как мога да зная защо им хрумва, че ще приема уикенд в Париж? Няма смисъл, мили, да се обяснявам.Все пак не си шейх и няма цяла вечер само да ми целуваш ръка. Мисля, че класиката си е за предпочитане и то след като се успокоиш достатъчно, с пръстен на ръката. Тогава ще почна да мрънкам да ме водиш във Виена.
имах една позната преди време по повод общи интереси, свързани със съвременната козметика. Момчето й тръгнало с кораб на път, дала му любовно писмо и почна да го чака несигурна дали ще е неин като се върне.И аз сега - мълча, защото момичето е цели 9 години по-млада от мен. Какво да й кажа за равнинния нрав на земляците, че да не я разстроя? Подкрепям я някак, докато се върне, с мълчаливо изслушване. Идва си момъкът, тя ни запознава и се жалва, че й върнал писмото неразпечатано. Пак мълча. Реши да иде да живее при него. И чака...И по едно време изригна и ми казва: "вече зная всичко за секса", щяла да се омъжва - викам 'добре, но си пази и работата"...не било важно. Така започна да копа на село и нямаме вече никакви срещи, защото е заета жена и знае всичко за секса.
изненадваш с присъствие тук. Как да се обясни необяснимото??За всеки случай, пък и да си знаеш, за да си спокоен - от години имам нетърпимост към мъже с голямо самочувствие, че са харесвани и бленувани, на гол тумбак чифте пищофи, без да си дават сметка, че флиртуването може да е приятно занимание, но тя и Елка на Елин Пелин, силно влюбена в еротичните си фантазии, накрая се заразява с някаква срамна болест...произтичаща, разбира се, от дълбоката й любов към съпруга.
ти искаш всичко или нищо, зная.може и да ти разкажа...
Моята учителка по литература, Надежда, Бог да я прости, умря един ден преди да ида на кандидатстудентски изпит по литература...и, разбира се, ми се падна Елин Пелин...ей така да ми нагарча цял живот, че й направих един анализ за тази Елка една година по-рано, толкова неочаквано проникновено (за нея), че се зачуди защо не знае откъде имам такъв речников запас и мисъл по него...разбира се, че е за чудене, при неграмотността, която ме владееше по онова смутно време на незнание какво още може да трябва да прочета, че да си постигна целта...не можах след това много да се зарадвам на успеха си, но така било писано.
Е, мило, за грешна запетайка вземаха по 0,25 от оценката. Заковах се на 5,50 по този повод, защото съм много неграмотна...
после отидох на погребение, тайно от майка, която не ме пускаше и е имало защо, но, важното е, че се примирих с липсата на Надежда. И никой не опроверга реализма по онова време. Още оттогава ми е философско и разбрах, че всичко е загубено.Редактирано от Blackeyes на 24.10.15 00:12.
|