Някой все пак трябваше да ми каже, че сърожденникът ми се е споминал, Фуше, но сега аз съм на ход и бих казала, че явно това не е било стратегически важно, щом е премълчано. Или бъркам? Сухопътният ми каза. За ужас на всички..защото всъщност не е много ясно колко сме си вярвали и какво съм научила. Смятам да оставя тази неяснота така. Бог да прости човека! Това е единственият човек, който за нещо ме е похвалил и ме е наградил. Така че, Фуше, не те съветвам да си мислиш, че си прав да мълчиш. Ще си платиш с лихвите. Даже ми каза кое е най-слабото място на най-благородната, но тя си мисли, че ще е все така неуязвима. Ще видим. Изобщо няма значение какво мисли Наполеон по този въпрос, нито пък партийният им лидер! Време им е да дойдат на себе си, защото аз съм тук и всичко е в ръцете ми. Напротив, Фуше, премълчаното доста повече казва и ме освобождава и мен от задължението да ги информирам, че така не се прави. Човекът още приживе имаше план за мен, а сега, от вчера, вече ми каза с отсъствието си и, че съм готова да го следвам...щом така ще си говорим вече, да си знаеш, че ще сгрешиш, римлянино! Наглеждаше ме, Фуше, объркал си се...това е единственият ми учител, който не ме предаде нито веднъж! Може и да ги заболи, но истината е такава и им време да се самокоригират, докато им е време. Ми каприз, сантимент, все пак не се случва всеки ден да си откриеш продължението като Джон Бърджър и Тилда Суинтън в четири портрета...ех, Фуше, Фуше, най-важната функция на една жена е да следва мъжа си, а не да го изпреварва с бесни темпове. Много смешно щеше да е, но е тъжно, де...питай сухопътния как се сети. Няма сто пъти да обяснявам на Наполеон, че си имам баща и не си търся друг. Ясно ли ви е или още бой искате?? Е, нека малко сарказъм да преживеете и от сухопътния...почвай с обиколките, че да си намериш мястото и партията като прокуратурата, така да се каже. Фатмакът е просто такъв смешник, че не ми се коментира, Фуше. Ти на себе си и на очите си вярваш ли, Фуше, или вярваш на фатмака най-много? Аха, самата деликатност е просто...както и да е. Ничий план няма да следвам и за Наполеон да поясня, че си завърших проекта не заради него, а заради себе си, пък да разбере той какво губи като печели. Що, Фуше, не можеш ли да си спреш 100 лв и да си купиш нова книга след като не ти я връщам, а и съм я пипала, пък само със сертификати пускаше до онзи ден в личната си библиотека? А, срамота ли е? Къса памет или не си наясно, че последици ще има? Бил си против да ми кажат, Фуше, и затова сега си изолиран, докато прецениш аз управляема ли съм или съм субект в този процес. Миличкият си е в петък вечер и когато му дойде времето е при него философията. Има ли защо да те е страх, Фуше, м? Е, след като ме подканят да върна пипаната книга, ще я върна. Какво да я правя? Ще се простиш с библиотекаря си и друг път ще мислиш повече преди да премълчаваш. Библиотекарят ще бъде с мен, Фуше, а ти ще си търсиш друг...с жена и с радиоточка не се спори. Толкова ли можеш? Ти доживей до 90, пък много важно, че си дървен философ..да, Фуше? Подхлъзва ли ви сухопътният? Не, Фуше, обещала съм му, че ще му напиша приказка и няма да го подведа, а и форсмажорите се излагат сами. Че той малко дете ли е... За кого ще има място според теб, Фуше, в Кралството - за мен или за фатмака с бомбето? В крайна сметка всеки съзрява и узрява различно за живота си, щом не среща разбиране. Така ще ви раздрусам с фикс идеите ви, че жената е непременно и само бременна, че ще се чудите кога ще се научите сами да се раждате. Толкова и все досадни мъже на едно място отдавна не съм преживявала, а па фатмкът ви е направо в десетката вързан по деликатност, забава и интуиция с опит. Е, как ще ви подвежда сухопътният, Фуше? Ти стой и гледай обиколките, а после ще видиш кон боб яде ли. Шляе се безметежно. Какво да прави? Разглезен джентълмен ще ви чака ли да го стигнете, м? Ще обикаля да си търси кандидатки, Фуше..не е ли уважително след като всички си търсят клиенти под дърво и под камък? И да плача вместо да се смея, тази конституция я имате само за майтап явно. Аха, правилно, Фуше, такъв си е и се разсърди, че го закачат, пък не разбра, че аз го закачам, ама сега вече се успокои и ми е наложил пълен контрол - трябва да си слагам червило, за да спре да не/ме целува. То от много мислене, се бръмва накрая, а не че смехът му е виновен на фатмака. Някак нещо нередно да вижда?! Ще ти мине, Фуше, и ще видиш, че е трудно да стоиш на едно място и да очакваш всичко от всички. Лека нощ. Искам да хапна плодове, а иначе, Фуше, ако не спя, е постоянно е нащрек и ме побърква просто от ужас, че може да ме загуби. Казва ли ти някой къде ще ме загуби..Редактирано от Blackeyes на 19.03.22 00:33.
|