изтегнат върху канапето си и припомнящ си без край,без да ща,до най-малките думи,които размених с нея.
Тъй като няма друго място под небето,където да се занимават толкова много със съседа си,колкото в Париж,не се мина много време и познатите ми,които ме срещаха с Дежене,разгласиха,че аз съм най-големият развратник.Учудвах се на ума на света;колкото бях прекарал просто и въздържано,откакто скъсах връзките си с моята метреса,толкова сега минавах за безчувствен и корав.Идваха за това да ми казват,че е твърде ясно,че не съм обичал никога тази жена,че съм си играл без съмнение на любови това беше като една голяма похвална реч,която мислеха да ми отправят;а,най-лошото от тази работа беше,че се бях надул от една толкова мизерна суетност,че това ме очароваше.
Моята претенция беше да минавам за преситен,когато в същото време бях пълен с желание и въображението ми ме отнасяше извън всякакви граници.Започнах да казвам,че не можех да понасям жените;главата ми се изтощаваше да измислям химери,които казвах,че предпочитам пред действителността.Най-после едничкото мое удоволствие беше да се преструвам.Стигаше една мисъл да бъде необикновена,да шокира общоприетия смисъл,за да стана тутакси неин борец с риск да достигна до най-осъдителните чувства.
Моят най-голям недостатък беше подражанието на всичко,което ме фрапираше не чрез хубостта си,но чрез своята странност,а като не желаех да се призная за подражател,аз се губех в прекаляването,стига да се показвах оригинален.По моя воля нищо не беше добро,нито дори сносно;нищо не заслужаваше да си обърне човек главата;обаче,когато се сгорещях в някой спор,струваше ми се,че нямаше във френския език изражения достатъчно надути,за да хваля това,което поддържах;но стигаше да се съгласят с моето мнение,за да изчезне всичката моя горещина.
Това беше естествена последица от моето поведение.Отвратен от живота,който водех,не желаех обаче да го променя:
Подобно на орел затворен,
що не би могъл да лети на воля;
но чезне с болка на духа все морен.
Данте.
Така измъчвах моя дух,за да му дам разнообразие и падах във всякакви прищевки,за да се самозабравя.
Но,докато моето тщеславие се запълваше,сърцето ми страдаше така,че имаше постоянно у мене един човек,който се смееше и друг,който плачеше.Това беше като вечен повратен удар от моята глава в сърцето ми.Моите собствени шеги ми причиняваха понякога безкрайна мъка,а най-дълбоките ми скърби будеха желание у мене да избухвам от смях.
Един човек се хвалел един ден,че бил недостъпен за суеверните страхове и че нямал страх от нищо;приятелите му сложили в неговото легло един човешки скелет,после се скрили в една съседна стая да го чакат,когато се върне.Те не чули никакъв шум;но,на другия ден сутринта,когато влезли в стаята му,намерили го легнал и си играел с костите:той бил изгубил своя разум.
Имаше у мене нещо подобно на този човек,ако не беше само това,че моите любими кости бяха на един възлюбен скелет;това бяха трохите от моята любов,всичко,което ми оставаше от миналото.
Не трябва обаче да се каже,че във всичкия този безпорядък не е имало хубави моменти.Компаньоните на Дежене бяха млади хора с известност,голямо число бяха оратори.Ние прекарвахме понякога прекрасни вечери под предлог да вършим волности.Единият от тях беше тогава влюбен в една хубава певица,която ни очароваше със своя свеж и меланхоличен глас.Колко пъти сме оставали,насядали на кръг,да я слушаме,докато масата беше наредена!Колко пъти някой от нас,в момента,когато бутилките се отваряха,държеше един том от Ламартин и четеше с развълнуван глас!Трябваше да се види тогава как всяка друга мисъл изчезваше!Часовете хвърчаха през това време;и,когато сядахме на масата,ние,единствените безпътници!Какво правехме!Не казвахме нито дума,а очите ни бяха пълни със сълзи.
Дежене особено,най-студеният обикновено и най-сухият от хората,беше чудноват тези дни;той се отдаваше на толкова необикновени чувства,че биха казали,че е поет,изпаднал в делир.Но,след тези излияния,случваше се,че той се чувстваше обхванат от страшна радост.Чупеше всичко,щом виното го сгорещеше;геният на разрушението излизаше
сякаш въоръжен от главата му;и някой път съм го виждал сред тези свои лудости,да захвърля стол върху затворен прозорец с такъв трясък,че да те накара да бягаш да се спасяваш.
Аз не можех да се спра да не направя от този странен човек предмет на изучаване.Той ми се показваше като отбелязан тип от една класа хора,които трябваше да ги има някъде,но които ми бяха непознати.Не се знаеше,когато той действаше дали това беше отчаянието на болен или каприза на разглезеното дете.
Той се показваше особено през празничните дни в състояние на нервно възбуждение,което го караше да се държи като същински ученик.Неговата студенина тогава те караше да умреш от смях.Той ме убеди един ден да излезем пеш двамата,сами,на мръкване,облечени в смешни костюми,с маски и с музикални инструменти.Разхождахме се така цялата нощ,тежко,сред най-ужасна гюрултия.Намерихме един колар на публична кола,заспал на капрата;разпрегнахме конете,след което като се се преструвахме,че сме излезли от бал,започнахме да го викаме силно.Коларят се събуди и след първото шибване с камшика,което направи,конете му тръгнаха в тръс като го оставиха кацнал така върху
неговата капра.Ние бяхме същата вечер на Елисейските полета;Дежене,като видя да минава друга кола,спря я,ни повече,ни по-малко,като крадец;той уплаши със своите закани коларя и го застави да слезе и да легне по корем.Това беше игра на убийство.Тогава той отвори колата и ние намерихме вътре един млад господин и една дама,замръзнали от уплаха.Той ми каза тогава да правя това,което сам правеше и като отвори двете вратички,започнахме да влизаме през едната и да излизаме през другата,по такъв начин,че в тъмнината нещастните хора мислеха,че това е цяла процесия от бандити.
Представям си как хората,които казват,че светът саздава опитност,трябва да се учудват много,че им вярват.Светът не е нищо друго,освен водовъртежи и няма никакво отношение между тези водовъртежи;всичко си отива на чети като орляците птици.Различните квартали дори на един град не си приличат помежду си и има толкова много за научаване от Шосе Д`Антен в Маре,колкото и в Лисабон.Истина е само,че тези различни водовъртежи са прекъсвани откакто свят светува от седем неща,винаги едни и същи;първото се нарича
надежда;второто-съвест;третото-мнение;четвъртото-желание;петото-скръб;шестото-гордост;а седмото се нарича човек.
Ние бяхме всъщност,моите компаньони и аз,един орляк птици и оставахме заедно до
пролетта,ту като играехме,ту като тичахме...

Редактирано от Sperantza на 17.08.04 16:31.