|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|
През 80-и-някоя, не помня по какъв повод, братовчед ми ходи с баща си в Скопие. После разправяше, че там говорели на латински. Той беше 10 годишен пикльо, както и аз, но аз не му повярвах. После свако ми поясни, че по пътя видяли някаква табела с надпис на латиница, братовчед ми попитал какви са тези букви и свако ми казал "Това е латиница". След това братовчед ми събрал 2 и 2 и открил какъв език говорят местните.
За 14те си години, изживяни в развития социализъм, помня един единствен случай на репресия. Единия ми комшия беше шофьор в милицията и голям пияница. Един ден реши да покаже малко сербезлък, дойде при нас децата, докато играехме на нещо, и попита "Вие тука защо сте разправяли вицове за Тодор Живков?". Веднага след това жена му, заедно с още някой, го прибраха у тях да изтрезнее. Този същия беше най-бруталния репресьор в махалата, но не заради милиционерстването си, ами заради алкохолизма. А аз наистина съм разказвал виц за Тодор Живков в час по Български Език. Другарката малко се посмути, но толкова беше.
Друго, което помня от гнилия комунизъм, е че властта тогава бая повече придиряше морала от сега. Владимир Живков е ял шамари в софийските РПУта за някакви провинения (подобни шамари колко народ направиха дисиденти ). А тук в Сливен имаше един легендарен милиционер, който глобил младата шофьорка Евгения Живкова и замалко да й вземе книжката. После ни в Белене ни в Скравена го пратили, даже май го наградили.
След 10ти, бидейки още в тийнейджърска възраст, изкълвах всички глупости на тогавашната пропаганда, и вярвах, че тука е било клане, но не сме знаели. Изтрезняването ми започна, когато случайно научих, че Георги Парцалев не е умрял от раните са в РПУ, след протеста на Екогласност, ами от рак на белия дроб в болница. Другата шокираща за мен случка беше като ми показаха в София една бивша говорителка по телевизията, която уж Владко беше хвърлил от някаква тераса. Наистина една нейна колежка загина при мистериозни обстоятелства, но покрай нея още 4-5 станаха "хвърлени от тераси", въпреки че си бяха живи и здрави. Но той новия морал няма спирка пред нищо - дори на паметника на жертвите на комунизма до НДК има имена на хора, които са били живи, към датата на откриването му.
Изобщо не отричам никакви недъзи на оня строй. Самият факт, че тогава гражданските права бяха ограничени, че нямаше право на частна инициатива, че пътуването беше ограничено, казват достатъчно за "социализма". Но ако изключим тези безспорни придобивки на демокрацията, спокойно мога да кажа, че всичко останало отиде в реката. Иронично, но при комунизма дори частната собственост беше много по-добре защитена, отколкото днес при пазарната икономика. Тогава под "кражба" се разбираше да ти откраднат чистачките, някоя дреха от общите гардероби и чат-пат някоя вещ купена от Кореком (като касетофона от колата на един комшия). Нашите бяха ходили веднъж на екскурзия в Унгария и бяха много впечатлени, че там майка ми си загубила някаква жилетка, но добри хора я намерили и я върнали. Днес цели апартаменти "изчезват", понякога барабар със собствениците им.
Най-грозното за мен е, че след средата на 90те си замина безвъзвратно оня национален дух, който имаше при комунизма. Тогава хората бяха несравнимо по-единни от сега. Може би пренебрежимото социално разслоение е изиграло известна роля за това. Помня, че тогава в нашата махала от къщи почти всяка вечер ставаха непринудени сбирки на по 20-30 души, излизли ей така, за да се видят. Всички говореха за българите като "ние" и "нас". Днес трикольори има на всеки снегорин, но никой 5 пари не дава за клета майка България. Отначало мислех, че това е нормално, предвид навлизащия индивидуализъм, за сметка на колективизма. После и тази ми илюзия се срина, като разбрах, че в нормалния свят, подобни седенки са най-нормалното нещо, даже в мегаполиси като Ню Йорк.
Редактирано от croesus на 02.12.17 05:17.
| |
|
|
|
Прекрасен етюд! Много реалистичен, наистина!
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
| |
|
Тема
|
 Re: Обективно за 9 септември
[re: croesus]
|
|
| Автор |
WlSP (тук) |
| Публикувано | 02.12.17 11:06 |
|
|
Сега разбирам пресантиманите ви към съциализъма Били сте малки, дефакто друг се е грижел за вас. И сте хванали края - баш зрялото, та презряло социалистическо общество. Какво да говорим повече - единият МАЙ се бил оформил като личност, а другият живял 14 години Когато си гледал болно дете със 110 лв. заплата и 90 на жената, на квартира в Люлин, без кола, на полупразни магазини и без идея за някакъв сносен живот по-напред ("след години, като стана инженер, да седна на едно бюро за 200 лв. и някога да си купя Жигула"), тогава ми обяснявайте, и ти, и тоя преди тебе.
| |
|
|
|
И после както си чаках в 8:30 да почне филма и мимоходом слушах тъпите новини които се изразяваха в изброяване на успехите на трудовите колективи от цялата страна и опаааа бай Тошо си подал оставката и му се изказва благодарност за досегашната работа,а той ни жив ни умрел.
Новината се разпространи светкавично от уста на уста. Аз лично я разбрах пътувайки в тролея някъде през следобеда, 4-5 часа да е било. Щом си я разбрал от "Посвета и у нас", значи толкова си и бил в час.
| |
|
|
|
може да не са точни, забелязал съм че с времето спомените се видоизменят, но аз си спомням, че едно радио (държавно, тогава нямаше други) излъчваше на живо от залата. Спомням си, че Славчо Трънски се изказваше в подкрепа на приемането на молбата на Т. Живков
добавка. Този ден го помня, защото попаднах в ПТП. Ходих да превозвам имущество на мой плевенник от студентските общежития до наета частна квартира и на връщане вали дъжд, тръгвам да правя ляв завой на къстовище и изведнъж пред мен фарове. Натискам спирачката, и чуствам удар отзад. Един Трабант тръгва бързо след мен и той не вижда насрещната кола, заради която аз спирам и той спира в съкровището, наречено Лада 1300. Изнесох се от кръстовището и тръгнах да питам шофьора на Трабанта, какво се прави в такъв случай. Но моят син, на около 12 години, който бях взел за помага, веднага изскача след мен. Като ни е видял шофоьорът на Трабанта си тръгна. Та счупен заден десен стоп плюс мигач. Купих си нов и сам си го монтирах, купих го за 43 лева, а от ДЗИ ме обезвъздезмиха с 21 лев
Редактирано от mak ot Sofia на 02.12.17 12:40.
| |
|
|
|
Ми що не сте писали до др. Тодор Живков? Други с болно дете са писали и са получили помощ.
| |
|
|
|
Ех, как не съм се сетил...
| |
|
Тема
|
Моят пръв неосъзнат бунт срещу режима
[re: WlSP]
|
|
| Автор |
Crazy Space (ентусиаст) |
| Публикувано | 02.12.17 13:24 |
|
|
Аз не съм от Софето,а 3 те часа от "4-5" часа до 20:XX където xx<30 не смятам за някакво катастрофално забавяне.Плюс това бях тинейджър тогава
Бях в малките класове когато пукна Брежнев. Атмосферата беше наистина траурна.Даже в началното училище. Никой не ревеше по улиците все едно го дерат както ни показват кадри от Северна Корея когато умира някой техен вожд. Обаче все пак беше траурно.сложиха огромен портрет на Брежнев покрит с черна лента от едната страна във фоаето и нас малките ни разпределяха по двойки да стоим на пост по 15 минути.А едно момиченце което харесвах несподелено поиска да бъде с мен и това разбира се ме изпълни с хормонална радост несъвместима с траурния повод.Във фоаето нямаше никой и подхванахме непринуден и съвсем весел разговор и по едно време вместо да стоим на пост мирно ние се гонехме из фоаето като моята цел беше да я догоня и да и задигна поличката. Както и да е някой ни чу и ни смъмриха но на мен ми беше радостно,а това беше в разрез с всеобщата атмосфера обаче не ми пукаше
| |
|
Тема
|
Единствения дисидент който познавах лично
