Я да се разпиша и тук
Копирам мои предишни отговори, за да не се повтарям. Раждах в МБАЛ Св. Мина, или Весела. Изроди ме д-р Топалова (тя беше на смяна, раждах без уговорка с лекар), но там за всеки от лекарите съм чувала само суперлативи.
Доволна съм от персонала - както тези, които ме изродиха и се грижеха за мен след това, така и от детските сестри. Бях във ВИП стая, много съм доволна, бебето беше при мен, разбира се.
Единствено от един от лекарите, които минаваха на визитация не съм доволна (държеше се нагло и ми натискаше корема ненужно силно), а акушерката, която трябваше да ми обясни как да кърмя, претупа нещата с буквално две думи. Но за кърменето тук вече има толкова инфо, че това не би трябвало да притеснява бъдещите мами.
Никакви усложнения не е имало нито с мен, нито с бебето.
Пари не съм давала за нищо, освен където при изписването таткото донесе торбичка с почерпка за персонала (безалкохолно, алкохолно, бонбони) - но това е стандартно и е по желание изцяло.
Условията там са - не е ново определено, но се поддържа много чисто. Зимата е топло. ВИП стаята е 10 лв/вечер, а удобствата си струват. Санитарните възли са мн. добри.
Пак ще отида да раждам там - това мисля, говори достатъчно


Имах изтъняване на ретината, но исках да родя нормално. Направих си операция с лазер за заздравяване на ретината. Отидох да раждам, като носех документ че не е невъзможно нормално родоразрешение. Гинеколожката реши - предвид моето желание - да започнем нормално, а ако трябва - секцио. Бях на монитор постоянно.
Родих нормално, без упойка, беше много хубаво и когато ми сложиха мокрото бебе на корема, почувствах най-голямата радост през живота си.
Не бих избрала секцио, ако има възможност за нормално раждане.
Позната акушерка ми каза, че родените със секцио - т.нар. мокри бебета - са по-предразположени към респираторни проблеми по-късно. Нейното внуче се роди със секцио по спешност, засега е здраво, но все пак тя го каза сериозно това.

Нека и аз да се включа с моя разказ за това, как се роди бебе Мая.
Родих я в събота, 12.07.2003 г. Във вторник същата седмица казах на познати, че ще раждам в събота – стори ми се хубав ден, макар и 5 дена преди термина. В четвъртък ми падна запушалката. В петък отидох на преглед, където се видя 1 см разкритие. На таткото не казах, че много се шашка. Лакирах си ноктите на краката в червено, и бях готова за бой.
В събота сутринта около 3 се събудих от първите контракции. Противно на това, което бях чела, не бяха кратки с тенденция да стават по-продължителни – от началото до края ми бяха все по 40 секунди (най-накрая не зная, може и по минута да са били). Около 2 часа лежах, мерих ги по часовника през колко време са, и си записвах. Към 5 ми стана скучно и събудих таткото. Още час мерихме контракциите, които ставаха по-силни. По едно време намерих за по-лесно да тичам из къщата, докато траят, което развесели мъжа ми извънредно много.
Имах уговорка с акушерка, а не с лекар. Изпратих баща ми да я докара в болницата. Аз започнах да се приготвям – душ, обличане (тоалета го направих предния ден), чантата в колата… Снимахме се, преди да тръгнем за родилния дом, аз бях много спокойна и весела, мъжът ми нервно ухилен.
Към 9:30 стигнахме там. Бях с 4 см разкритие, и ме приеха. Дадоха ми болнична нощнца, защото се оказа, че моята взета в бързината едва ми покрива дупето, а трябваше да прекося фоаето. Всичките 4 легла бяха заети от родилки. Мен ме сложиха на монитор – с висок диоптър съм, и много исках да родя нормално, а не със секцио (правих лазерна операция за заздравяване на ретината и имах документ, че не е невъзможно нормално родоразрешение). Настроението ми беше отлично. Последните 4 месеца бях ходила на курсове за бременни – с прекъсвания – и макар че не успявах да дишам съвсем както ме бяха учили, се опитвах да дишам равно и дълбоко по време на контракциите. Помагаше наистина. И мен като всички ме сложиха на система.
Дойде акушерката, започнахме да си приказваме. Малко губех нишката, когато имах контракции, но общо взето бях много весела. Поисках си възглавница под гърба, защото улеснява раждането. По едно време поисках и храна и вода (ами освирепях толкова време без нищо!), но никой не ми даде, разбира се. Само малко водичка ми дадоха в чаша, да си я ближа.
Когато ми стана много съклетно, помолих да се разходя. Един минаващ доктор разреши да съм без система. Отидох по коридора да видя таткото и да го успокоя. Върнах се да си раждам, акушерката стоеше до мен и приказвахме. Контракциите боляха много по-малко, отколкото бях очаквала – боляха, разбира се, но болката е съвсем поносима.
По някое време се замислих за епидурална (преди това не исках, решила бях колкото мога без обезболяващи, да не съм от сирене), но докато намерят докторката, бях с 7 см разкритие, когато вече няма смисъл - и не съжалявам никак!
Когато усетих напъни, ме преместиха в родилната зала. Пак поисках подпора на гърба (там са по-други подпорите), защото по-свитата поза улеснява изгонването на бебето. Не бях викала по време на контракциите (а и нямах желание), и съвсем малко виках, докато напъвах да родя. Лекарката ми натисна корема, за да щади очите и да не напъвам много. След 2 напъна бебе Мая изхвърча като тапа в ръцете на акушерката. Прерязаха пъпната връв, и както бях поискала, ми я сложиха на корема. Малкото човече се отпусна и тихичко промрънка нещо. Толкова драго никога не ми е било през живота!
Мая беше 3,250 и 50 см, с много малко коса, но много чиста, съвсем малко подпухнала – моето слънце. Акушерката каза, че дори приличала на леко преносена, макар че се роди преди термина.
Имах малко разкъсване – два шева – заради бързото изгонване на бебето (стори ми се, че шевовете болят повече от раждането).
Три часа след раждането й дадох да суче за първи път (преди това не успях да се преборя да ми я дадат).
Възстанових се бързо, с бебето бяхме сами в стая и не мигнах цяла нощ, гледайки я с радост и удивление – просто чудо, как ми излезе от корема това сладко малко бебе.
Раждането беше изключително положително изживяване за мен, и с охота съм готова пак да го преживея, ако сме живи и здрави!
Пожелавам на теб и на всички други бъдещи мами да родят леко и с положителни емоции като мен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите