Да взема и аз да разкажа, може пък да съм полезна някому:
Бременността и раждането протекоха в Русе, въпреки, че в момента живея в друг град.
Прекарах спокойна бременност, но поради различни рискови фактори бях в болнични от началото на втория триместър. С много информация за всичко ми помогна именно този клуб тук, за което БЛАГОДАРЯ, момичета!
Та така. По съвет на мои познати и приятели се регистрирах при личната си лекарка, която ми даде направления за гинеколог. Избрах за такъв др Юлиян Георгиев, въпреки множеството негативни и позитивни мнения. При първия преглед (след сравнения с Хубев - все не мога да му запомня фамилията и една лекарка, от родилен дом), реших, че това е лекарят за мен. Единствен беше, който се обърна към мен с името ми, без за него да съм поредната пациентка. Той работи със здравна каса, грижеше се за мен повече от добре, както и акушерката му. След раждането на контролен преглед, направи необходимата цитонамазка по своя инициатива (много други разбирам, че чакат майките да поискат такава). Но за раждането ме изпрати при др Янков - лека му пръст на човека! Чудесен лекар!Много мъчно ми беше, че този доктор си отиде.
По тяхно предложение реших да се възползвам от така нареченото планирано раждане, което всъщност беше полупланирано. При втория контролен преглед при др Янков, тапата ми беше паднала и имах 1 см разкритие, въпреки това, нямах контракции. Цяла нощ с мъжа ми се чувствахме като на литургия, така тържествен ни се струваше момента. На другия ден, с един огромен сак (в който имаше какво ли не плюс хавлиен халат), ме приеха в Родилния, др-а ми спука мехура и ми изтекоха водите. След което, ми сложиха система с окситоцин и записваха тоновете на бебето. От 8 до към 10, нищо освен леки контракции. Викам си, това ли е чак толкова страшното? После дойде лекаря, установи, че системата нещо не действа, засилиха я и към 12 едва търпях, пробвах се да дишам по правилата, но на другия ден си усещах предрано гърлото. Толкова за дишането. Не знам как е минало времето до 14.00, когато усетих, че имам напън. Акушерките, които до този момент си вършеха работата, абсолютно професионално, се разтичаха, извикаха го. Хайде на магарето. Припнах като младо яре, страх ме беше, че бебето ще падне на пода. Представям си каква картинка съм била. Помня, че много исках да обясня на екипа, че съм прочела всичко и че знам какво трябва да правя, да не се притесняват за мен. Е, явно сухата теория не помогна твърде, щото набързо ме светнаха, че напъните не трябва така, а онака... В това време ми направиха епизиотомия, доктора нещо направи забележка на акушерката по темата и аз тъкмо да се включа възмутена, втори напън и бебо плачеше в ръцете на някого. Кратка почивка преди шиенето, аз питах нервно добре ли е бебето, всичко ли си има и тъкмо да се развикам каруцарската, то се материализира над мен. Мъничка шушулка, 3500, 51 см. Безпределни емоции, неописуеми, неподатливи на описание. Ревнах. Сложиха ме на една носилка да си полежа, дадоха ми телефона и аз направих една от най-големите сметки към Мтел в живота си. Мъжът ми, милия, сам самичък чакаше новините. След като ме прехвърлиха в стая, където бяхме три родилки с бебенцата. Никой не ми е искал пари! При изписването, мъжа ми донесе букет цветя и 2 кутии бонбони за персонала.
По свое решение, с огромна благодарност, подарихме на др Георгиев и акушерката му бутилка вино и кутия бонбони, на др Янков картичка и 50 лв (моля, не се смейте), защото не знаехме какво да изберем за него. Това направих 20 дни след раждането.
Кошмарът започна! От тук насетне ще плюя много!
1. Освен прозорчето с решетки в портиерната (2х2 за цялото помещение) няма достъп до света навън! Чувствах се отвратилено, имах такава нужда от прегръдката на мъжа ми, а можехме само да си държим ръцете.
2. Визитациите се правеха от некви лица в бели престилки, които така прелитаха през стаята, че се чудехме имало ли е такава изобщо. Придружени от женски фелтфебел, чиято цел в живота беше да се скара на всички, че леглата им са неоправени.
3. След раждането, сина ми бил на кислородна палатка за нкл часа. Това разбрах от уплашена сестра - те са заплашени с уволнение, ако дадат каквато и да било информация за децата. Тя има добрината да ми обясни, че в нашия случай не е толкова страшно. Детски лекар видях на 2рия ден, информация за децата от него никаква, по неведом начин разбрах, че трябва да ги издирваме из отделенията за обяснения.
4. Не плюя единствено детските сестри и акушерките, чиято човещина бе неизразима.
5. За каквато и да било лекарска информация, трябваше да прилагам детективски методи.
6. На третия ден аз бях изписана, но бебо не, защото жегата беше адска (август 2003), то се претопли и му назначиха кръвна картина. Това ми бе обяснено 2 дни след назначаването, от някаква суха лекарка (за която имаше следната реплика "кой е на смяна днес? А, така ли, значи днес няма да има изписани), която започна с думите: да видим кой няма да бъде изписан и защо, последвани от 30 мин неясна тирада. Добре, че съм си умничка, та схванах, въпреки усилията от нейна страна. Тръгнах си на 5тия ден с-у подпис, тъй като изследванията не бяха готови, но единствената човечна детска лекарка, каза, че бебето е здраво.
Това е. А мога и още! Съжалявам ако е станало дългичко.
[
|