Значи при мен нещата започнаха на 7.11. През целия ден бяхме у Collibri, аз се натъпках с палачинки като за последно - майка й прави много хубави палачинки. Вечерта като си тръгвахме с мъжа ми към нас, в колата усетих няколко леко болезнени контракции и му казвам, че има нещо гнило в тази работа. В нас като се прибрахме ми се доходи до тоалетна (извинете, че го пиша), но съответно никаква не я свърших и като се оправях забелязах, че май тапата ми падна. Нали всичко ми се случва за пръв път, та за това използвам думата "май". Тогава му казах на мъжа ми да влезе да се изкъпе веднага (беше помагал на мъжана Collibri с ремонт на апартамента им), за да не се стигне до там да ме кара мръсен в болницата. Това го казах на майтап тогава. Докато той влезе да се къпе, аз реших да се обадя по телефона на едни наши семейни приятели и тъкмо жената ме питаше какво правя, като усетих, че цялата се подмокрям все едно ме поляха с топла вода. Водите ми изтекоха! Това се развиваше някъде около 22.10ч. Тогава й казах на бързо, че водите са ми изтекли и няма да мога да говоря, след което се изтрелях директно към банята. Мъжа ми чул като съм казала, че са ми изтекли водите и отвори шашнато вратата на банята и аз се мушнах директно с дрехите вътре. Ситуацията беше абсурдна - той стигнал до средата на къпането, държи слушалката на душа и се чуди какво да прави, а аз до него също се чудя какво да правя, стоя с дрехите, които съответно се намокриха и по чорапи. Тогава като ме налегна един смях, ама смях ви казвам, не мога да се успокоя Казах му на мъжа ми да се доизкъпе и аз започнах да се оправям, ама какво ти оправяне, то постоянно си тече Теглих си и аз един душ, преоблякох се, обадих се на моя доктор и айде към болницата.
Беше 23ч. Там ме прегледаха, тоалета си го бях направила аз няколко дена по-рано, а клизмата я отложиха. Прегледаха ме и се установи, че имам едва един пръст разкритие и има време до самото раждане. Оставиха ме в предродилна зала, мъжа ми си тръгна и така се започна моя престой в болницата. Сложиха ме за запис на тоновете половин час, след което пак ме прегледаха и разкритието ми бе 2 см. Оставиха ме в една стая да лежа и ми казаха да си следя контракциите (те вече бяха започнали), като станат на 3 мин. да се обадя. Към 3.30ч. усетих, че контракциите ми станаха на почти 3 мин. и тогава пак ме прегледаха, но разкритието не беше мръднало - 2 см и толкоз. С моя доктор поддържахме по тел. и се бяхме разбрали като наближи самото раждане, защото не се знаеше кога ще започне, да му се обадя и ще дойде веднага. Тогава дежурната лекарка ми каза да се опитам да поспя и наистина съм заспала за 2 часа. Към 6ч. сутринта минаха да ни вземат кръв на мен и още 2 девойки, с които бяхме заедно в стаята и трите с изтекли води. Малко по-късно и моя доктор дойде, прегледа ме - развитие никакво, а контракциите ми явно бяха започнали обратно броене, беше се увеличил интервала им. Тогава каза, че ще ме включат на система, защото много време стоя с изтекли води. И така в 8ч. ми включиха системата, като тоновете на бебо се следяха постоянно. С тази система стоях до 12.30ч. на обяд вече 8.11., а разкритието пак сто стоешеупорито на 2 см. Самите контракции бяха отвратително болезнени и имах чувството, че ще изкъртя парното на стената. Тогава решиха да ме оставят малко да си почина и ми спряха системата.
Екипите там се сменяха, всички мами които бяха там - родиха, и в един момент
останах само аз. През това време мъжа ми идваше няколко пъти да ме види.
Горкия, той го преживяваше много тежко. Не знае какво става, притеснява се ...
Късния следобяд ми сложиха антибиотик, заради изтеклите води и като ме прегледаха - разкритие 2.5 см. Голямо развитие, няма що. През това време на няколко пъти ми правиха запис на тоновете, а привечер ме преместиха в предродилна зала. Тогава самите контракции пак започнаха леко да зачестяват. Към 23.30ч. ми сложиха вагинална таблетка за подпомагане на разкритието.
Искам да кажа, че през това време 3 екипа се смениха там, бях в Св. София и
всичките бяха много добри към мен. Е, то и аз се майтапех, защото какво друго ми оставаше, освен чакането. Моя доктор - Динчо Георгиев, беше много внимателен и много се грижеше за мен. Наистина е страхотен лекар!!!
Към 3.40ч. нощта на 9.11. вече разкритието ми беше към 4-5см. и ме включиха
отново на система. Преди това ми направиха най-сетне прословутата клизма (аз на няколко пъти им казвах на акушерките, че не ми е правена и не искам на края да се изложа) и бегом в 00. Ама там като ме налегнаха контракциите, не мога да изляза. Дори по едно време дойде едната акушерка да види какво става, защото много се забавих и ми вика - "Ще вземеш да родиш в тоалетната". Както и да е, оправих се. Контракциите отново станаха неудържимо болезнени, а все съм си мислела, че имам висок праг на търпимост. Просто шийката ми се оказа много неразтеглива и за това бе и толкова болезнено. Сложиха ми 4 бусколизина в системата, за да ме облекчи малко болката, но нямаше такъв ефект. Като ми стана 7см. разкритието ме преместиха в родилна зала, когато вече си поисках упойка, защото не издържах вече. Поставиха ми спинална и малко след това усетих, че краката ми изтръпват. От кръста на долу почти не се усещах, а само контракциите, но вече не толкова болезнени, а съвсем поносими. Вече бях толкова изтощена, че между контракциите заспивах направо. По едно време се започна, казваха ми да напъвам и аз уж напъвах, ама като не се усещам долу, не знам как съм се напъвала. Тогава доктора започна да ми помага като ме натискаше по корема и след доста усилия в 5.55ч. сутринта на 9.11. се появи моята малка сладурана Лора. Като я видях, забравих за всичко случило се до момента. Вече не ме интересуваше нищо, само мисълта за нея ме беше обзела. Беше толкова мъничка, мокричка и сладка. Това беше моето детенце А като й чух гласеца, се разплаках от щастие.
За нула време доктора ме заши, беше ми направил лека епизиотомия, а докато ме шиеше, акушерката ми каза, че мога да се обадя на таткото да дойде да види беба преди да я закарат в отделението. Тъкмо ме изкараха от родилна зала и таткото беше пристигнал да ни види. Беше ми безкрайно хубаво да виждам гордостта и обичта в очите му, а особено като видя дъщеричката ни ... просто нямам думи да обясня, то само се чувства. Двата часа в коридора ми минаха много бързо, а след това си ме закараха в стаята. Рано след обяд ми донесоха и Лори при мен и започнахме да се опознаваме
Така общо взето минаха нещата при мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите