Обективно за 9 септември / Политика, Свят / Македония

„Разказва: Анка Герова-Костова от Стрелча: „След като убиха баща ми на 27 септември 1944 г., аз бях у дядо ми Стойо Геров, на татко баща му. Ние с баба стояхме на леглото. Дойдоха партизаните. Изкараха ни отвън. Баба и дядо ги изправиха до коловете на асмалъка. Мене ме хвърлиха в ръцете на баба. После влезнаха в къщи и обраха всичко, което можеше да се обере: килими, ковьори, юргани, стенен часовник. Всичко, каквото намериха. Помня този обир. Знам, че един от мародерите беше Пенчо Енчев Фингаров, сестрин син на дядо [племенник].[16] Часовникът и килимът още стоят у Луко Савов, а ловната пушка е у сестриника му Пенчо.””[17]
Ето какво вършели разбеснелите се „народни синове”. Едва ли и перото на Достоевски е в състояние да опише техните свирепи беззакония и безнаказани злочинства. Да опитаме да представим няколко примера на убийства за пари и вещи, на мародерства на комунистите: „Групата партизани, ръководена от Атанас Семерджиев,[18] след като прострелва в Дервишката река командира Методи Шаторов, ограбва чантата с парите на зоната, носени в него.
Изцяло е ограбен при акция домът на Димитър Поп Константинов в Симеоновец, след като е убит зетят Гено Разпопов.
Иван Шутлеков от Панагюрище ограбва трупа на Стефан Хамбарски в Шута Кория.
Политзатворничка от Ежови, Панагюрище, ограбва трупа на Стефан Хамбарски от Баня.
Костадин Мавриков, политзатворник, съблича труповете на избитите от него дорковци [от с. Дорково] при Черния мост.
Дело Чапкънов – Свети Петър, и Марин Такучев – Македонски, стрелчански партизани, убиват Георги Андонов и ограбват парите, които е приготвил за покупка на стока от Ботевградско.
Тошо Михов ограбва труповете на убитите и от него дорковци при Черния мост.” Същото прави на пак на това място и Кольо Симеонов -Маслинката.[19]
Списъкът е извънредно дълъг. Всички тези зверства стават след „великата” за другарите дата 9 септември 1944 г. Няма съд, има раздаване на някаква болшевишка „справедливост”! Някои автори споменават неписаната устна заповед за „40 безотговорни дни”. Няма как да обвиним в антикомунизъм Поля Мешкова и проф. Диню Шарланов. Поне последният е членувал в БКП. Ала те твърдят, че през октомври 1945 г. пратеникът на американския президент Хари Труман Марк Итъридж получил от Антон Югов и Цола Драгойчева данни за броя на жертвите на комунистическите издевателства между 8 септември и 31 декември 1944 г. В тях ставало дума за... 10000 убити! Сякаш е нищо. А проучванията на двамата историци доказали, че става дума за не по-малко от 30000 жертви.[20]
Всичко е добре обмислено, планирано и се извършва организирано. Заповедите идват лично от Георги Димитров, тогава в Москва. Във вече широко известна на интересуващите се Телеграма № 10 на ЦК на БРП до Георги Димитров в Москва от 13 септември 1944 г., написана на руски език, се казва: „Антифашистката революция победи. Фашизмът е свален... Но борбата не е преустановена. Още не са ликвидирани всички гнезда на фашистката съпротива... Фашисткият звяр все още не е доубит...
В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки с това да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието работи по създаването на народни трибунали... От въоръжени партийци и комсомолци ще бъдат негласно създавани ударни групи за особено отговорни задачи. Въстаническата бригада на Славчо [Трънски или Радомирски[21]] е преобразувана в гвардейска дивизия, довъоръжена с артилерия и миномети и е готова да бъде насочена към фронта, за да се бие срещу немците.”
Кои били „злостните врагове”, с които били „разчистени сметките”? Селяните като „безследно изчезналият” Лазар Чипилов ли? Избитите край Черния мост дорковци или партизанският командир Методи Шаторов? Кои? Кметовете, само защото изпълнявали задълженията си, или даскалите, понеже писали двойка някому? Кой е предоставил това право на „въоръжените партийци и комсомолци”? Масовите убийства на невинни българи ли били „особено отговорните задачи”, заради които „негласно” били „създавани ударни групи”? Забележете, че телеграмата е написана едва четири дни след Деветосептемврийския преврат и ден преди съветските войски да влязат в София. А вече е имало такава организация, че някакъв партизански отряд бил „довъоръжен с артилерия и миномети и е готов да бъде насочен към фронта”! Кой е помогнал за това? БКП или военните масони от кръга „Звено” начело с Кимон Георгиев? (По-рано комунистите обявяваха „звенарите” за... „фашисти”, извършили „фашистки” преврати през 1923 и 1934 година.)[22] Къде се е изгубила тяхната клетва? Имали ли са въобще чест и достойнство, та са допуснали тази небивала разправа?
На 25 септември 1944 г. е изпратена поредната Телеграма № 43 на ЦК на БРП до Георги Димитров в Москва. В нея се съобщава: „Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, която се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително.” В тази „негласна ликвидация” не загиват никакви „най-злостни врагове” на България, а хора, служили вярно на род и родина; напълно невинни люде, работили за своите семейства и за държава си. Вината на повечето е, че са били трудолюбиви или пък са били намразени на лична основа от някои шумкари. Справедливост по болшевишки или обикновен фашизъм? Не – просто комунизъм, което е многократно по-лошо!
Ала на 1 октомври 1944 г. е изпратена нова Телеграма № 59 на ЦК на БРП(к) до Георги Димитров в Москва. В нея четем: „Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекотели съюзници по повод на революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законни пътища. Работата ще се извършва внимателно. Ще бъде организирано отвличането на най-злостните и опасните врагове и палачи, в печата ще бъдат широко оповестени сведения за техните престъпления, до правителството ще бъдат организирани делегации от вдовици и сираци на убити антифашисти, които ще поискат възмездие. Ще бъде организиран обществен натиск спрямо минстрите социалисти и земеделци, които и досега държат в своите [партийни] апарати злостни врагове, саботиращи работата.
Ще ускорим организацията на дирекцията на народната милиция... В наши ръце са отделите за държавна безопасност и разузнаване.”

---------------------
„Лекарят, който при отварянето на ковчега се грижеше за майката на момичето, ме осведоми, че освен раните от огнестрелно и хладно оръжие са установени следните наранявания – които трудно могат да бъдат обяснени с падане дори от четвъртия етаж.
1. Ноктите на краката са изтръгнати до един.
2. Три пръста от лявата ръка са отсечени при втората става.
3. Двете уши са отрязани.
4. Отрязана е дясната гърда.
5. Езикът е изтръгнат и всички зъби са извадени.
6. От една страна на талията е съдрана ивица кожа, широка около два инча.
Искането за изготвянето на протокол, констатиращ тези факти, разбира се, е било отхвърлено.”
На 30 май Барнс изпраща във Вашингтон своя информация за състоянието на тялото на Мара Рачева след смъртта й, която в общи линии съвпада с тази на полковник Бейли. Чуждестранните наблюдатели стигат до заключението, че тя е починала по време на изтезания в дълбините на дирекцията на милицията.”[24]
Как ви се струва? Това дело на човешки същества ли е било? Начело на вътрешното министерство, което вместо да се покае (комунист и съвест?!), „съжалявало, че [девойката] е починала точно преди да разкрие интересна информация”, стоял полуграмотният садист Антон Югов. За него д-р Тодор Балкански пише: „Антон Югов дава заповед за екзекуцията на Атанас Шатев от Црънча, докато е министър на вътрешните работи, после става и министър-председател на Народна република България.”[25] Значи Югов е бил рецидивист. По-лошо – знае се, че непосредствено след 9 септември 1944 г. лично е избивал хора в мазетата на милицията. И се е хвалел с това. Така както дългогодишният главен редактор на вестник „Работническо дело” Георги Боков[26] се пъчел (например пред Радой Ралин) как „убил с 400 шамара” издателя на вестник „Щурец” Райко Алексиев![27]

България след 9 септември: възходът на необразованите

9 септември 1944 - някъде там е отговорът на един въпрос, който мнозина в България си задават и днес: как се стигна до това нашествие на безхаберието и неграмотността? Татяна Ваксберг цитира едни позабравени документи

Не си виждал пергел, но преподаваш геометрия? Навремето това е било не само възможно, но и напълно законно. В седмиците след 9 септември 1944 се премахват изискванията за образователен ценз за две ключови професии: тази на учителя и тази на полицая. Нормативните актове, с които е извършено това узаконяване, са официално публикувани. Но изглеждат твърде маловажни на фона на терора, обхванал страната през онази година.

50 години по-късно историята се повтаря. Подходът към тези документи е същият - фактите са публикувани, но интересът към тях разбираемо отстъпва на заден план на фона на разкритията за много по-тежки престъпления в миналото. И така до 2017 година, когато всеки политически скандал рано или късно опира до реторичния въпрос: Как стигнахме дотук?

Текстът на Заповед № 3123
Текстът на Заповед № 3123

Заповед № 3123

На 6 ноември 1944 година министърът на вътрешните работи Антон Югов издава Заповед №3123. С нея се “премахват изискванията за образователен и служебен ценз” за практически всички ръководни длъжности в системата на МВР. Документът влиза в сила със задна дата - от 9 септември 1944 година. Защото още в първите часове на новата власт в министерството са уволнени повече от 30 000 души, а на тяхно място са назначени служители, които не са непременно образовани, но пък са лоялни към ОФ. Така заповедта на Югов де факто узаконява липсата на грамотност и подмяната на професионална подготовка с политическа лоялност. Но тази наредба не успява да се справи с по-тежката задача: да осигури такава смяна на състава, която да е поне количествено равностойна. През първите две години комунизъм МВР не успява да запълни нито щата на традиционната полиция, вече преименувана на “милиция”, нито щата на Държавна сигурност. Междувременно годишните бюджети на правителството предвиждат за тази институция все по-обемен щат, а това насърчава още по-произволния прием на още по-необразовани служители. Очакванията, че стихийният набор на хора с времето ще отстъпи място на по-обмислена селекция, така и не се оправдават. През 1947 година сред “разузнавачите” на ДС, които са натоварени със задачата да следят най-големия противник на комунистическата партия - БЗНС, се откроява само един човек със завършен 8-и клас (по днешната терминология). Останалите са учили до 6-и клас, някои дори само до 4-и. През 1949 година министърът признава, че хората му не успяват да вербуват достатъчно доносници - включително и поради факта, че потенциалните доносници се оказват по-образовани от вербовчиците.

Решението е намерено по начин, който оттук нататък се възпроизвежда на различни нива и на различни места: вместо да се изисква по-добро образование, се подменя самият критерий за образованост. Подмяната не е само в това, че изискването за грамотност се заменя с изискването за преданост. Подмяната е и в това, че школите на МВР, в които преподаватели без образование започват да преподават несъществуващи науки, вече се приравняват към представите за традиционна образованост.

Наредбата от 12 декември 1944

На 12 декември 1944 е приета Наредба-закон, която практически обездвижва българското образование за години напред. От тази дата нататък гимназиалните учители не са длъжни да покриват доскорошните строги изисквания. Вече могат да преподават без да са положили държавния си изпит, без да са изкарали задължителния стаж, дори без изобщо да са гимназиални учители - достатъчно е да са преподавали в прогимназия (за което се изисква двегодишно обучение в учителски институт) и да са препоръчани от директора. А по-късно въпросната препоръка е заместена от политическо решение на партийните комитети.

Нещата се влошават допълнително, когато няколко месеца по-късно тригодишното обучение в чужбина започва да се признава за висше образование. Решението узаконява дипломи от СССР, където тригодишният курс на обучение е елемент от висшето образование.

Както пише историчката Весела Чичовска, занижените изисквания произтичат от липсата на кадри, а липсата на кадри - от мобилизирането на учители за фронта и от политическата чистка, предприета веднага след 9 септември. Впрочем, Министерството на просветата е единствената правителствена институция, за която е гласувана специална Наредба-закон “за чистката”. В рамките на броени седмици са уволнени хиляди учители, чиято дейност е оценена като “фашистка". Нека уточним: в случая кавичките са сложени не за да намекват, че сред учителите не е имало пронацистки настроения, а за да подчертаят, че чистката е извършена в условията на произвол и при видима диспропорция между факт и реакция.

Текстът е част от изследване, чието публикуване предстои.