Всичко започна на 28 .11 01 г.Бяхме на гости .Когато отидох до тоалетна осетих как ми падна нещо - това беше онази "тапа" .Върнах се при гостите и веднага попитах мойта приятелка какво значи това.Тя ми каза да се приготвя защото много скоро могат да започнат контракции и да се ходи към родилния дом.
Много се изплаших, но останах ме още малко на гости.След като се прибрахме някаде към 11,30 започнаха и първите контракции.Веднага се обадих на моя лекар.Той ми каза да не се притеснявам и да не бързаме до тичаме към родилното.В последствие разбрах , че е бил прав защото родих чак на другия ден преди обяд.Но тогава бяхме много изплашени и се разбрахме с доктора да се чакаме в болницата след около 30 минути.Така и направихме.Като пристигнахме доктора вече беше дошъл и ме прие.
Първо минах през задължителните подготвителни маниполации и след това ме качиха в предродилна зала.Там започна великото чакане.Доктора ми каза да си попа няколко часа пък после ще го мислим.След около 4 часа сън се събудих от вече по силни болки.
Сложиха ме на системи да ми ускорят разкритието , но тогава имах чувството ,че минава цяла вечност.Предварително бяхме коментирали въпроса с упойките и тем подобни и се бяхме разбрали да ми вливат от време на време някакви аналгетици или нещо подобно.Епидурална анестезия не исках защото съм с дископатия и ми беше противопоказна.
Помня , че лежах болешеме и дори си мислих"Боже как можах да се навия на подобно нещо.Това ще ми е за последно."Доктора идваше от време на време да си говорим и да проверява тоновете и разкритието.
Имаше един млад доктор май беше стажант почти през цялото време стоеше до мен и ми говореше разни неща постояно ме караше да му отговарям -нарочно да не мисля толкова за болката, атака болеше наистина.
Не ми даваха да пия вода а бях страшно жадна и той ми мажеше остата с мокра кърпа.Въобще не можах да му благодаря след раждането защото така и не разбрах кои от всички стажанти е бил.Но психически много ми помогна.
Най накрая след 9 часова агония бебето тръгна .
Вкараха ме в родилна зала.Доктора постоянно ми говореше някакви неща - да се напъвам , да не се напъвам и тн.А аз въобще не включвах нищо. Само му повтарях , че много ме боли.Въобще загубих всакаква кординация на наъните и те бяха просто неефективни.Тогава от някаде се появи една "Горила" - сигорно беше около 2 метра и поне 120кг. много огромен ми се стори този доктор ли беше , акушер ли и аз не помня.Взеха да ме натискат силно по корема и да помагат на бебето да излезе.
Накрая всичко свърши.Боян се роди помня само ,че изчаках да ми кажат ,че е момченце и е живо и здраво и съм заспала.Знап , че са ми почиствали плацентата , шили са ме, но аз съм била толкова изтощена , че съм заспала.
След това се събудих в един коридор , увита с одеала и се тресях като лист.Будих се после пак ме онасяше .Опитвах се да седя бо дълго време будна ,но просто нямах сили.След това се събудих в стаята и си спомням , че мъжът ми беше там и гледаше нещо по телевизора.
Попитах го къде е бебето той каза ,че го преглеждат.Много се притесних , но той за всеки случай викнал друга неанатоложка Др.Боева да прегелда и тя детето.след малко Боева дойде с малкото чудо и ми каза ,че е едно страхотно малко момченце. Даде ми да го гушна като ме напътстваше как да го правя. Др. Боева и дваше почти всеки ден да ни вижда и контролира.После около половин година след раждането идваше почти през ден и в къщи да ни дава съвети и напътствия.
И така това е мойто раждане.Безкрайно признателна и благодарна съм на Др.Лачев и Боева.
Между другото в момента също съм пациентка на др. Лачев и познайте защо-в 4ти месец съм. В края на септември ще споделя с вас за новото си преживяване.