така ли се казва румений, миличък? не му помня фамилията, даже него вече съм забравила. този на снимката откъде го изнамери? жалко само, че не вярвам там много на експертизите, но пък е усмихнато момчето...
такъв студ наистина е налазил..днес чувам някакво чирикане, докато се озовах за малко на един тротоар, но няма ни едно птиченце..и пак чирикане..весело при това. поглеждам встрани към едни голи клони, наподобяващи храст и там някакво движение от сенки на врабчета, почти не можеш да разбереш какво става, но шумолят сенките и чирикат. това беше. после всичко си мина в прозата. изобщо няма начин да изляза извън роля..с всяка година все по-млади стават хората...и мине не мине известно време почвам да мисля, че времето не се променя, което е страшно.
наистина, миличък, едно движение на врабчета, почти като несъзнавано, и едва ли им е било добре в студа, но си чирикат. Притихнаха за миг и чак тогава се огледах къде са..летят като сенки на плат, уникална е природата, когато я уловиш в същността.
какво червило, какви сенки...омотаваш се като бандит у няколко ката шалове и пак е глупаво усещането да си навън в студа.
сигурно не им се живее в този студ, а тръгнали да търсят подтекст...да си почиваш сега, че утре почва седмицата, а ти се държиш като болно дете, на което му е отказано внимание.
какво да му казвам на аусландера..той знае как се чувстваш, но никога няма да си позволи да обича така...все пак врабчетата се налага и да чирикат, за да се стоплят. Редактирано от Blackeyes на 29.01.17 20:02.
|