Мисля че имам пребогата биография с низ от неприятни житейски случки,предателство и забрава..както и много болка и смърт около мен.
Изпратих вече всички мои близки,родители,дядовци и баби,и част от лели и чичовци.
На 40 останах напълно сам.
Човешкия живот е едно бързо препускане към смърта.
Всеки ден умираме по малко.
Аз вече се сприятелих донякъде с нея.
Прекалено често беше гост в рода ми.
Мислил съм и утре да свърша,ще го приема с усмивка,ще има много близки души които да ме чака оттатъка.
Каквоне бих дал,да зърна духа на майка ми,или баща ми,както и баба ми например.
Само за секунда да им кажа колко много ми липсват.
Надявам се че в тежките моменти са до мен.
Понякога си им говоря на глас,в непоносими за мен черни дупки,като моменти.
Но по-ведро...ще става каквото е писано.
Понеже и Христос е казал,ни един косъм можеш да направиш черен или бял,всичката сила е в отца.
Незнам,но с годините ми става все по-ясно какво е казвал Христос.
Учудвам се,какъв огромен арадокс е,че аз който допреди деситилетия слушах,пък и все още слушам дет метъл и сатанински банди..вече ставам все по-духовен,и все по-вярващ.
Има някаква огромна нужда в мен към вярата.
Не като религия,а по-скоро като вяра в нещо по-висше,духовно и има една жажда за смирение и изкупление.
Незнам парадоксално е,при положение че съм си Тома неверни по принцип.
Ама къде го чукаш ,къде се пука.
Взех да ставам все подуховен.
Омръзна ми като че ли от този забързам луд материален свят и препускането в егото и лъскавите играчки.
Намирам много други неща за много по-важни и истински съкровенни и стойностни.
Винаги съм бил анархист и бунтар по душа.
А днес на 40 търся прошка,смирение и равновесие в живота си.
Уморих се да се боря срещу света.
Няма смисъл.
Искам своя ниша на духовното.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите