Аз много отдавна не съм писала тук, но сега ви преоткрих ( може би, защото искам да работим за второ дете ).
Моето първо раждане беше много неприятно. Започнах болките в 22ч., направих си тоалета в къщи и исках да чакам да зачестят болките и да наближи момента. Но тъй като ми беше за първи път си мислех, че ми е истекла водата, а то било тапата ( овчи мозък!). За това ме достраша и в 12ч. бях в родилно. Да ви кажа за прекресното отношение "Добре дошли при нас" или за "новото обзавеждане последен крясък на модата" - няма смисъл. Казаха ми, че съм със сантиметър и половина разкритие - браво на мен, само толкова. Казаха ми, че няма да родя до сутринта и аз мислех, че ще си ида в къщи. Но не, веднъж щом съм влязла.....не ме пуснаха. Скъсах се от рев, че оставям сама, без съпруга ми, гледах го как се отдалечава и сърцето ми се скъса от болка - и не само сърцето. Цяла нощ не мигнах, много болка и чиста кръв ( питах дежурната дали е нормално, тя не ми обърна внимание ). В 6:30 сутринта нямах търпение да видя до къде съм стигнала с разкритието. Цяла половинка от сантиметъра - гордея се със себеси! Да ви кажа ли как ме болеше от прегледа - виех от болка. Преместиха ме в предродилна зала. Там едно и също - ужасна болка - това си спомням - и никакво разкритие. В 15ч. се съгласиха да ме сложат на системи и след още по-големи болки се започна раждането. Казаха ми да отида в другата зала ( сама да ходя! мислех, че се шегуват ). Там не ми отне много време , защото при втората контракция директно си ме срязаха на живо без упойки, на третата контракция пак - при рязането така болеше, че контракциите изобщо не ги усещах. Нямах никакви сили да напъвам, но правех всичко възможно. След второто срязване, затворих очи да събера сили да напъна, напънах и като отворих очи.......ето, я.....малкото ми човече най-после се появи , в 17:10ч.!!! Веднага ме приспаха за да ме "оправят". Незнам какво са ми "оправяли", незнам колко време съм спала, но като отворих очи всичко беше тихо и около мен нямаше никой, огледах се и я видях - повярвайте ми, това беше най-сладкото същество на тази земя, най-хубавото, най-нежното ...... и спокойно си спеше увита като пашкулче. Знам, че беше страшнааааа мъка, знам, че от шевовете неможех да ходя един месец, знам, че никога няма да забравялошо отношение, но.........това е най-хубавото нещо на света и съм готова да го преживея наново. Само, че много ме е страх, защото от първото раждане съм получила някакви разкъсвания и ще съм със серклаж - как ще бъде, дали ще устискам....незнам. Но искам всичко пак!
Ако това го чете някое бременно момиче, искам да му кажа, че не е толкова страшно колкото звучи, че всичко се преживява и нетрябва да се страхуват, а просто да мислят положително и за новия човек, който ще се появи, и който заслужава всички тези мъки!
Успех!
|