"Мъж и жена. Два антипода, две противоположни стихии. И все пак равноценни! Мъжът: борба, живот, сила, динамика, творчество, слънце...Жената: мир, покой, грация, земя...Земята не блести със собствена светлина като слънцето, ала тя ражда плодовете на света. Слънцето свети, за да се зачервят ябълките наесен. Мъжът е средство. Жената цел. Тя възпроизвежда родовете и е проводник на безсмъртието. При любовта мъжът свършва своята мисия. За жената - от там почва нейната. Затова човекът се преклони пред Богородицата. Пред безпорочната майка. А у древните знамената на ликторите се покланяха, когато минават весталките. Миневра бе девица. Защо мъжът цени най-вече жената, която се е отрекла от любовта? Защо и дава право само на любов, която дава плод? Нима това е случайно? Нима това са предразсъдъци? Още мъдростта на Библията казва: И Бог създаде Ева от реброто на Адама. Не значи ли това, че жената е творение на своя мъж и не може безнаказано да минава от едни ръце в други? Нима природата не е била по-мъдра от вас, когато и е дала белег за чистота? Не, не бих желал да говоря за онова недоразумение, което днес може още да се нарича стара мома. Абсурдно и смешно е да се иска целомъдрие от жена, която живее сред мъже и работи с мъже в своята професия, която е принудена да се откаже от семейството поради материални, или други причини, която може да мине четиридесет, дори петдесет години и да бъде винаги принудена да разиграва комедията на невинността. Това е смешно и жестоко. Но аз говоря за младото момиче. За това, което иска да създаде с един млад мъж свой дом, за да стигнат двамата края на дните, заловени ръка за ръка, за обща борба, за живот и смърт, за добри и лоши часове, завинаги... Говоря за светлия образ на девата, който е пленявал винаги въображението на мъжа като върховна награда. Не е ли Беатриче най-поетичният женски образ на цялата литература?..."
чакай малко, миличък, ще довърша тази сказка на д-р Чернев, но темата е твоя, а не моя.
"И вие мислите, че нашите селянки са здрави? На тридесет години те изглеждат вече старици, безропотни робини на непосилен труд, с разрушено здраве и повредени органи. Ала те са мълчаливи светици, за които никой не се грижи, по-зле поставени дори и от работния добитък, който струва пари и за който се вика ветеринарния.. Знаете ли, че нашите селянки са само моми, или баби. Среден тип няма. Тъй бърже ги съсипва нечовешкия им труд. Какво е направено, за да бъде той облекчен? Женският труд в града и фабриките се покровителствува от закона на труда. Ала това са само 57 000 работнички, срещу близо милион и половина селянки, незащитени от никой закон. В Италия задължително жената не извършва тежка полска работа един месец преди и след раждането. А у нас - до последния миг. Помня една първескиня... ...Какъв безпомощен страх прочетох в очите на измъчената жена, която ме попита:
- Ами сега? Като не мога да работя, как ще искам да ми дадат хляб? Много съм гладна...
нашата жена, която в големия си процент е селянка, няма нужда от правото за равенство в труда. Напротив. Да може някой да я освободи от толкова много права (демократични, бел.моя): да носи вода, да гледа деца, да сее и жъне, да храни, пои и чисти добитъка, да тъче, преде, шие и плете, да маже и меси, да пере нощем и готви на разсъмване...Какво не тежи на нейния гръб...Осемнадесетчасов работен ден, дори и тогава, когато мъжът в това време намира отдих из кръчмите. ето дело, достойно за вашите женски сдружения. Да внесат облекчения, просвета, справедливост в живота на тази мъченица. А Вие искате да докарате всички жени до това страшно положение, като увеличавате задълженията и труда на гражданката, останала досега, слава Богу, в голяма част запазена от двойното робство: към дълга на майката и към дълга за препитанието на дома. Казах Ви, че бях селски лекар. .... "
явно е казано някъде някога, а когато попитах, отговорът беше: 'проблемно е, много'. то и затова пак са скрили книгата до 2012.
разбира се, че не ме е излъгал мъдрецът...много проблемно е и не е моя работа да анализирам подобна поведенческа диспозиция. Все пак е редно да се знае, че сме запознати...и проявите в тази насока отвън към нас са си за сметка на прилагащите норми на живот.
точно така - ти си моето продължение. Аз излизам сега да си видя новите красоти днес..толкова мога.
о, да, ще се върна, но не очаквай, моля, да възхваля женската интуиция и гениалност в представянето на литературен шедьовър...нямам нужда от тази слава.Редактирано от Blackeyes на 04.01.17 12:54.
|