|
През 80-и-някоя, не помня по какъв повод, братовчед ми ходи с баща си в Скопие. После разправяше, че там говорели на латински. Той беше 10 годишен пикльо, както и аз, но аз не му повярвах. После свако ми поясни, че по пътя видяли някаква табела с надпис на латиница, братовчед ми попитал какви са тези букви и свако ми казал "Това е латиница". След това братовчед ми събрал 2 и 2 и открил какъв език говорят местните.
За 14те си години, изживяни в развития социализъм, помня един единствен случай на репресия. Единия ми комшия беше шофьор в милицията и голям пияница. Един ден реши да покаже малко сербезлък, дойде при нас децата, докато играехме на нещо, и попита "Вие тука защо сте разправяли вицове за Тодор Живков?". Веднага след това жена му, заедно с още някой, го прибраха у тях да изтрезнее. Този същия беше най-бруталния репресьор в махалата, но не заради милиционерстването си, ами заради алкохолизма. А аз наистина съм разказвал виц за Тодор Живков в час по Български Език. Другарката малко се посмути, но толкова беше.
Друго, което помня от гнилия комунизъм, е че властта тогава бая повече придиряше морала от сега. Владимир Живков е ял шамари в софийските РПУта за някакви провинения (подобни шамари колко народ направиха дисиденти ). А тук в Сливен имаше един легендарен милиционер, който глобил младата шофьорка Евгения Живкова и замалко да й вземе книжката. После ни в Белене ни в Скравена го пратили, даже май го наградили.
След 10ти, бидейки още в тийнейджърска възраст, изкълвах всички глупости на тогавашната пропаганда, и вярвах, че тука е било клане, но не сме знаели. Изтрезняването ми започна, когато случайно научих, че Георги Парцалев не е умрял от раните са в РПУ, след протеста на Екогласност, ами от рак на белия дроб в болница. Другата шокираща за мен случка беше като ми показаха в София една бивша говорителка по телевизията, която уж Владко беше хвърлил от някаква тераса. Наистина една нейна колежка загина при мистериозни обстоятелства, но покрай нея още 4-5 станаха "хвърлени от тераси", въпреки че си бяха живи и здрави. Но той новия морал няма спирка пред нищо - дори на паметника на жертвите на комунизма до НДК има имена на хора, които са били живи, към датата на откриването му.
Изобщо не отричам никакви недъзи на оня строй. Самият факт, че тогава гражданските права бяха ограничени, че нямаше право на частна инициатива, че пътуването беше ограничено, казват достатъчно за "социализма". Но ако изключим тези безспорни придобивки на демокрацията, спокойно мога да кажа, че всичко останало отиде в реката. Иронично, но при комунизма дори частната собственост беше много по-добре защитена, отколкото днес при пазарната икономика. Тогава под "кражба" се разбираше да ти откраднат чистачките, някоя дреха от общите гардероби и чат-пат някоя вещ купена от Кореком (като касетофона от колата на един комшия). Нашите бяха ходили веднъж на екскурзия в Унгария и бяха много впечатлени, че там майка ми си загубила някаква жилетка, но добри хора я намерили и я върнали. Днес цели апартаменти "изчезват", понякога барабар със собствениците им.
Най-грозното за мен е, че след средата на 90те си замина безвъзвратно оня национален дух, който имаше при комунизма. Тогава хората бяха несравнимо по-единни от сега. Може би пренебрежимото социално разслоение е изиграло известна роля за това. Помня, че тогава в нашата махала от къщи почти всяка вечер ставаха непринудени сбирки на по 20-30 души, излизли ей така, за да се видят. Всички говореха за българите като "ние" и "нас". Днес трикольори има на всеки снегорин, но никой 5 пари не дава за клета майка България. Отначало мислех, че това е нормално, предвид навлизащия индивидуализъм, за сметка на колективизма. После и тази ми илюзия се срина, като разбрах, че в нормалния свят, подобни седенки са най-нормалното нещо, даже в мегаполиси като Ню Йорк.
Редактирано от croesus на 02.12.17 05:17.
|
Re: Обективно за 9 септември [re: Crazy Space]
Re: Обективно за 9 септември
