Реших и аз да разкажа, въпреки че като си помисля май не сум от тежките случаи, но все пак-защо не!
Значи моята бременност си беше абсолютно планирана и затова в последствие се оказа, че сум била бременна на сватбата и след това на сватбеното пътешествие, при което имаше пътуване с фериботи, коли и други такива, но добре че не сум знаела, та да не се притеснавам.
Особени проблеми не съм имала-нямах гадене, сутрешно повръщане, киселини и др. такива. Имах много ниско разположене плацента и това ми създаваше проблеми, та дори ми препоръчаха да спра да работя, но аз съм упорита и не го направих. Моят лекар беше и лекарят спасил и изродил детето на братовчедка ми- Др. Дамянов. Страхотен е!
Терминът ми беше на 03,05,2003 година, но аз бях станала толкова тежка,че само си мислех как ниама да мога да издържа дотогава-естествено на шега. Няма да забравя как на 20,04,2003 ходихме да гледаме новия апаертамент на кумовете и се катерихме по недостроените стълби и то след като бяхме хапнали добре.Предишния ден даваха "Бащата на булката"2 и аз много се смях и си мислех дали и аз ще разбера като стане време или ще тичаме до болницата и обратно. Вечерта си легнахме и на мъжа ми му хрумна да ме пита ако тръгна сега да раждам какво.Аз го успокоих и му казах, че няма да е тази вечер, но през нощта той стана до тоалетната и реших и аз да стана, но усетих че нещо не е в ред та реших да почукам на вратата на майка ми да я попитам.Станаха всички и майка ми каза тръгваме.Водите ми течаха като кран и докато стигна до болницата бях вир-вода,но ми се приспа и нямах болки, та си помислих че трябва да се връщам в къщи. Е, приеха ме. Става въпрос за б-ца "Лозенец". Аз бях като Незнайко в страната на чудесата.Бях си забравила половината неща.Оправиха ме каквото трябваше и ме настаниха в предродилна с още едно момиче, което било там от час. Аз нищо не усещах все още.Единственото което ме интересуваше е всичко да мине добре. И двете момичета бяхме с еднакви разкрития, но като ни сложиха системи и като започнаха едни болки се почудих защо аз викам а другото момиче-не.Да не би да съм лигла.Акушерките бяха върха и не само те.Моят лекар всеоще не беше дошъл, но другите бяха не по-малко добри с мене, което е важно в такъв момент. Не знам колко време е минало, може би два часа, а сега ми се струват вече като миг.Болката беше ужасна и ми се искаше вече да свършва, но нали знаета- няма назад. Следвах инструкциите на лекарите много точно, въпреки че ми беше трудно, защото бях вече изморена.Слушайте лекарите- те ще ви помогнат! И ето най-накрая.Син! Малък-само 2,730, но пък какъв глас. Помня че намерих сили да благодаря на екипа за помощта!
След стандартната процедура с пясъка и с молбата да не заспивам една от акушерките ми донесе телефона от дрехите, за да се обадя. След това ме преместиха в стаята и една от тях направо ме изкъпа в банята .Много и благодаря за което.След това моята депресия избухна и отнякъде дойде една леля и ми донесе сокче за да не се разстройвам. Имаше телевизор и бях сама в цялата стая. Яденето беше много добро! А отношението на персонала- неочаквано от мене. Исках само да отида и да родя, а имах чувство че съм на почивка. Преглеждаха ни, обясняваха! Детето спеше отделно, за да се наспим и ние.Бяха облечени като кукли. След един ден дойде още едно момиче, та станахме две. Нейното момиченце имаше абокат в главата и тя се изплаши, но веднага извикаха педиатъра, който така и го обясни, че тя напълно се успокои! можете ли да повярвате! Много бързах дасе прибера в къщи та си тръгнах по-рано, но ако сега трябва да раждам- ще остана колкото трябва.Да не говорим, че имаше балкон и страхотен парк, зелено птици , катерички, тишина, а тишината лекува. Сърдечни благодарности на лекарите от Правителствена б-ца. Дано когато реша да имам второ дете нещата да не са се променили!
|