|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | (покажи всички)
|
грешиш, грешиш...
учителят се учи и развива покрай учениците,
ако е добър, де
да се разговаря е трудно и да има истински диалог
ученичката ти избяга от час
| |
|
Малко истина върви далеч.
Реално нищо повече от теб не знам. Така изглежда само отстрани.
Не е вярно, само така си говориш. Моите познания в областта на програмирането, изразени като умението да говориш на български, са на ниво дете, което още даже не е започнало да ходи на детска градина и може да казва само "мама" и "тати". Твоите са на ниво зрял човек с висше образование.
И аз я изтеглих и гледах като теле половин час, после гледах някакъв клип в Ютюб как се работи с това. Накрая я изтрих.
И аз гледах в Ютуб – просто после не я изтрих, а се залових да си блъскам главата с това приложение. Нормално е ти да я изтриеш, понеже си заета и нямаш време за разучаване на детски програмни езици, а и не ти трябва, тъй като децата ти отдавна вече са зрели хора... Ако не бяха, щеше да я изореш надлъж и нашир, и щеше да я разучиш много по-добре от мен, имайки базата от университета и от 12-те години професионален опит в сферата.
Ти можеш да решаваш супер сложни задачи, аз всеки път им се дзверя.
Това също не е вярно. Никога не съм могъл да решавам суперсложни задачи, иначе още като дете щях да участвам в олимпиади и да нося медали. Няма как да не си забелязала, че преди да пусна всяка една от онези задачи, аз вече бях видял тяхното решение.
А някои тук още докато ги сложиш, и ги решават. Тъй че хич не ми говори.
Тук вече съм съгласен с теб, но не забравяй, че Експат например е бил член на националния отбор по математика.
Който колкото си има, това е.
Ако това беше вярно, понятието "прогрес" нямаше да съществува. Имаш толкова, колкото имаш, но чрез усилията си получаваш още повече.
Дръж си брадичката високо и поздрави:
ПП: Пробвай , може да се сетиш, че ти харесва.
ППП: Пусни си и . Мислиш за децата си. Това включва и за кариерата си. Запитай се дали наистина не те удовлетворява текущото състояние на нещата, или само си си въобразила. Ако отговорът е положителен – насочи усилията си в посока усъвършенстване. Израел е постигнал своето с не кой знае колко голяма разлика в способностите на мисленето между вас двамата. Не е необходимо да си там, за да успееш да постигнеш нещо подобно на неговото тук, или изобщо, нещо повече от текущото ти, но по твой вкус. Ако някой тук е по-добър от теб на това поле, това е той, не аз.
Редактирано от Nuke Dukem на 06.04.21 03:38.
| |
Тема
|
Имало едно време... мили деца...
[re: holi_day]
|
|
Автор |
Vitalite (флуидна) |
Публикувано | 06.04.21 07:56 |
|
Било още преди финансовата криза през 2008г... и много преди вирусната пандемия, обхванала с пипалата си целия познат свят...
В едно далечно презокеанско царство-господарство...
Имало едно училище, което било много, ама дори съвсем подобно на Хогуортс... чували сте за Хогуортс нали, мили деца?
В което Велика Магьосница преподавала и изследвала магията на мисленето... провеждала странни експерименти, пишела дебели книги, правела тед презентации...
И представете си: правела всичко това, защото вярвала в магичната способност на всеки човек да сътвори себе си, независимо от ограниченията на вродените си таланти и способности...
И по този начин да напише историята на живота си сам.
Как е?
ПП. Моля да ме извините - аз все пак съм треньор, не учител. Възпитаниците ми подписват споразумение, с което се съгласяват да търпят издевателствата ми за определен тренировъчен срок.
| |
|
Експат например е бил член на националния отбор по математика.
Оф... как може да има толкова съвършени хора и защо не може всички да сме като тях? Това пък не го знаех. Съвсем се почувствах идиот. На някои Господ дава в изобилие, на други - почти нищо. Явно и той си има любимци.
