Фуше, скучаят и затова чакат нещо да се случи. Опитът да се изолираш в проблема си, за да го решиш, не е някакво виждане за твоето мълчание. А притеснението, което създават, като ги виждаш как те чакат да ги разнообразиш, е в много смисли неприятно. Пак преиначиха явно значението, щом не уловиха тънкия нюанс, че аз в момента не мога да ида до Истанбул ;)...скоро, Фуше, защото истерията набъбва лавинообразно с чуденките какво може да не е наред, че да си поплаква лирическият герой вечер от жалост. Миличкият много добре знае каква бомба от стрес е някакъв адреналинов гигант, който все не може да схване, че сме толкова различни, че е по-добре да си изригва със слънцето и да е надалече от нас. Не можем да контролираме адреналина, Фуше, но предполагам, че можем да се дистанцираме от бързащите да покорят света за два дни ;). След това излиза, че бързащият си е постигнал целите и закономерно самочувствието му се вирва в далечината ;), а после се сещаме, че сме казали как животът ще го научи, имайки предвид, че ще го смачка...изобщо сме факири откъм помпане на свръхчовеци, които, на всичкото отгоре, и не се усещат особено. Фуше, само неизбежното налага да реагираме. Няма смисъл, а и не виждам как можеш да стабилизираш разклатена нервна система на възрастен човек. Затова не ми се сърди, а си стой при мен и ме подкрепяй да покажем внушителност ;)...хубав ден и да даваш бонбончета после на кончетата, които те чакат у дома :). Миличкият ще ходи при кончетата. Наистина трябвало да ги успокои и да им занесе бонбончета...не могат да те чакат, но са духом с теб.Редактирано от Blackeyes на 28.09.19 09:56.
|