"Тревожност, депресия, самообвинения - всичко това е породено от дисфункционално мислене. Негативните емоции са причинени от автоматични мисли, които са резултат от програмирането. Гласът на вътрешния критик, който казва - примерно "не струвам, тъп и грозен съм" - говори с думите на тези, които са били около един човек в най-ранната му възраст, когато е попивал всичко без критично мислене."

+ много.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но защо, въпреки че осъзнавам всичко това, продължавам да соматизирам?
Последния разговор с баща ми. Преглътнах отново обиди. Заболяха ме ставите. Бях на легло, едва се движех из стаята.След няколко дни реших да му се обадя с намерение да изясним някои неща. Отново ми стана ясно, че с него не мога да имам диалог. Опитах се да му кажа моето мнение по един въпрос,в който са замесени едни наши роднини. Той ми каза, че злословя. Аз всъщност ги иронизирах, но той не схваща нюансите на речта. Но другия ден се събудих с възпалена уста и сливици. Трета седмица карам ангина, за която ми назначиха антибиотици.
Все още подсъзнателно вярвам на него, не на себе си. След няколко дни ми просветна-да, той е прав, аз наистина злословех по адрес на нашите роднини. какво друго е иронията освен злословене. Казах нещо лошо и устата ми се възпали.
Защо продължавам да му се обиждам, когато ми казва нещо???въпреки че уж си мисля, че му прощавам още на момента за всичко обидно което ми казва.Имам чувството, че проблемът с баща ми никога няма да се разреши и ще ми тежи до гроб.

да се сравняваш с Израел, а просто да си говориш с него по кариерните теми.


Пожелателно мислене. Никой не споделя професионални тайни, както никой не си казва възнаграждението. Конкурентната среда създава тоя рефлекс. Можеш да разчиташ само на това някой да се изпусне.

Не ти противореча, споделям ти че шансовете са много ниски.

Опитах се да му кажа моето мнение по един въпрос,в който са замесени едни наши роднини. Той ми каза, че злословя. Аз всъщност ги иронизирах, но той не схваща нюансите на речта.

Е, ти злословиш, баща ти пък осъжда...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И двете реакции са неетични и неморални. Не мога да преценя кое е по. Защо, какво значение има?
Аз много приличам на баща ми, затова се дразня от него и си се обиждам от неговите думи. Всъщност какъвто е той, такава съм и аз. Аз се виждам в него като в огледало.
Както има една басня: маймуна в огледало забеляза ликът си и със отвращение....
Въпросът ми е как да спра да се разболявам от неговите думи.

Редактирано от vida1929 на 07.04.21 16:55.

Не, ве, мисълта ми беше, че татко ти не е по-убав като осъжда, че да му се вързваш.
Осъждащият е по-неморален, разбира се, защото се поставя по-горе от другите и ги тормози с набиването на чувство за вина. Ти едва ли да тормозиш баща си като му снасяш нелицеприятни клюки за роднините, най-много да го отегчиш. Ама той те кара да се изприщиш от неудобство, че си споделила.

Въпросът ми е как да спра да се разболявам от неговите думи.

Спри да го вземаш насериозно. Много важно за каква те мислел, той пък е един проклет кисел изкуфял старец.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Жалка си.

Не, не се засягам. Той винаги е бил проклет, а когато започна да остарява, от година на година ставаше все по -проклет.
Точно това се опитвам да правя-да не го взимам насериозно, да не му се връзвам.
Не му се връзвах като ми каза, че съм глупава, че мъжът ми е глупав, че големият ми син е глупав, че малкият ми син е глупав. Само той е умен.
Последно ми каза, че малкият ми син е гей. Защото няма приятелка на 27г.
Е как да реагирам на това?
Ох, сега ми става смешно, но тогава не ми беше.

Защо блъди? Тя правилно ми казва. Проблемът е, че е лесно да се каже,но трудно е да се направи.