|
Както цинично е казал българина, бой и еб@не връщане нямат. Ако убиеш, защото са убили твой близък, дупката не се затваря, вместо това стават две. Но прието е, от време оно, за всяко извадено око да се вади друго и за всеки избит зъб, да се избива нов. Това дава известна утеха на жертвата и има поучителен ефект върху останалите. Бащата на моралната философия - Дж. Стюард Мил, тъй е отсъдил за справедливостта - че тя е отмъщение, заради любов към ближния.
Не само тук, но и поне на още 26 000 места редовно, покрай някакви многозначителни дати от историята ни, се леят сълзи за "жертвите на комунизма". Те винаги биват описвани целите в бяло, всички до един от интелигенцията и най-вече - безпричинно станали мъченици на зверове, дошли от някъде (от гората, от Русия или други места, където по презумпция на оплакващия, разумен живот не съществува).
Чакайте малко! Ако трябва да сме обективни, огромната част от "жертвите на комунизма" напълно са си заслужили кол във вратА и да бъдат заровени полуживи. Не друг, ами "жертвите на комунизма" са вършили нечувани жестокости преди 9 септември. И колкото и техните оплаквачи да търсят баланс с някакви репресии от офейци и после комунистите, такъв няма да намерят. Не съм чувал комунистите да застрелват хора в поляни между селата и да оставят роднините им да ги намерят там. Не съм чувал комунисти да са рязали глави ида си ги оставяли по площадите в градовете, за сплашване на населението (акт, с който сам по себе си касапите определят себе си за различни от народа. Някой от вас въпитава ли детето си, като му показва отрязани глави на непослушни деца? Ако го прави - да знае, че е много лошо и не трябва да го прави!).
Не съм чувал комунисти да са убивали непълнолетните деца на своите врагове. Дори кръволока Сталин е казал "Сын за отца не отвечает" - обаче явно "жертвите на комунизма" не са стигали дори до моралното ниво на Сталин. И да не си помислите, че такива убийства са били изключение. В книгата, която цитирах, от 238 убити от царския режим в сливенско, 7 са непълнолетни - от 14 до 17 годишни момичета и момчета. "Шестте ястребинчета" са били много-много повече от 6, приятели мои. Убивани са и хора на преклонна възраст, защото децата им били партизани, убивани са дори родилки. Например на 14.7.1944 е убита Мара Маркова Димитрова, която е от Прилеп. Предходната година се залюбила с някакъв наш хубавец, който бил войник там и дошла с него да живее в Сливен. По неведоми причини хуавеца станал партизанин и Марчето ще не ще излиза с него в гората, защото е било много ясно какво ще й се случи, ако властта я набара в града. На 14ти юли ражда първото си дете, същия ден жандармерията убива и нея и съпруга й. Туй то - да живее българо-македонската дружба и слава на Царя Обединител!
И понеже тук с споменаха няколко потресающо (у)бити дядовци, нека да ви кажа и как е изглеждала обратната страна на медала. Моят дядо през 1943 е бил нормален сливенски дришльо. От бедно работническо семейство, самият той е бил тъкач и също е бил беден, но комунист. Разнасял е позиви из града, бил е свръзка с ятаци, организирал явочни квартири и т.н. вършил е черна работа в РМС. След девети септември брата на дядо ми заминава на фронта и е убит при Драва. Заради нелегалната си дейност, но също и заради брат си, дядо ми го правят Активен борец против фашизма и капитализма. Което между другото хич не значеше това, което сега "жертвите на комунизма" изкарват че е значело. След девети дядо ми работи в завод за чорапи. По някое време става началник снабдяване в същия завод и като такъв се пенсионира. Получаваше малка добавка към пенсията и можеше да пътува безплатно с БДЖ. Толкоз! Баща ми беше прост хладилен техник, сестра му правеше обувки до пенсия, майка ми (снаха на дядо ми) за малко се беше издигнала до председател напрофсъюза в първи тъкачен цех на същия завод. Сравнете това с облагите, които някои тежко пострадали "антикомунистически родове" имат сега, като да речем Сталийски, Маркови, Савови, Берон, Сърчаджиеви и т.н.
Но да се върна на брата на дядо ми. Защо му е трябвало да загива при Драва? От какво се е налагало? Защо освен него, 10 000 други български войници са убити във Втората Световна Война? Дали не, защото е трябвало някой да забърше осрания пейзаж от "жертвите на комунизма"? М? Може би за да остане България цяла, да не я делят пак, както през 1878, 1913, 1919, "in one piece" както казват американците. Да не плаща репарации, от които да не може да си вдигне главата 30 години? И защо му е и на него и на дядо ми, да стават комунисти? Руснаците ли са им платили? Дали пък за това не са били виновни "жертвите на комунизма", под чието вещо ръководство България е била една миризлива кочина?
Често се повтаря, от щели и нещели хора, че преди 9 септември, тук е било близко до рая, но когато комунистите дошли на власт, провалили всичко. Харчили докато има спестено от предходния режим, после фалирали. Не знам на кой болен мозък му е хрумнала такава простотия, но честна дума, хората които й вярват, също не са добре с главата. Тук съм показвал таблици, диаграми за това какво е представлявала следосвобожденска България. Вкратце: през 1878 жизненият стандарт тук е приблизително равен на този във Финландия. 30 години по-късно, през 1908, българинът вече е с половината от финландския стандарт. При това Финландия е под тежкия руски ботуш, а България е свободна и необременена. Цялото национално богатство е изхарчено образно казано за заплати и пушки на армията и за виенски мебели в София. След 1908 положението с нищо не се променя, даже се утежнява след загубените войни. Не според архива на БКП, ами според официалния статистически алманах на НСИ от 1929, 20% от българите са неграмотни, 10% са "самоуци", и едва 1% (един процент) имат университетско или гимназиално образование. Преди Стоян Омарчевски да построи над 1000 училища в селата, положението е било още по-трагично. Честна дума нито един комунист няма вина за това. Заслугата изцяло е на "жертвите на комунизма", можете да ми вярвате!
Гледам, че напоследък много се шумоли около книгата на някакъв човечец . В пише, че утрото на 9.9.1944 в София било тихо и спокойно, безметежно, само някакви младежи подтичвали по улиците и изведнъж, като гръм от ясно небе, по радиото съобщили, че правителството е сменено. Ако някой случайно се е подвел да вярва на такива глупости, бих го посъветвал да постои на чист въздух. Реалната картинка е била съвсем различна: през 1944 в София всички хранителни стоки се продават с купони. Дневната дажба хляб на човек е била 240 грама. Голяма част от софиянци са посрещнали утрото на 9.9.1944 .. на опашки за хляб. Същите софийски опашки явно са били прочути, защото дори на кореспондента на един шведски вестник са му направили впечатление, както и това, че на тези опашки са ставали такива размирици, че се налагало чак местния клон на Гестапо да помага на нашата полиция. Т.е. освен опашките за хляб в центъра на София, още от ранни зори, е имало и солидно количество полиция. По време на втората световна война България изнася стотици хиляди тонове пшеница за Германия, но в столицата й хлябът се продава с купони. На всичко отгоре, нашите "приятели" от Германия са изпратили тук офицери от Гестапо, които да инспектират на място и да правят претърсвания по складовете, дали някой не мишкува и не изпраща по-малко пшеница от нужното. "Жертвите на комунизма", уви са връчили суверинитета на България, в ръцете на Хитлер, затова в статията, която преведох преди два дни NYT пише, че по това време България се управлява за и от германците. offtopic: ако случайно някой ви каже, че това не е вярно, защото например в семейството на неговия тежко пострадал от комунизма дядо, лишения не е имало, то не се отдавайте на съмнения, по-скоро се замислете с какво се е занимавал въпросния дядо през войната. Дали случайно не е бил малко спекулант, или пък още по-малко контрабандист, или пък е свирил на уше на царските офицери като Сашо Сладура?
Също се говори, че Народния Съд бил незаконен и противоконституционен. ОК, но кой се оплаква от това? "Жертвите на комунизма", които са суспендирали Търновската конституция? Същите, които са приели над 40 закона, противоречащи не само на конституцията, ами и на всякакво приличие - расистки, антисемитски, нарушаващи основни човешки права, като правото на собственост и на свобода на мнението. Тези хора не са ли чували, че по време на война, особено ако си победен, местните закони за защита на държавата не важат много-много? Тогава има други "закони", тях ги има в международни спогодби и в "общоприети правила на поведение" спрямо бити хулигани като нас.
Искам да по-ентя, че никога не съм твърдял, че сред жертвите на комунизма няма и невинни хора. Българските комунисти, а и останалите офейци, са преди всичко българи и нищо българско не им е чуждо. Но размаха на терора, за който се говори днес, е с порядъци преувеличен спрямо онова, което се е случило в действителност. Един журналист от NYT има много точна фраза за това - след 1953 терора е заменен с управление "с ръка на кобура". Разбира се, щеше да е чудесно нещата да са били изпипани прецизно и жертви да са станали само "жертвите", но уви и невинни хора страдат безпричинно, защото правораздаването след 1944 е силно омешано с политиката (както във всяко друго време тук, между другото).
И накрая няколко думи за източницте ми. Станах абонат на NYT заради този клуб. Те имат дигитален архив на всички свои статии от първия си брой през 1851 досега и той е достъпен онлайн, стига да си платиш. В началото си мислех, че ще намеря някакви неопровержими доказателства, че македонците НЕ са българи. Уви, пълен провал. Статиите до 1912 са пълна скука, защото се припокриват 1:1 с това, което и ние сме учили за македонския въпрос. Само тук-там има леки пикантерии и загатнати хипотези, които не съм срещал в български издания, предполагам защото са маловажни, а и все пак NYT по това време е дребно провинциално вестниче с посредствена журналистика. Около 1912 започват да се появяват известни разминавания с това, което ние сме учили от учебниците си. След 1919 историята на България, според статиите във вестника, драстично се различава от онова, което ние знаем за нея, както от комунистическите, така и от "демократичните" й версии. Все едно четеш за някаква чужда държава, в която никога не си бил. Същото е и по другите западни издания, от които епизодично съм чел статии. Разликите са не само в тълкуванията на събитията, но в самата фактология. Междувременно около 1940 Ню Йорк Таймс вече е водещо издание в САЩ и журналистите му са били селебритита, като днешните популярни телевизионни водещи. Ето затова много ценя архива му и вярвам на него повече, отколкото на местни източници. Вътре можеш да научиш за събития, които не си и предполагал че са се случили. Като например опита на ДС да убие царското семейство в Кайро. За спомената по-рано "средноевропейска суша от 1946-1948" (у нас известна като първа фаза на горянското движение) За английските и американски шпиони по времето на ВСВ. Никола Петков май е бил от вторите. Във вестника има 140 статии за него, писани от тогавашните кореспонденти тук. Никой друг българин не е споменаван толкова често. По мои наблюдения разликата между историята на България според западни вестници и според местните версии буди повече разочарование сред нашите "десни", които продължават да си мислят, че имат нещо общо с Джордж Вашингтон и Куинси Адамс. Да се надяваме, че поне в следващия исторически период нещата ще улегнат и ще бъдат синхронизирани с реалността.
Другите ми източници са книгите на дядо ми от комунизма. Покрай западните вестници, уви започнах да ги ценя както никога досега. Не за съдържанието им, а заради педантичността и фактологичната им акуратност. Естествено, че са идеологически обременени, и че в тях са спестени един куп неща, но са били така написани и издадени, че да покрият поне елементарните правила на книгоиздаването и "книгосъдържанието", които западните източници спазват и които са твърде далеч от днешните меркантилни и пропагандни "стандарти". Дадох вече пример за нещо елементарно - как комунистите съвсем правилно са доказали престъпленията на предходния режим, като са изброили всички негови жертви една по една, както се прави по целия свят. Дори това тяхно елементарно постижение е недостижимо за хората, които днес оплакват "жертвите на комунизма".
|
Обективно за 9 септември
Обективно за 9 септември
