Важно е да се уточнява за кои години се говори. А с такива заплати да се спестява за кола си е било героизъм.

Редактирано от bajganjo1-200904 на 02.12.17 16:39.

Аз нямам никакъв сантимент ако това значи да съжалявам, че не се запази до днес.
Явно ти си бил на долната граница на живота. Баща ми като работник в завод винаги е взимал над 200 лева заплата, а лятото ходеше за един месец комбайнер и изкарваше над 1000 лева, ето дори тогава хората по селата не са достигали вече, майка ми 120 като продавачка в сладкарница но и те правеха некви шашми с кафето и други работи и реално си докарваше поне 150-70 плюс това, че ядох всякакви благини на корем без пари.Иначе жилището беше наистина проблем когато се преместихме в града, аз съм бил тогава втора група в детската градина значи на 4-5. Помня, че сменихме няколко квартири последната от които беше адски мрачен сутерен с малко прозорче под някакви лози и дървета,абе и денем трябваше да свети лампа.Не стига това ами и вярната нафтова печка купена от баща ми когато съм се родил от Белград (това за ограничената възмиожност за пътувания човека я докарал с автобуса,а си беше доста голяма) и се прецака дозатора и стана цялата червена да не говорим как бучеше вууу вууу и кюнците трепереха. Баща ми я зави с едно мокро чердже от което се дигнаха облаци пара и я изнесе на двора.Та значи едно 4-5 години се влачехме по кваритири повечето разбира се не бяха такива дупки но все пак една стая за 4 човека. Както и да е макар и член на партията на баща ми дълго време не му даваха жилище. Накрая когато бях вече първи клас завода получил 4-5 апартамента в един блок. Обаче и този път нямало да ни огрее ако баба ми не взела нещата в свои ръце и понеже се познавала с майката на партийния секретар в завода олекнала с едно 200 кг мово прасе и 3 гъски.Та най-после се преселихме в хубав 2 стаен апартамент 4 членно семейство и с брат ми вече имахме собствена стая.Държа да кажа, че тия проблеми с жилищата бяха само защото майка ми решила да се преместим в града. В градчето на баща ми където живеели освен, че имали работа за сносни пари имахме и 2 етажна масивна къща с много стаи, къщата на нейните родители в едно малко село до града също беше двуетажна и много голяма.С две думи аз нищо не идеализирам и не носталгирам,а пиша това което помня лично, дословно, както си беше.

Редактирано от Crazy Space на 02.12.17 16:44.

Не преувеличаваш ли малко, а?

През 1973 майка ми е започнала с 99 лева заплата като предачка. Баща ми и - и той с някъде толкова. От тях са спестявали за кола. След сватбата - 1000 лева "младоженски" безлихвен кредит (него си го премълчал) и квартира за 24 лв/месец. В крайна сметка кой някъде по света получава голяма заплата, когато е начинаещ работник на 22-23?

Че и детето си намеси! Я кажи колко плати за лечението му?

Ми, не. Минималната заплата беше 120 тогава, аз като прекъснал студент взимах 110. Жена ми работеше на непълен работен ден ли, като заместник ли, не помня вече, но взимаше малко пари. Младоженски заем не съм взимал. Не съм казал, че сме гладували, но си беше мизерия - жизнения минимум.

Проблемът с детето, беше не че е струвало скъпо лечението, а че нямаше нужните лекарства - обиколки и митарства по аптеки и познати. И притеснения на максимум.

И обърни внимание на целия пост, не само на цифрите. Сив, беден и безперспективен живот, това исках да кажа. Парите едвам стигаха, камо ли да спестяваш нещо.

Е, ако се върна по-назад, нещата стават още по-измъчени. 60-те години, живеем с майка ми и баща ми в една стая в стара къща, заедно с още няколко семейства. Кухнята (нещо като килер) е обща, баня няма, спим в едно легло, топлим се на въглища. Пълно е с бълхи (една леля гледаше котки). Това е в центъра на София, не в Ючбунар.

Проблема с жилищата е бил и си остана сериозен даже и след"усвояването" на строежа на големите панелни блокове.Заради механичния прираст село град.Колкото до гадинките помня, че 2 пъти имах въшки като ученик но това не беше от нехигиеничност просто се въдеха гадините и помня, че дори в училище редовно ни преглеждаха. Бълха преди да дойде новото време не бях виждал освен на картинка, също и чакал.Бяха ги избили тотално с практиката да не се разхождат животни из селата и обезпаразитяването им във фермите знам, че понякога имаше епидемия от кокошинци в курника и един два пора правеха мизерия докато на дедо не му пиосна и сложи клюси след което като се хвана злата гад я поля с туба бензин и я запали на двора.

WISP е прав за това, че нямаше какво толкова да се купи, затова всички спестяваха. Дядо ми и баба ми на село, с пенсии 68 лв и 81 лв. през 1989 и те спестяваха. Баба ми имаше спестовен влог в ДСК - Нова Загора с 2-3 хиляди лева в него. Обаче цените на хранителните стоки, облеклото, ток, вода и подобни бяха толкова смешни, че никой не ги броеше за реален разход.

Понеже борците с антикомунизъма много обичат да разправят candid историйки за дядовците си, да кажа и аз една за другия ми дядо - николапетковиста. Та той горкия е останал сирак на 2 години, защото баща му е бил убит през 1912. Майка му, млада вдовица с 5 деца, е обиколила три села в новозагорско, докато си намери прехрана, щото нали трябва да се плащат репарации за националните катастрофи и войнишките вдовици трябва да го духат. Дядо ми на 11 години станал овчарче и до 73 годишната си възраст работеше (последните години, просто за да вземе по-голяма пенсия). Докато беше жив повтаряше, че човек не можел да бъде гладен, щом има хляб и масло в хладилника. Като бях малък ми беше смешно като го слушах, чак по-нататък осъзнах, че то на дядо ми такива са му били критериите за богатство - хляб, масло и хладилник. Явно още му държеше влага мизерията от царското време.

WISP се оплаква, че като незавършило инженерче вземали с жена си общо 200 лева заплата. Попремълчал е някои неща, но му прощавам, защотото по форуми ако не послъгваш, то къде?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А пък ние преди жигулата имахме варбург точно като оня от филма "Рицар без броня". знам, че един път като отивахме в града тоест се връщахме от неделното посещение на село натоварени с всякакви зеленчуци и печена кокошка или гъска и отпред по тесния път един костенурчест автобус тип паз.Едвам се влачеше и баща ми му свирка, свирка и накрая тръгна да го изпреварва при което оня дебил продължи да не освобождава пътя вследствие на което не се получи удар а по скоро закачане и като резултат варбурга се обърна наобратно на движението,а паза влезе в канавката.Много здрава ламарина имаше тоя арбург практически нищо му нямаше ама как пушеше като му се сложи повече масълце в бензина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1989 г. краве сирене 2,60, за маслото си прав. През 1977 г. хладилник "Мраз 120"(размер 84/54/62) струва 220 лв. През 80-те мисля, че са намалени.

1989 г. кило месо 5-6 лв, захар 1 лв, литър олио 1,60, автоматична пералня 620.

Редактирано от bajganjo1-200904 на 02.12.17 17:34.

Една от най-големите глупости сътворени от комунистите беше одържавяването на земята и окрупняването и в АПК та. Селата практически започнаха да се обезлюдяват със светлинна скорост което не важеше за селата в Сърбия които процъвтяваха. Не знам дали в бановината е било като в сърбия но все пак Хекемян каза, че бил видял някакви населени села около Струмица.
Репресии лично не съм видял за никой по политически причини нито някаква борба против "режима".тия гнусляри които се навъдиха след 10 ноември и претендираха за некви борци освен няколкото изключения които се броят на пръстите на едната ръка и практически не заеха никакви ръководни постов е другото бих охарактеризирал с цветущата руска дума "сволоч".
комунизма един ден неминуемо щеше да падне поради идиотската си икономическа система в които заплащането не зависеше от резултата навсякъде вирешше принципа на уравниловката.И да нямаше свобода на словото.Една от най-големите ни придобивки.
Начина на демонтаж на комунизма и това което последва след него беше направено вероятно по най-малоумния и кофти за страната начин практически по най-тъпия руски модел на мутри, продажба на читавите машини на запад и рязането на кво остане за скраб, унищожаването на селското стопанство и напоителните системи.

"Обаче цените на хранителните стоки, облеклото, ток, вода и подобни бяха толкова смешни, че никой не ги броеше за реален разход."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите