Толкова ме развълнуваха разказите на всички мами ... Искам и аз да ви разкажа за появата на моите прекрасни синове Кристиян и Михаил
Всичко започна през 2000 година- при гинекологичен преглед ми откриха "огромни кисти" и трябваше да се направи спешна операция. Няма и не искам да се връщам към стреса и лошото отношение, които изживях в Майчин дом. В крайна сметка реших да се прибера в Казанлък и да се оперирам там (майка ми е мед. сестра и колегите ú се погрижиха за мен по възможно най-добрия начин) Последва двудневна предоперативна подготовка, а след това и самата 8-часова операция. Тук е мястото да благодаря на д-р Гаргов, доц. Георгиев, д-р Рашева и всички акушерки от АГ отделението в гр. Казанлък.Хистологичните изследвания показваха, че кистите са ендометриални.Лекарите бяха запазили части от яйчниците ми, но никой не искаше да прави предварителни прогнози- дали ще мога да имам дете... Възстанових се много бързо , пиех хормоналните препарати, които ми бяха изписали следоперативно , но изпаднах в дълбока депресия. Плачех непрекъснато ...
След като се прибрах в София ме насочиха към д-р Новачков от МД, който след купища изследвания, преоценка на хистологичния материал и т.н. отсече, че "за дете и дума не може да става" Той попари и последната ми надежда да стана майка, но въпреки всичко знаех, че трябва да се боря.Намерих си друг лекар. Отказах да мина на Золадексова терапия. Направихме стимулация и два месеца по- късно вече бях бременна.
Имах възможно най-леката бременност. За съжаление последния месец изкарах в “Патологична бременност” на “Света София”, защото ми откриха високо кръвно налягане и бактерии в урината. Изпих купища лекарства, но положението не се промени и така два дена след термин ми назначиха “планово” секцио.Колкото повече наближаваше операцията, толкова повече ме беше страх.Вечерта преди раждането не можах да заспя от напрежение- цяла нощ обикалях из стаята. На сутринта ме подготвиха и ме свалиха в предродилна зала. Там вече имаше три родилки с болки и контракции. Като виждах как се мъчат, бях благодарна, че ще родя със секцио, въпреки че това означаваше по-бавно възстановяване( Е, сега малко съжалявам, че не родих нормално и не усетих “болката” да стана майка, но…) Качиха ме на количка, включиха ми система и за около половин час ми преляха три банки от някакъв разтвор. Стана ми ужасно студено. Откараха ме в операционната зала. Треперех като лист. Най-много се страхувах от упойката, но анестезиологът беше много дружелюбен и внимателен.Обясни ми как ще постави упойката, говореше ми през цялото време и аз почти не усетих убождането в гръбначния стълб. Не беше толкова болезнено, колкото си представях. По цялото ми тяло премина тръпка като от електрически ток, вече не усещах краката си. Бях спокойна.Аз и моето бебе бяхме в ръцете на Бог и на блестящ лекарски екип.Не разбрах, кога ме разрязаха, но изведнъж ми стана лошо.Измериха кръвното ми налягане- беше паднало много ниско, не можех да дишам. Бързо се справиха с възникналия проблем и аз се почувствах по-добре. След това усетих силно дърпане, сякаш нещо се откъсна от мен. Малко след това моето бебе изплака. Беше 4-ти февруари 2002 г , 9 часа и 9 минути .В унеса си чух някой да казва: “Деси, честито, имаш прекрасен голям мъж!” Не можех да повярвам… Към гърлото ми полази гореща вълна. Пожелавам на всички такава радост! След броени минути ми показаха най-прекрасното бебе- то беше мъничко, чистичко, беличко, с червени бузки, най-съвършеното създание , което съм виждала- моето малко момченце! Когато целунах Кристиян, се разплаках от щастие, от чувство на безкрайна пълнота… Невероятно е!
Криси се роди голямо и здраво бебе-3,800 кг., 52 см.От все сърце благодаря на д-р Колева и на целия екип.
На другата сутрин трябваше да стана и да се раздвижа. С много усилия успях да се надигна в леглото и да извървя няколкото метра до чешмата и обратно. Същия ден ме преведоха в родилния сектор. Не можех да се нарадвам на мъничкото вързопче, което ми донесоха малко по-късно. Гушках го, разнасях го из стаята въпреки болката. Изписаха ни на шестия ден и ми пожелаха да се върна за дъщеричка.
И аз се върнах, а дори и не подозирах, че ще бъде толкова скоро
Само две години и десет месеца след това на 7-ми Декември 2004г.,на същата операционна маса и в златните ръце на същата лекарка изплака и Михаил. Плаках и аз …Роди се 4,150 кг., 52 см. Знам само , че бих дала живота си, за да бъдат мойте малки момчета здрави и щастливи.
Тези малки същества идват на белия свят след безброй мъки, преобръщат живота ти завинаги и стават най-скъпото нещо за теб, толкова скъпо, че въобще не проумяваш как си живял , когато тях ги е нямало !
Обичам те, Криси! Обичам те, Мишо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите