Тъй... време е да напиша вече историята на моето раждане... Терминът ми беше на 6-ти май, само че се оказа, че ще се ражда със секцио, заради очите ми. Наблюдаващата ме докторка, каза, че за секцио ще ме приемат в болницата 10 дена преди термина и на 28-ми април /сряда/, чадър, чанта и аз, качих се на едно такси рано, рано сутринта, тъй като мъжа ми не можа да се освободи от работа същия ден, отидох сама във Втора градска болница. След 1 час бях приета в Патологичното им отделение и прегледана от доктора, който беше на смяна там. М... първо да кажа, че отивам без никакви уговорки с никой доктор... само с документ от очен лекар с родоразрешение - секцио. Та, тамошния им доктор се оказа върл противник на секциото и започна да мърмори, че сега всички се натискали да раждат по този начин, това на нищо не приличало и т.н., и т.н. Заведе ме на ехограф и каза, че плода бил много малък, отговарял на 36-та седмица, а аз бях в 40-та... Каза ми, че имам 1.5 см разкритие и още тази вечер можела да ми тръгне "една хууубава родилна дейност"... И вместо да ми назначи дата за операцията, ми каза, че ще изчакаме до неделя /2-ри май/, и ако до тогава не започна да раждам по естествен път, щял да ме прати в Родилно отделение за секцио. Не бях много въодушевена от това, ама си викам, ще изчакам още един ден и ще вдигам пушилка, за да си търся правата, а и от друга страна си викам пък... може пък верно да родя лесно и щом имам такова разкритие и е малък плода - да не ми навреди на очите въобще... Знам ли...мислех си, че по-добре е да родя нормално, отколкото да ме режат, абе с две думи - бях много объркана. Мина си 29-ти април и на 30-ти /петък/, се събуждам мокра и си слагам превръзка и тя пак се мокри и постоянно по малко по малко нещо ми изтича. Отивам при акушерката да й кажа и тя ми каза, да изчакам визитацията. Изядох една кифла:))!!! и зачаках визитация. Дойдоха, оплаках им се, че ми тече нещо и оттам пак на ехограф и щат не щат - ми дават карт бланш за Родилно отделение, да ме видели и там...
Беше 11.30 като дойде акушерка и ми каза да тръгвам след нея с бръснарско ножче и багажа си. И се започна... бръснене, клизми, къпане, в 12.00 влязох в така заветното Родилно отделение. Тук искам да кажа, че в Родилното ме посрещнаха много добре, действаха бързо и професионално, нямаше очакваното грубо отношение и въобще всички бяха толкова мили... чак да не повярваш, все едно гледаш филма "Спешно отделение" . Като ме хванаха - дадоха ми тяхна нощница /наши не се признават/, взеха ми багажа и ми казаха, че ще го носят в Реанимация, оттам ме качиха на една маса в предродилна зала и се накупчиха около мен - една ми слага система в ръката, друга катетър /гадно нещо/, друга ми взима данните, изобщо... голяма суетня - подготвят ме за секциото. В това време ми звъни телефона от чантата, една сестра ми го подаде - майка ми пита какво правя... Казвам й, че влизам в родилна зала и с разтреперан глас ми пожелава късмет. На смяна беше д-р Василев. Дойде и той и ме пита как съм била и това беше... Акушерките за миг си сложиха зелените шапчици и взеха да го питат в колко ще започне операцията, а той вика - "Пуснали сме обява за анестезиолог и започваме!" Издирват анестезиолога - няма го човека:)) До 13 ч. съм висяла на масата и не мога да се помръдна - ужас! По едно време ме съжалиха, та викат - Свалете я от тази маса и да изчака анестезиолога в предродилна. Там ме овързаха с едни колани за следене на тоновете на бебето и зачаках моя доктор да дойде. И тук вече идва момента с прословутата ми КИФЛА! Оказа се, че тази кифла дето съм я яла в 8.30 ч., пречи да ми се сложи упойка и операция преди 14.30 не може да започне. За това, анестезиолога, който е бил на смяна, казал, че преди този час не може да се ангажира с упойка. Идва към 13.30 и започна да ми задава задължителните там въпроси и ми каза, че в 14.30 операцията ще започне. Да, ама ми се насъбра много за този предиобед и получих здрави контракции. 1 час се мъчих с контракции и по едно време, верно в 14.30 идва някаква акушерка и вика - "Хайде!" Най-после влязох в операционната зала!!! Мислех, че ще умра от страх, като ме качат на масата, ама освен облекчение не изпитах нищо друго. Анестезиологът ме беше питал, каква упойка предпочитам - епидурална или пълна и аз си избрах пълна... Застанаха ми на главата той - д-р Найденов и асистентката му... за съжаление не й разбрах името - изключително мила жена. Включиха ми някаква банка в системата. Двама хирурга - д-р Домусчиев /докато чаках да вляза в операция д-р Василев си тръгна, че му свърши смяната, но изобщо не съжалявам за това/ и ас. д-р Колев, педиатър и още един доктор, незнам за какво беше той... Хвърлиха ми едно покривало отгоре и д-р Домусчиев започна да разтрива нещо си по корема ми, от това взех да треперя като лист - не мога да се спра! През цялото време ми говореха разни разведряващи неща, имащи за цел да ме накарат да се усмихна, ама аз незнам защо не бях изплашена де. Викам си - да се свършва, каквото ми е писано и това е. Асистент-анестезиолога ми каза да си отворя устата и ми изля една спринцовка сода с вода в устата, взех да усещам мааалко, как ми се замаи главата, все едно съм изпила 100 гр. алкохол, после д-р Найденов ме пита как ми е името и ..........

