миличък, пак се префокусираш право в сърцето. Много си тежък, много стабилен, но ми мърмориш, а трябва да се пазиш...поработих, а сега искам ти да си починеш.
можеш ли да ми кажеш къде беше снощи до 4 часа, м? После идваш, събуждаш ме и почваш да мрънкаш, че съм чела вместо да си почивам. Следиш ми книгата. Толкова си зрял, че понякога ме е страх да не забравиш да се държиш по-леко, по-ведро...о, не се съмнявам, че осъществяваш цялостен контрол върху ми, но все пак аз те държа за ушите, а не ти мен както си мислиш...много духовно понякога присъстваш безтегловно, а това не ми харесва за твоето здраве - разбра ли? криеш се в мен, така е.Недей така, миличък, не си устроен на по-високите ми честоти, а аз не се крия от теб...е, разбира се, че съм виновна.
е, обясни му, че и ти ме държиш за ушите...нали много знае пък само простотии и фалосни халосии са му у устата. то беше за последно онова тридесет и първо юлско завършване...ето, наистина обичам тази песен: и те поздравявам с нея.Няма да умираме повече.Редактирано от Blackeyes на 30.07.16 18:32.
|