Най-накрая и аз намерих време да ви разкажа за моето раждане. Александър се роди на 25.04.2004 г. след бременност без усложнения, освен гадното повръщане почти всичките девет месеца. Имах предварителна уговорка с д-р Ненов от Шейново.
Терминът ми беше на 30.04. Но, по неясни ми причини, аз реших да си избера, купя или капарирам всичко необходимо на 24.04. Дотогава все отгалах. И тъй – след едно огромно съботно обикаляне, реших – ох, как съм изморена и как ще си легна хубавичко и раничко... Но не било писано така – към 22 ч. отивам в тоалетната и там нещо не можах да спра да пишкам... Тече водичка не много силно, но за сметка на това, неподвластно на моята воля. Започна едно чудене – това изтичане на вода ли е, много спокойно и изведнъж, без никакви болки?! Изкъпах се, приготвих си багажа и казах на таткото за съмненията си. Естествено той се шашна максимално, по негово настояване веднага се обадихме на лекаря и той каза – отиди до Шейново да проверят водите ли изтичат. На девера ми очите му бяха станали като понички – и двамата с бъдещия татко едни шашнати – чак ми стана смешно и се чудех къде му е драматизмът на момента – няма шумно "пльос" на водата на земята, няма рязка поява на болка?! Хм, а по филмите и разказите на другите не е така?!!
В болницата направиха проба и веднага ме приеха, направиха необходимите измервания, гадния тоалет с тъпото бръснарско ножче (независимо, че се бях постарала да няма нужда), подписах всичките документи, провериха разкритието (1 см, т.е. нищо) и ме сложиха да слушат тоновете на бебето и контракциите на матката. Контракции – почти никакви, бебето – високо и ненавлязло в малкия таз?!(после се оказа с омотана около врата пъпна връв и сигурно затова). Оставиха ме да чакам в предродилно отделение естествено усилване на родовата дейност и да си почивам. Каква ти почивка – много майки родиха тая събота вечер – голямо викане падна – “Ооох, майчице, болииии, умирам” – не можах да мигна и нищожните контракции утихнаха. Сигурно от уплаха...
На сутринта дойде моят лекар и ми обясни, че до 24 ч. от изтичането на водите е хубаво да се роди бебето и ако няма контракции, ще се премине към изкуствено предизвикване или към секцио – да не ям от обяд на там. Аз явно не съм разбрала и като няма родова дейност – цяла неделя с таткото си приказвахме, той ми носи храна, аз хапвам – остави ми една торба ядене(повод после за подигравки от страна на акушерките). И нищо – никакви контракции, никакво разкритие, бебето високо, а се очакваше над 4 кг., аз пък – с кардиологичен проблем. И към 21 ч. се разделихме с таткото, казахме си "до утре" и идва докторът и ми обяснява каква е работата, че ако се тръгне към предизвикване е много вероятно да има усложнения и пак до секцио да стигнем, та направо към него да отиваме – “до 30 мин. ще те приготвят и в 22 започва операцията...” Обаждам се на таткото, обяснявам, а той ми говори едни глупости... Затворих му, чакаха ме за подготовката – катетър (гадничко е) и клизмата (не е нищо особено). След малко като се обади бъдещия татко вече беше успял да дойде малко на мене си – обясних отново...
Всичко започна в 22 ч. със спинална упойка, вливания на две банки физиологичен разтвор със стайна температура (т.е. доста по-ниска от моята), от който цялата затреперих... В 22.55 Алекс (3850 гр. и 52 см.) изплака, дадоха ми го и ако щете вярвайте – почувствах не майчинско чувство, а гордост – казах си “Хм, какъв е чистичък и хубав...” Отвързаха ми само едната ръка и успях лекичко да го погаля – копринени бузки. После още час шиене, треперене и натискане по корема, като накрая вече и упойката ме отпусна и доста болезнено стана. Като свършиха лекарите и двамата се обърнаха към мен въпросително и аз не знам какво да кажа (и аз добре се бях ошашавила) – казах едно благодаря ви и толкоз. И аз не бях осъзнала още какво е станало, толкова скоро беше като си приказвахме с таткото навън в градинката и се препичахме на слънце...
После в реанимация. А бебко беше започнал да ми липсва или, може би, умирах от любопитство – как е, къде го отведоха... Идва след 10 мин. Ненов и ми вика – искаш ли да донеса бебето и да се обадим на татко му, да дойде и да ви види... Не знаех, че е възможно да влезе някой в реанимация, но можело... След 30 мин. докторът води таткото, целият в зелени дрехи, уплашен, ухилен, горд, а веднага след това и бебчо... Прекрасен беше този момент – таткото силно развълнуван, аз треперя като лист (от загубата на кръв), а малкото човече ни гледа, едно такова спокойно и изучаващо! Неописуемо беше – първото ни наистина семейно изживяване!!! Всичките ми хубави емоции се събраха в тия няколко минути... Нищо не може да се сравни с тях! Специални благодарности на д-р Ненов за това!!! Нямахме уговорка за това, беше си моят подарък, моята екстра!
След 7 часа ме вдигнаха на крака, на втория ден ми дойде кърмата, после борби да засуче малчо, изписаха ни на четвъртия ден и от тогава сме неразделни! И щастливи!
Пожелавам го на всички!
П.П. Бях във ВИП стая и затова непрекъснато имахме посетители, беше чисто, спокойно - доволна съм от този избор!
И, разбира се, специални благодарности на д-р Ненов за професионализма, за адекватното решение, за доброто и човешко отношение и за това, че раждането ми беше незабравимо!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите