Първо малко предистория терминът ми беше за 18 май, но тъй като бременността ми беше проблемна /хидронефроза на десният бъбрек и високо кръвно налягане/ и няколко тежки бъбречни кризи завършващи в болница от началото на 9-ия месец ме викаха на прегледи по два пъти в седмицата. След като влязах в деветият месец/18 април/ ми започнаха леки болезнени контракции, но наблюдаващият ми лекар ми каза, че преди Гергьовден няма да се случи събитието и аз спокойно си чакам да ама не било писано да е така. На 29.04. трябваше да отида на запис на тоновете на детето и тест за упойка/при евентуално секцио/ в Окръжна болница, където работи докторката, която ми проследи бременността. Ставам сутринта, измивам си прозорците и домакинством около два часа след което отивам в болницата много добро състояние на духа и нищо не подозираща какво ще стане тъй като нямах никакви признаци за раждане. Записа на тоновете не беше никак добър и затова направихме повторен, тоновете спадаха до 80-70, което според лекарите се дължало на притисната вена превия от лежането по гръб. Накараха ме да легна на една страна и пак ми направиха запис, но тоновете продължаваха да са ниски. Последва гинекологичен преглед и се оказа, че имам 5 см. разкритие и акушерката в шок и аз също, защото не ме боли нищо освен едно леко напрежение в кръста, което аз си имах от окло 10 дена. Предвид тези две обстоятелства и моята проблемна бременност ми казаха налага се раждане още днес носи си багажа и почваме процедури по подготовка за раждането. в 12.30 ЧАСА МИ НАПРАВИХА НУЖНИТЕ ПРОЦУДУРИ И СЕ ОТПРАВИХ КЪМ ПРЕДРОДИЛНА ЗАЛА. Там едно мамче пищи та се къса, а мен не ме боли като при месечен цикъл. Започнах да се разхождам в коридоро пред родилната зала за да ускоря процеса, но силни болки нямах, а очаквах да е нещо доста по страшно. В 14.00 ми спукаха водите при 6 см. разкритие и ми сложиха една банка с окситоцин. Същевременно тоновете на детето продължаваха да са лоши поради което ми сложиха и тръбички в носа с кислород и ме помолиха да се движа колкото мога по-малко. Епидурална упойка решиха да ми сложат тъй като стойностите на кръвното налягане ми бяха 160/100 и поради опсения от евентуална бъбречна криза в процеса на раждане. По-късно дойде анестезиолога д-р Върляков и ми направиха само тест упоика и вече съвсем не усещах болка, а бях стигнала 7 см. разкритие. В 16.15 имах пълно празкритие и напъни. Малко преди това ми вляха още малко количество упойка с което доста ме зашеметиха и когато се наложи да отида до родилната зала едвам си стъпвах на краката. Под въздействито на упойката не можех хубаво да напъвам или по точно не усещах добре контракциите, а и тоновете на детето съвсем спаднаха.Много бързо целият екип беше до главата ми, оказа се че детето е с омотана пъпна връв и през ръчичките и през вратленцето и няма време за чакане и напани затова ми направиха доста голяма епизотомия при която в суматохата ми прерязаха голям кръвоносен съд/предполагам някоя вена/. От тук ми почна кошмара бебето не изплаква и не могат да го реанимират 15-20 минути. Така се бях уплашила че нямам думи. Так и не ми го показаха,само чух че е 49 см. и тежи 2900 кг. Аз кървя адски много и една суетня настана, но за кратко. Благодарение на д-р Благоева момченцето ми сега е живо и без последици от раждането, а аз благодарение на д-р Жекова съм една щастлива мама. Борбата с мен шевовете и кръвоизлива ми продължи още около два часа, които ми се видяха много повече. Оказа се че имам и разскъване на шийката и упойката ми свърши когато почнаха да ме шият. След като премина действието на упойката почанах да треперя и да повръщам. В това време татито ми успял да се примоли и като ме видя щеше да припадне та в този ред на мисли добрече не беше на самото раждане.В крайна сметка ми поставиха катетър/за да следят излива на урина от бъбрека,който е болен/ и тонове лед с което ми облекчаваха болката. Възстановяването ми е беше трудно и мъчителтно поради голямата загубата на кръв и многото шевове които отнесох, но сега 7 месеца по-късно вече съм забравила всичко и мисля че можеша да бъде доста по сложно и страшно. В болницата бях в стая с още една родилка и ползвахме обща баня с още една стая. Хигиената и персонала са много добри и е много спокойно тъй като няма много родилки. Изписват на 3-4 ден ако няма проблеми. Още един път искам да благодаря на целият екип за бързата реакция и затова, че сега мога да гушкам бебе Петър живо и здраво. Ако не бях отила на запис в този ден абе явно е бебе с късмет.Пропуснах да ви кажа, че той трябваше да е едро бебе а се роди толкова мъничък, че в началото ме беше страх да го пипам /2.9 кг и 49см/. За финал ще кажа, че колкото и да се подготвящ винаги раждането ти е уникално и неповторимо, но си струва твърдо съм решена да повторя след някоя друга година

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите