Най-сетне и аз да си напиша историята, че все се каня - и все нещо се отвличам.
Аз също като ЕТ бях с уговорка при д-р Божидар Ташков, но за разлика от нея
имах късмет наистина той да ми направи секциото.
Попаднах на него случайно към края на шести месец, бях се запътила при сина му,
който също е лекар в "Света София", по препоръка на една приятелка.
Писнало ми беше от гинеколожката от ЖК, дето и кантар нямаше, и все ме питаше колко килограма
съм.
И на двамата с мъжа ми д-р Ташков ни направи добро впечатление, и още на първата консултация
го попитах дали ще може да раждам при него.
Предварително бях преценила, че ще раждам с уговорка, тъй като заради едно чудовище женско в 13-та
поликлиника, наречено д-р Добрева (хм), пет години не бях стъпвала на гинеколог.
Преценихме, че след като някога се бяхме изхвърлили да дадем по петстотин лева за телефони,
въпросът просто не стои.
Личното ми мнение е, че д-р Ташков определено предпочита секциото като метод.
Така е изродил и двете си деца, а и внучето си миналата година.
Каза ми, че бебчето е големичко, а тазът ми е на границата с тесен, и се реши,
че ще е секцио. Разлика в заплащането между двата метода нямаше.
От това, което чух после в болницата, разбрах, че взима наполовина на това,
което взимат другите за секцио с уговорка.
Специално се усведомих, дали ще е на линия края на август - началото на септември.
Каза ми да му се обадя по което и да е време, ако усетя нещо нередно.
Смятам, че е много свестен, защото ми се наложи да му се обадя заради една позната,
която беше със съмнения за извънматочна бременност в неделя, по време на отпуската му,
и той реагира много адекватно - обади се до болницата, и уреди да я приемат и прегледат
моментално.
Междувременно си кореспондирахме с vini77 от този клуб, с която се оказа, че ще раждаме горе-долу
по едно и също време при доктора.
Уговорихме датата на секциото за 20.08.2004 - и зодията даже натъкмихме.
Така и не усетих нито контракции, нито някакви други неразположения.
Сутринта в 7 се изправихме пред вратата на 2-ри етаж - аз по телешки спокойна, мъжът ми, майка ми
и баща ми - треперещи. До към 8 и 10 приключихме с подготовките и предродилно. Наум си броях - едно препятствие
(клизма) - прескочено, второ(поставяне на катетър) - прескочено... Нищо не беше толкова страшно, колкото си го представях. Измарширувах самостоятелно до операционната зала, свих се на кълбо, поставиха ми упойката - почти
веднага ме хвана. Единственото, което ме мъчеше, беше жестокото падане на кръвното от алергозана, който ми вливаха.
Така ми се виеше свят и ми прималяваше, че си помислих - няма да мога да се зарадвам на бебчо. По едно време чух едно крякане като на жабче - и си викам - я, Марти! 9 без 15 за хороскопа, каза доктора. Толкова бях отнесена от
това ниско кръвно, че ми го донесоха чак след като го оправиха в детското отделение - целунах за секунди меката
като памуче бузка и го отнесоха.. Тати, баба и дядо са го видели първи значи. Майка ми даже намерила
време да се скара на доктор Ташков - нали бебето голямо щяло да бъде, та затова секцио - ами то само 3200,
дъра-бъра два чадъра. Той идва после в реанимация и вика "Майка ти да не е учителка, бе Десенце?".Кавам му, да, ама под прикритие.Ужас, срам ме хвана с тая жена - като решила, че нормалното раждане е за предпочитане, и това си е.
Почти веднага в реанимация се почувствах прекрасно - в момента, в който ми се нормализира кръвното.
Почнах да се помръдвам наляво-надясно веднага, след като ме пусна упойката.
Болката въобще не беше нетърпима, даже се опитах да откажа обезболяващото вечерта, ама една мастита акушерка така
ме натисна, че после тая инжекция ме боля по-дълго от операцията.
Бърборихме си цял ден с другите момичета - бяхме общо 5 секцио за този ден, четох книга, писах SMSi.
Чувствах странна празнота - липсваше ми коремчето, може би защото бебенце беше далече от мен, и още не можех да се
осъзная, че вече ще мога да го гушкам и целувам.
Раздвижих се много бързо, сутринта в 10 и половина направих едно показно кръгче до кафе-машината, да видят
домашните, че всичко е OK. Само дето не пих достатъчно течности, та ме боля главата от упойката, ама се трае.
Преместиха ни в нормалните стаи, и към 1 часа отидохме да си взимаме бебчетата.
Бутам си го аз с количката мойто Мартинче - №9402 - едно такова с косми по ушичките и смръщено, и
си казвам - това е най-голямото щастие на света! Може би защото бях подготвена, може би защото бях позитивно
настроена, а и защото д-р Ташков е спец - болката е последното нещо, за което се сещам.
Спомените ми от "Света София" са само положителни, пожелавам от сърце на всички бъдещи майчета такава прекрасна
бременност и раждане като моето!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите