сюрреализъм и после тишина. Изкара един ферман-лексикон ли, нещо такова и ме накара да напиша нещо за спомен на втория ден...и си викам наум, че и аз искам да изчезвам вече..Богомил Райнов ми идва наум. Знаех наизуст ето това:
Няма нищо по-хубаво от лошото време
Недей ми разказва за безоблачни дни,
не ми обещавай лазури слънца.
Аз имам сивото на дъжд и мъгла,
защото съм собственик на лошото време.
Нека вятър плиска в лицето ми дъжд,
няма нищо по-хубаво
от лошото време!
Не ми обещавай безумни неща,
недей ме примамва с любов и покой.
Аз водя през бурите
скръбта под ръка,
защото съм собственик на лошото време
Нека вятър плиска в лицето ми дъжд,
няма нищо по-хубаво
от лошото време!
Богомил Райнов
после го преведох и я впечатлих ужасно много...тогава видях стълбите й към рая. Палат, с всекидневна вана за мен и една стая с книги. Жесток сюрреализъм.В чантата ми Яворов..чета и подсмърчам, че ще ми се падне на изпита...и той наистина се падна, а аз бях предателка..
вана с пяна, миличък, сериозно глезене...нея я няма от 5 сутринта до 23 часа...ужас някакъв, но пък как ме насочи право в целта - ходила и видяла, че икономиката е. върнах се остаряла поне с 20 години...и понеже най-добрата ми приятелка искаше да става следовател и споделих за яворов, а тя взе, че не ми повярва.
забавно му изглежда, но не иска той да го преживее..както и да е. Мислих си тогава, че е някаква странна вакханалия на Булгаков в съзнанието на източноевропееца..направо бях потресена от този сюрреализъм, а то им било начин на живот. при втория си досег с тях вече не се изненадвах на нищо, а при третия - изобщо не ми направи впечатление, че млада дама оттам се омъжила за египтянин и се озовала в пустинята...ама, хайде, обясни ми ти как така се реализира този сюрреализъм? И после що съм сънувала "чай в пустинята"? Тромаво живее пътникът. Затова и е пълен с енергия.
е, бях чела булгаков, и чингиз айтматов..не е като да не ги бях чела, но каква ли полза..
за пръв път разказвам тази история. дълго не можех да говоря след такива матинета...пък и инстинктивно пазех близките си, защото контрастът беше така ярък, че беше възможно да се ослепее за едното нищо.
видя ли се сега в ретроспекция?О, то в тази библиотека всичко е като в алиса в страната на чудесата...никой не ти казва къде какво има. Сам трябва да си проправиш път в тъмницата. Не мисля, че ми се ходи повече там. Има, разбира се, още има какво да се види, но аз търсех конкретен отговор и си го намерих. После взе да става излишество всяко любопитство не заради самата мен, а заради информацията. Наистина мисля, че не ме обича както трябва..измисля си реалности и нарочно създава заблуди, а животът е твърде динамичен, ако и да е кратък. "Български хроники" четат. Сигурно има защо да се задават допълнителни въпроси. Не, не обичам да ми влияят съвременници на безвремието. Ще ги прочета, но някой друг път. Лека нощ, миличък.
не го исках яворов. Дебелянов исках и Димитър Димов, но уви. Редактирано от Blackeyes на 07.12.16 00:48.
|