Четох, четох и реших, че и аз мога да се включа, въпреки, че май ще поставя рекорд за най- отдавнашни събития, макар че нищо ново под слънцето...
Започвам с една крилата фраза на моя комшийка, която роди година преди мен седалищно "... и усещам аз , че ми се сере/ пардон за израза, но е цитат/, ама ще се насера, поглеждам се- краката ми в лайна и викам "Докторе, насрах се ..." , а той ми казва- не ,бе, детето ти се е насрало..." Та тя ми разказваше- усетиш ли, че неудържимо ти се ходи по голяма нужда, значи ще раждаш...
Та при мен нещата се развиха така:
Първо раждане- аз, на 21, след чудесна планирана бременност,умряла от жега след прословутите мартенски повишения на температурите, ужасно отегчена от големия си корем, тромавата си походка и всички съпътстващи неразположения, се събуждам една прекрасна утрин на 5 април 1989 г.и първата ми мисъл е:"Боже, вече и се напикавам...". След което се поразсъних ,тикнах си един памук отдолу- първо на едната дупка, после на другата- и установих от къде тече. А не бях подготвена, че може да започнеш да раждаш без грам контракции... Часът беше около 7, казах си- поне се наспах... Изкъпах се, направих си тоалет и топур- топур, към 9.30 ме закараха в Майчин дом. Там е ясно- както преди, така и сега- клизма, йод, документи, асансьори, предродилна зала, десетки- тогава се раждаше на поразия- родилки, коя стенеща, коя викаща, коя спяща, а аз вадя "Екатерина Велика ", която е ееей толкова дебела и започвам да си чета... След известно време идва един негър - стажант- честа гледка там, ме пита " Ти защо четеш, нямаш ли болки" А аз казвам- нямам- от там система окситоцин, две - три туширания и принудително разкритие и бам, в предродилна зала- така и не разбрах болеше ли, не болеше ли- в 14.20 родих Елена 3000 гр. и 50 см. Класика в жанра. После 2 часа на количка, лигнин между краката, пясък на корема и - на 13 етаж. Най- много ми хараса, че ми връчиха бебето веднага след двата часа и си беше при мен през цялото време- не се наспиваш, ама си го гушкаш! Първата нощ беше добре- бях с още една майка в стаята, ама на втората я изписаха и като ме налегна следродовата депресия- изплаках си очите,гушкайки бебето, а тогава нямаше свиждания ей така, казарма.. Както и да е, най- ужасното беше, че си виждах къщата от болницата- аз живеех тогава в Лозенец на х-л Хемус/ както и с второто де!/
Второ раждане- аз, на 31, след една чудесна планирана- отново- бременност, с друг татко / първият така и не се върна от Канада/, с голяма кака, умряла от жега след известните августовски "горещници" и спяща гола с климатик, от който мъжа ми носеше шуба, едвам дочаквам края на септември. Имам бегло предчуствие, че втория път ще разбера какво е раждане, въпреки всеизвестното схващане, че втория път е по- лесно... Термин 14 окотомри. През цялото време си имам един прекрасен доктор Георгиев от Шейново, който ме гледа и който ми е приятел, който обаче заминава на симпозиум в Сингапур и ме упътва да му се обадя към края на Септември. Е да , ама не...На 27 септември усещам, че коремът ми натежа надолу- срам, не срам, тичам при акушерката- спокойно, смъкнало се е бебето. На 28 септемви сутринта в тоалетната- ужас, кръв по хартията- кой да знае, че може да е запушалката- бегом в Майчин дом, добре че си имах документи за там- тогава беше районирано- и не чаках доктора от Сингапур..Та там, слава богу, не ме бързат, казаха че мога да родя и до три дни, че имам 3 см. разкритие, чуха тоновете и ме пратиха обратно. На 29.9. се събудих с усещането за тежест долу ниско, леки контракции, ама ми писна- мъжа ми ми казва, давай да те карам, че си имам работа- айде пак да МД, тонове и т.н., добре че ни е наблизо, и пак у дома. От там вече ми писна, на обяд отидох с колата, взех голямата от училище и оттам- на пазара "Иван Вазов"- пазарувай, готви зелен фасул, а болки- леки, нарядко, но постоянно. След обяд си легнах да почина, белким се размине, бях чела някъде, че при секс се отделят някакви хормони, които спомагали започването на родова дейност та и това пробвахме...Към 22ч.- гледаме филм, мъжа ми ме ръчка да тръгвам- били ми контракциите на 10 мин., а аз твърдо бях решила този път да чакам до последно.
И точно си легнахме към 23 ч. и ми изтекоха водите- ама аз съм стрелян заяк и си знам, тръгнахме кам МД. И както ми изтекоха водите, така се почнаха големите болки- поносими, но все пак силни.А моят с цялата си наглост ми вика- 29.9.99 не е хубава дата- много деветки, чакай до 30- ти- а аз му казах , чакай ти..
Та в МД ни посрещна една много симпатична акушерка, която веднага симпатизира на мъжа ми- той е по- младичък от мен- видя, че съм куражлия, та се отнесе прекрасно с мен. Имаше, разбира се, задължителните процедури и задължителния доктор- чужденец- в случая арабин.
Качиха ме в предродилна зала към 23.30, а там само още една жена, която както се установи, беше ВИП и няма скоро да ражда, та след 45 телефонни разговори я качиха в отделението. И аз- сама, с болки- адски- и много любезни доктор и акушерка. Имаше обезболяващи, но знам, че накрая едвам издаржах, доктора обаче ме успокои- до един час ще родиш- вече беше 00.10 на 30.09.- все едно се бяха уговорили с таткото...
Та с две думи устисках още един час и в 1.20 родих Йоана-3150 гр. 50 см. Акушерката Манчева ми ръководеше раждането като по книгите с всичките дишай, не дишай, напъвай, не напъвай и даже ми разказа, че и тя е зодия Овен като голямата ми дъщеря... Ако още е в МД, защото твърдо искам бебето да си е при мен, ще я потърся и този път...
Та така- най - голямата ми изненада беше, че таткото дойде в отделението в 4 сутринта- подкупил пазача в приемното и как е накарал сестрите да му отключат отделението на 14 етаж, не знам, ама той си е чаровник- това беше най- големият подарък за мен. После , след години, ми казваше какво било грозно бебето- синьо, особено на луминисцентното осветление, ама за мен си беше най- прекрасното.
Та така, най- смешното беше, че си бях с домашния телефон в болницата и през цялото време работех- тогава имах офис за недвижими имоти и отговарях на обявите...И си гушках, гушках новата си дъщепичка...
В заключение на този дълъг постинг ще кажа, че винаги съм искала три деца и сега съм щастливо бременна с трето, планирано, дете. С душата си искам момиче, но таткото заслужава наследник, така че каквото Господ даде!
Много ме е страх,какъвто съм карък, ще е най- зле третият път, но като наближи ще ви искам съвети къде и как да родя, дано всичко до тогава е ОК.
Целувки на всички мами и техните прекрасни деца!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите