Дежене беше уредил в своята полска вила едно събрание от млади хора.Най-хубави вина,великолепна маса,игра,танц,надтичване с коне,нищо не липсваше там.Дежене беше богат и много разкошен.Той беше с антично гостолюбие и с нрави от него време.Впрочем,у него се намираха най-добрите книги;неговите разговори бяха тези на учен и издигнат човек.Този човек беше една проблема.
Бях отишъл у него с едно мълчаливо настроение,което нищо не беше в състояние да надвие;той го разбра твърде добре.Аз не отговарях на неговите въпроси и той не ми задаваше повече;важното беше за него,аз да забравя моята метреса.Ходих на лов,на масата се показах също така добър събеседник,както и другите;той не ме попита вече за това.
Не липсват в света подобни хора,които се заемат от сърце до ви направят известна услуга и които биха ви хвърлили без угризение на съвестта най-тежката тухла,за да смажат мухата,която ви хапе.Те се безпокоят само да ви попречат да не вършите зло;т.е. те нямат спокойствие,докато не ви направят като себе си.Постигнали тази своя цел без значение чрез какви средства,те си търкат ръцете и не им идва на ум,че вие можете да паднете от зло на по-зло:всичко това е от добро приятелство.
Това е едно от най-големите нещастия на младежта,без житейска опитност,да си представя света според първите неща,които я затрогнат,но има също така,трябва да се признае,едно поколение хора,много нещастни:това са тези,които,при подобен случай,са винаги там,за да кажат на младежта:"ти имаш право да вярваш в злото
и ние знаем какво е то".Чух да се говори например за нещо обикновено:това беше като среда между доброто и злото,известно състояние между жените без сърце и мъжете,достойни за тях;те наричаха това преходно чевство.Те говореха за него като за някоя парна машина,изнамерена от известен луксозен колар или от някой предприумач на здания.Те ми казваха:"това подхожда на едно или друго,произнасят се такива фрази,които искат пък да им се отговаря с други такива,пишат се писма по такъв и такъв начин,сяда се на коляно по друг пак начин".Всичко това беше установено в ред като парад;тези честни хора бяха с посивели коси.
Това ме накара да се смея.За мое нещастие не мога да кажа на нито една жена,която презирам,че я любя,даже като зная,че това е едно условие и че тя няма да се излъже.Никога не съм си слагал коляното на земята,без да съм си слагал там сърцето.Така тази класа жени,които наричат леки,ми е непозната или ако съм се оставял да бъда завладяван,то е било без да съм знаел и поради простота.
Разбирам,човек да държи душата си настрани,а не да я досягат;нека има гордостта да го заяви,това е твърде обикновено;аз не чувам нито да ме хвалят,нито да ме корят.Мразя всичките жени,които се присмиват на любовта и им позволявам да ми отвръщат също така;не ще има никога спор за това между нас.
Тия жени са много по-долу от куртизанките:куртизанките могат да лъжат,а също и тези жени;но куртизанките могат да обичат,а тези жени не могат.Спомням си за една жена,която ме обичаше и която казваше на един мъж,три пъти по-богат от мене,с когото тя живееше:"вие ми досажсате,аз ще намеря моя любовник".Това момиче струваше много повече от много други,които не се плащат.
Прекарах целия сезон при Дежене,където научих,че моята метреса отпътувала и че напуснала Франция;тази новина ми остави в сърцето дълбока жалост,която не ме напусна вече.
При вида на този толкова нов свят за мене,който ме заобиколяше в това поле,аз се почувствах обхванат отначало от едно чудновато любопитство,скръбно и дълбоко,което ме караше да гледам направо като плашлив кон.Ето първото нещо,което зае у мене място.
Дежене имаше тогава твърде хубава метреса,която го обичаше много;една вечер,когато се разхождах с него му казах,че я намирам такава,каквато е;т.е. чудесна,толкова по своята хубост,колкото и по привързаността си към него.Накратко,аз направих своята похвална реч с топлота и му давах да разбере,че трябва да се счита щастлив.
Той не ми отговори нищо.Това беше негов маниер и аз го занех като най-студеният от хората.Нощта беше дошла и всеки се бе оттеглил на покой;нямаше повече от четвърт час,откакто си бях легнал,когато чух да се похлопа на моята врата.Извиках да влезе който е,като мислех,че е някой посетител,сполетян от безсъница.
Видях да влиза една жена,по-бледна от смъртта,полугола и с букет в ръка.Тя дойде при мене и ми поднесе букета си;едно парче хартия беше привързано там,на което намерих тези думи:"На Октав,неговият приятел Дежене,с условие за удовлетворение."
Току-що го прочетох и светкавица проблясна в ума ми.Разбрах всичко,което се съдържаше в тази постъпка на Дежене;като ми е изпратил така своята метреса и като ми правеше един вид подарък ала турка,заради няколкото думи,които му бях казал.Според както знаех характера му,нямаше в това нито самохвалство,нито великодушие,нито храброст;в това имаше само един урок.Тази жена го обичаше;аз му бях направил похвала за това,а той искаше да ми рече да не я обичам,било че я приема,било,че я
отблъсна.
Това ме накара да помисля;бедното това момиче плачеше и не смееше да изтрие сълзите си от страх да не я забележа.С какво ли я е заплашвал той,докато я накара да се реши да дойде?Аз не знаех.
- Госпожице,-й казах-не трябва да скърбите.Идете си у вас и не се бойте от нищо.
Тя ми отговори,че ако излезе от стаята ми по-рано от утре сутринта,Дежене ще я върне в Париж;че майка й била бедна и че тя не можела де се реши на това.
- Много хубаво-й казах аз-майка ви е бедна,а вероятно и вие също така,че ще послушате Дежене,ако аз искам.Вие сте хубава,а това би могло да ме изкуси.Но вие ще плачете и вашите сълзи като не са за мене,не ми остава освен да довърша останалото.Идете си и аз се задължавам да попреча да не ви връщат в Париж.
Твърде особено е,че размишлението,което у мнозина е едно твърдо и постоянно качество на духа,у мене е само един инстинкт,независим от волята ми,който ме обхваща на моменти като силна страст.То идва на интервали,в определен час,без да ща и където и да е.Но там,където то идва,не мога да сторя нищо против него.То ме въвлича,където му се струва добре и из пътя,който то иска.
След като излезе тази жена,аз останах в легнало положение."Приятелю,си думах,ето какво ти изпраща Господ.Ако Дежене не е искал да ти даде своята метреса,той не се мамеше,може би,като е мислил,че ти не ще се влюбиш в нея.
Видя ли я добре?Една възвишена и божествена мистерия се извърши в дълбочините,които са я почувствали.Подобно същество коства на природата нейните най-бдителни майчински погледи;при все това човекът,който иска де те изцери,не намерил нищо по-хубаво от това да те тласне върху нейните устни,за да те отучи да любиш.
Как стана тая работа?Имаше и други,които я обожаваха,както тебе,без съмнение,но те не рискуваха нищо;тя можеше да опита върху тях примамките,които искаше;ти едничак беше само в опасност.
Трябва обаче,какъвто и да бъде животът му,Дежене да има сърце,понеже живее.По какво се различава той от тебе?Той е човек,който не вярва в нищо,не се бои от нищо,който няма нито една грижа,нито една неприятност,може би,но ясно е,че едно леко убодване в петата го изпълваше с ужас;защото,ако тялото му го напуснеше,какво би станал той?У него само тялото беше живо.Какво е тогава това съзнание,което третира душата си,както извергите своето тяло?Може ли да се живее без глава?
Мисли върху това.Ето един човек,който държи в ръцете си най-хубавата жена на света;той е млад и горещ;намира я хубава и й го казва;тя му отговаря,че го обича.Там отгоре някой го чуква по рамото и му дума:"това е момиче".Нищо повече,той е сигурен за това.Ако беше му казал:"това е една развратница",той щеше може би да я обикне и не би й дал нито целувка по-малко;но,това е момиче и той не ще прави повече въпрос за любов,отколкото за звездата Сатурн.
Каква е тази дума тук?Права дума,заслужена,положителна,позоряща,съгласен съм.Но после какво?Само дума,при все това.Убива ли се едно тяло с дума?
И,ако ти го обичаш,ти,това тяло?Наливат ти чаша вино и ти казват:"не обичай това,има по четири за шест лири".А,ако ти си се напил?
Но,този Дежене обича своята метреса,защото й плаща;той всъщност по особен начин ли я обича?Не;неговият начин
на обичане не е любов и той не се разчувства повече от жена,която го заслужава,отколкото от онази,която е недостойна за това.Съвсем просто,той не обича никого.
Кой го е довел до там?Така ли е роден или после е станал?Да се обича е също така естествено,както да се пие и яде.Той не е човек.Да не би да е недоносче или пък великан?Какво!Винаги сигурен за това безчувствено тяло?Найстина,дори тогава,когато се хвърля без опасност в обятията на жена,която го обича?Какво!Без да побледнее?И никога друга размяна,освен злато срещу месо?Какво пиршество е всъщност неговият живот и какво питие пият от неговите чаши?Ето го,на тридесет години,като старият Митридад;отровите на усойниците са му приятели и близки.
Тук има една голяма тайна,мое чедо,един ключ за разтваряне.От каквито разсъждения и да се изгради разврата ще се докаже,че той е естествен за ден,за час,за тази вечер,но не за утре,нито за всички дни.Няма на земята нито един народ,който да не схваща жената или като другарка и утешение на мъжа,или като свещен инструмент на живота му и под тия две форми да не я почита.При все това ето един воин,въоръжен,който скача в бездната,която Бог е издълбал с ръцете си,между човека и животното;толкова би струвало да се отрича думата.Какъв ням Титан ще е всъщност,за да се осмели да отблъсне под целувките на тялото,любовта на мисълта и да се надене върху устните белега,който отличава животното,печата на вечното мълчание?
Има тук една дума,която трябва да се знае.Тя духва отдолу вятъра на тези мрачни лесове,които наричат найни сдружавания,една от тези мистерии,които ангелите на разрушението си шушнат на ухо,когато нощ се спусне на земята.Този човек не е по-лош или по-добър,отколкото Бог го е създал.Неговата вътрешност е като тази на безплодните жени,които или природата не ги е направила пригодни,или в тях се е дестилирала някаква отровна трева.
Е,добре,нито работата,нито нужното занимание не могат да те изцерят,приятелю
мой.Да забравиш и да научиш,ето твоя девиз.Ти прелистваш мъртви книги;ти си твърде млад за развалините.Погледни около себе си,бледно стадо хора те заобикаля.Очите на сфинксовете блестят сред божествените йероглифи;дешифрирай книгата на живота!Кураж,ученико,хвърли се в Стикс,неуязвимата река и нека нейните траурни вълни те заведат при смъртта или при Бога."