Най-тъпо ми е, че дълго време се мислех за умна и когато истината ме удари в лицето, още не мога да я преживея. Иначе ако винаги съм си знаела колко мога, а не съм се надценявала постоянно, щях отдавна да съм се примирила и нямаше да ми е толкова тежко сега.
А и винаги съм се успокоявала, че като външност и привлекателност може да не съм кой знае какво, но поне имам нещо в главата. Накрая се оказа, че е било голяма самозаблуда и вече нямам за какво да се хвана, за да почувствам, че за нещо ме бива.
Може би е време човек да приеме фактите и да се примири. В някой следващ живот може и да съм нещо повече. Освен на децата да се надявам сега.
Редактирано от blue jewel на 06.04.21 16:02.
| |
|
Не мога да се сравнявам нито с експат, нито с Израел. Аз съм посредствена.
Чак ми се дорева, май по-добре да спрем с темата.
| |
|
Явно и той си има любимци.
Да, и той, както всеки смъртен, има любимци. Ти също имаш.
Човешко е да се греши. Вече знаеш твоята грешка. Аз също я правя, и то постоянно, предполагам и другите. Важното е, че си в съзнание относно нейното съществуване. Противно на всеобщото схващане, че не трябва да се подценяваш – по-добре да се подцениш, отколкото да се надцениш.
| |
|
Бог обича тези, които развиват у себе си състрадателно съзнание - към себе си и другите - и те го знаят. Обича и другите ;) - онези в безсъзнателност, но те не го знаят.
(Само)Състраданието е ключ към благополучието, здравето и способността за хармонични отношения с хората и света около нас. Развиването на състрадание оказва влияние върху самоорганизацията на ума и съзнанието, преживяването на себе си и света, представата за Аза.
| |
|
Това да подценяваш себе си, да се самонаказваш, да се самонараняваш като се обиждаш и пр, е автоагресия . Това е една много силна емоция, която разкъсва съзнанието на части. И ни разболява-депресии, шизофрении, телесни болести ...
Да съберем частите е много трудно. То прилича на препрограмиране. Трябва да тръгнем от най-ранното детство. Трудното е, че от него нямаме съзнателни спомени. Но от по-късните етапи може би ще си спомним....родител, който ни обижда, подценява или просто ни неглижира, не ни обича, не ни дава човешка топлина. Може да е свръхамбициозен родител. Може да е родител, който не ни насърчава, не вижда нашите качества , а вижда само недостатъците ни и ни критикува и критикува, докато ние загубим вяра в себе си и станем подтиснати мрачни същества. Има различни случаи на препрограмиране . Общото в тях е, че първата крачка към самопрограмирането ни е да заобичаме себе си-като си съчувстваме , като почувстваме съпричастност към собствената си история. Тази история трябва да пренапишем наново, както много пъти казва Виталия
Странно е как майките учат децата си на съпричастност към бедните, болните, животните, а никога не учат на съпричастност към себе си.
Човек е с ограничени способности и най-голямото му прозрение го кара да страда по непостигнатото.Редактирано от vida1929 на 06.04.21 16:39.
| |
Тема
|
Re: Имало едно време... мили деца...
[re: Vitalite]
|
|
Автор |
holi_day (fire-fly) |
Публикувано | 06.04.21 18:48 |
|
хареса ми началото, не стигнах до послеписа
НО,
но,
н
о
и началото не предразполага към диалог.
щом си треньор, тренирай себе си първо или паралелно, че ако ще и перпендикулярно на тренировките за другите
| |
|
едно от нещата, които те депресират обикновено е това да се сравняваш с другите
сравнявай се със самата себе си
тази, която си днес и която си била вчера, забелязвай прогреса - твоя личен
радвай се на успехите на другите, не се дразни
разпиляваш себе си така, вместо да работиш за утрешното ти аз
те са някакви в техния си живот, ти си в своя
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | (покажи всички)
|
|
|