Събуждам се - гледам - заспала съм! Лежа на едно много удобно легло, в една топла стая - кеф голям! Летя! От дясно ми седи една акушерка и ми казва - "Честито, имаш си дъщеричка!!!"
ШОК!!!
"Роди се в 15:15 ч., 52 см, 3.700 кг" Малкото бебе?!?! Мрънкам нещо, ама и аз не се чувам какво точно. Докарват ми едно бебе и твърдят, че е моето... Пипам го по бузката, а то реве, та се къса:)) ХМ!!! Взимат си го обратно... Голяма въртележка. Летя ли, летя... От ляво - анестезиолога Найденов ми иска телефона - изреждам цифрите без да мигна, набира ме и като чу, че ми звъни телефона, с доволна усмивка си замина, констатирайки - "Добре е!". Беше 17 ч. някъде. След това вече, със светкавична бързина взех да идвам на този свят. Сестра ми и мъжа ми направили пътека пред родилното, д-р Домусчиев /благодаря му от сърце/, ги пусна при мен в реанимацията. Влизат те - много щастливи мигове... това вече не мога да го опиша. И така, цяла нощ прекарах сама в реанимацията, на едно ортопедично легло, с включен радиатор до мен... имах чувството че летя, много приятно усещане, /как съм пропуснала да стана наркоманка?!?!/... ето тези мигове ще си ги спомням цял живот! Звъненето по телефона, колко хора ми честитяха дъщеричката, безтегловността ми, решението ми да я кръстя Гергана... въпреки, че цял живот съм харесвала името Лора и съм си казвала, че ако имам дъщеря един ден, ще се казва Лора... Не съм спала цяла нощ, не съм чувствала умора, нито пък съм искала да спя. През 20-30 мин. влизаха при мен по 2 акушерки и ме питаха как съм и защо не спя. Аз се усмихвах само и ей така си летях... 30-ти април-1-ви май - най-щастливата ми нощ!

Това беше моето раждане със секцио във Втора градска болница без уговорка. Е, няма да разказвам за възтановителния период, защото при всеки това е индивидуално. Зорът е първите 3-4 дни, когато не ти се става, а те карат да станеш - иначе кофти... Болка няма, но е неприятно ставането и лягането, ходенето до тоалетна и ей такива неща, които понякога ти се струват, че просто не можеш да ги направиш..., ама след 6-тия ден някъде си по-добре. На мен лично, днес ми е 11 ден от операцията и се чувствам супер вече. Е, не мога да тичам:) и да играя хоро /не че преди можех/, ама се чувствам нормален човек вече. Даже и се изкъпах и си смених превръзката от болницата! Изключително съм доволна от докторите, от отношението на акушерките... не видях нито една лоша или дръпната акушерка, санитарка или служебно лице в болницата. Докторите са много готини, абе всички са супер, говорят на вие, искаш ли нещо - всеки се мъчи да ти помогне, няма обиди и др. подобни, каквито се разправят понякога, от стола ти носят в леглото първите 3 дни да ядеш. То не е кой знае каква храната, ама мен не ми се и ядеше въобще. На 2-рия ден ми изпратиха физиотерапевт, да ми показва упражнения за възтановяване. В стаята беше чисто и топло. Всеки ден ми даваха нова нощница. Бебето спеше в общо помещение при други бебета, но ако си го поискам ми го даваха. Само че аз не бях толкова всеотдайна майка, защото като почнах да го кърмя от 3-тия ден, така ме заболя, че взех да измислям хиляди причини да го върнана педиатърката, която ми го донасяше и да го хранят те... В крайна сметка, за подарък получих едни твърди като камък гърди, които ща не ща, трябваше да предложа на отрочето на другия ден:)) Още не мога да свикна с кърменето, ама това е друга тема вече. Най-лошото от болницата беше, че ни изписаха на 6-ти май подсечени и сега са страшни мъки, Герганката я боли и я мажем с Дефламол - върши чудна работа м/у другото.
Ами много изписах, но нали знам, че бъдещите майчета, които чакат ще им бъде интересно, та се постарах заради тях най-вече да съм толкова подробна. Също така, искам да им вдъхна кураж, че няма нищо страшно от секциото... знам, че докато не се убеди човек, не вярва, но аз това мога да кажа като прясно минала по този път.
Искам да благодаря най-сърдечно на д-р Домусчиев, д-р Колев и анестезиолога д-р Найденов, за безкористното добро отношение и да кажа за тях, че титлата Д-Р пред имената им, не е случайна:)) Също да благодаря на екипа, който се грижи за мен, но за съжаление не им разбрах имената. На много хора искам да благодаря, тези които се грижиха за дъщеря ми в първите й дни от живота, на д-р Маринова, която ми води консултациите и дойде да ме види в болницата... На санитарките, които всяка сутрин миеха стаята ми. Въобще - на цялата болница!
Пожелавам на всички бъдещи, очакващи майки, да родят едни здрави и хубави дечица и да направят най-добрия избор за болница и екип! Също искам да кажа, че приказките, че ако идеш без уговорка да раждаш, направо ще те разсекат... са глупости на търкалета и няма смисъл от подобни думи, само да се притесняват бъдещите родилки. Не е така, наистина. Ето ме мен - жив пример за хуманността на докторите:))
Ами това е, много дълъг ми стана постинга и май е вече време да го спирам:), ама нали бях обещала, че ще разказвам...
Късмет на всички бъдещи!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите