Аполитично - Преобладаващо токсично

[ 2006-07-15 ] Веселина Седларска
Един призрак броди из България. Той е кривата ракета, на която Космосът й пречи. Където и да е, все е под кривата круша. Не е непременно мъж, в случая думата "той" е за удобство. Но непременно е недоволен и невинен. Потърпевш. Жертва. Съдник.
Той е човекът, който знае всичко, освен това как да оправи собствения си живот. Ако ви хрумне идея, той е първият, който ще ви каже "тц, няма да стане". Той е магарето, запънало се на средата на моста. По-негативен е и от катод. Той е символът на нашенския негативизъм. Той живее във всеки от нас - у едни е заел някое малко ъгълче, дреме и от време на време се събужда, за да извика своето "Не!". У други е окупирал всяка тяхна клетка. Най-често /и при мен е така/ е по-средата на тези две крайности.
Той е в сложни взаимоотношения със света. Най-вече поради факта, че му се е паднало да живее точно в държавата, която е жертва на световната конспирация. Той знае, че "и сме по-красиви, и сме по-добри", но големият лош свят решава как ще се живее у нас. По някаква странна причина гадният голям свят непрекъснато се занимава с шев и кройка на нашия малък свят. Това е световната конспирация на лошите ония срещу нас, добрите. По тази причина той мрази авторите на световната конспирация /те може да са мръсните евреи, тъпите американци или гадните руснаци/. Но има една тайна, толкова голяма и важна, че той я пази и от самия себе си - всъщност той обича конспирацията. Обича я, защото тя му дава всички обяснения и го освобождава от всички усилия. Не му се налага да действа, да се променя, да поема отговорност - защо да го прави, след като и без това всичко е решено от конспирацията? Заговорът срещу България му е удобен, толкова му е удобен, че дори не се сеща, че самият той го е измислил - заради удобството си.
Напоследък същата добра работа му върши и корупцията. Даже още по-добра - корупцията наистина я има, в огромна наличност е и става за обяснение на всичко. Не му се налага да предприема каквото и да било, защото и без това успяват само корумпираните. За себе си е избрал най-устройващата го дейност, свързана с корупцията - мърморенето против нея, възмущението, учудването му от размерите й. Това го извисява. Така той е над корумпираните - съди ги. Но не е чак толкова извисен, че да се бори срещу тях. Теорията му е, че не го прави, защото и тази борба се печели от по-корумпираните сред корумпираните.
Макар и да се прави на всезнаещ, той не обича да знае. Знаенето разширява пространството, а той има самочувствие в теснотията. Там е мащабен. Освен това всяко ново знание застрашава малката, но затова пък солидна негова конструкция. Разклаща го, загризват го съмнения, може да се наложи - о, ужас! - да се променя. Невежеството не го тормози по този начин, невежеството е блажено.
Той не подкрепя, той отрича. Предварително е против, по принцип е несъгласен. Аргументите нямат значение за него. Той е измислил поговорката, че не ще акъл, а пари. В природата му е да мрази хората от широкия свят, които казват обратното - че имат нужда от акъл, за да си направят пари. Но най-много ги мрази за това, че и без да им е дал своя неоценим акъл, те си правят парите.
Нямаше да има нужда въобще да го портретуваме, ако не беше толкова голяма част от народната ни съдба. Често го откривам в себе си, чувствам, че се разширява, и отказвам да го храня с нещата, от които расте. Откривам го и в хората около себе си, поднасят ми себе си като чаша с отрова, която, кой знае защо, изпивам. Виждам го в хората над себе си, в хора, които са толкова високо, че токсичността им стига до всички. И тогава разбирам, че само на пръв поглед ужасяващият наш негативизъм изглежда дребен и маловажен. По-страшен е, отколкото искаме да си признаем.
_________________