[re: Shtrkot]
|
|
| Автор |
Crazy Space (ентусиаст) |
| Публикувано | 02.12.17 13:51 |
|
|
Беше прадедо. Вече над 80 годишен. след 9 ти там карая на 40 или началото на 50 му колективизирали земята с бой в общинското мазе естествено. Бил е вече около 50+ годишен но след това не е работил нищо до смъртта си тоест бойкотираше новата власт. Тя все пак му даваше някаква мизерна пенсия но той живееше в къщата на дядо и баба тоест по-точно те живееха в неговата къща и храна му се носеше като на директор в неговата стая където живееше и слушаше старо германско радио.Като удареше две ракии открито почваше да псува "куманистите" по двора.Особенен кеф му доставяше да напие бащата на комунистическия кмет който живееше през улицата. Канеше го на пейката пред къщата и го омайваше предимно с приказки и може би симулираше пиене на ракия от шише с вода докато оня гълташе 55 градусова ракия като смок. После като оня се омутеше го подлагаше на базици за глупостта и мързеливостта на "куманистите:Тия били пълни голтаци и той им е давал освен работа понякога и храна на вересия да не изпукат от глад.Неговите брътвежи против "куманистите" отдавахме на възрастта и нетрезвото му състояние.Секяните бяха доволни от власта.Имаше работа в кравефермата и по полето. Работнически автобус 3 пъти в денонощието осигуряваше превоз до работа в близкия град.Плодородната земя в цветущите зеленчукови градини можеше да изхрани и 5 пъти по-голямо село. Дини, пъпеши овошки.. и държавния бостан от който "младежта" тоест такива като мене и по-големи крадяхме в разрез със принципите на соца за свещената държавна собственост То и нашите сбирки зад "културния дом" късно вечер се изразяваха с пиене на вино и слушане на сръбско (аз никога не станах фен, просто музиката като цяло малко ме интересуваше). За сметка на това не остана девствено момиче там всички бяхме "на гости при баба и при дядо" за вканциите даже така да се каже моногамните и дълбоки връзки почти не съществуваха предвид, че като фанехме в разположение някоя "софиянка" или дошли от други градове (колкото по-рядко идваше при баба си толкова по-ценен бе трофея)се изреждахме по 4-5 човекаДруго което се практикуваше беше когато се стъмнеше и всички се устремяваха към пейките в храстите зад културния дом да извардиш някой и да го залееш с кофа с вода.После като бях на някаква бригада с естонци ли бяха, литовци ли ония правеха точно същото на плаца с вода от чешмата
П.с. Селския стадион също бе много живописен обграден с тополи. Там колко километра имам навъртяно.. спортувахме наистина не заради някакъв спорт а просто за кеф. А и винцето вечерта "влизаше' по-добре. Купешки алкохол като концентрат или дори ракия домашно производство не се ценяха.Не бяха скъпи но просто не се ценяха. За това 10 литрова туба пълна с руйно вино домашно производство отиваше като едното нищо.Практически без мезе само на воплите на шАбан. По-късно вече като студент срщнах случайно някакъв луд фен на шАбан от...Севлиево който го наричаше шАбан шабАн и не разбираше каквпо пее. ама беше луд фенРедактирано от Crazy Space на 02.12.17 14:13.
| |
|
Тема
|
Re: Обективно за 9 септември
[re: WlSP]
|
|
| Автор |
croesus (backpfeifengesi) |
| Публикувано | 02.12.17 16:12 |
|
|
Не преувеличаваш ли малко, а?
През 1973 майка ми е започнала с 99 лева заплата като предачка. Баща ми и - и той с някъде толкова. От тях са спестявали за кола. След сватбата - 1000 лева "младоженски" безлихвен кредит (него си го премълчал) и квартира за 24 лв/месец. В крайна сметка кой някъде по света получава голяма заплата, когато е начинаещ работник на 22-23?
Че и детето си намеси! Я кажи колко плати за лечението му?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
| 
|
|
