И така дойде време и аз да разкажа за раждането си.Родих в Окръжна болница (МБАЛ Св.Анна)Варна.Сутринта в 7 часа се събудих от лека болка в корема -като при менструация ,не включих веднага от какво е,и се зачетох в една книжка.Около 8,30 болката се бе повторила няколко пъти и на мен ми мина през ума ,че може и да раждам(2 седмици по-рано),макар че предния ден бях на консултация и доктора каза,няма страшно,ще си дочакам термина.Станах,пих кафе,и понеже мъжа ми го нямаше,се обадих на една приятелка(с нея и мъжа и се бяхме уговорили ,като дойде времето да ме закарат до болницата),за да се консултирам дали така започва раждането и да ги предупредя.Тя беше убедена ,че започва ,аз обаче не,така ми се искаше да дочакам таткото!Уговорихме се да дойдат към обяд,ходих до магазина,купих продукти за да сготвим (нали ще чакаме контракциите да станат на 10 мин.,няма да стоим гладни я!)те дойдоха,сготвихме,хапнахме,към 3 часа ходихме до банката (да пратя парички на мъжа си),контракциите се бяха позасилили малко и позачестили ,но нищо страшно и нетърпимо.Върнахме се ,обади се един приятел,дойде ,пи кафе вкъщи,даже не забеляза ,че си записвам контракциите,в 8 вечерта говорих с мъжа си по скайп,и той не разбра ,че ще раждам ,гледахме телевизия,към 11 оправихме леглата да лягаме.Контракциите бяха станали на 15 мин.Аз естествено не можах да заспя,четох книжка ,към 1.10 вече ме позаболя по сериозно корема ,събудих приятелите си и тръгнахме за болницата.Контркциите бяха на 5 мин.Отлагах до последно тръгването за родилното ,защото много ме беше страх ,че няма да ми дават да пия вода ,да ям и ще слушам някоя родилка как вика.Пристигнахме в 2 часа,една акушерка ме прегледа,каза че имам 7 см ,разкритие ,записаха нещо ,питаха ме разни работи ,но тогава доста ме понаболяваше ,така че не помня точно какво.После в предродилна -сложиха ми колана на корема,записаха тоновете на бебчо,изместиха ме в родилна ,качих се на магарето,пукнаха ми водите ,сложиха ми система,упойка местна(ако се наложи да ме шият)и напъните започнаха .Акушерката и доктора взеха да викат напъвай,аз напъвам и се чудя кога ще ми кажат да дишам,питах ,те се смеят ,питах за клизма(страх ме беше да не се наакам)те пак се смеят,казаха ти що не чака още малко ...и в 2,45 излезе малкото съкровище.Никой не ми се скара,както се опасявах,нито ми забраниха да пия вода ,чак след като родих разбрах ,че са ми направили епизиотомия,имам малко шевове,не знам и колко ...Всички се държаха изключително човечно,нямаше грубо отношение,въобще ,персонала беше страхотен!В заключение,бъдещи мами,не се притеснявайте,бъдете спокойни и концентрирани,болките не са кой знае какво,търпят се,по сериозните при мен бяха около час ,и определено си заслужават)) Най -неприятния момент беше като мериха тоновете на бебчо,защото колана много ми притискаше корема и при контракциите здраво болеше.
|