според тях, творят култура, аусландер, много различни гледни точки от един надарен във всяко отношение автор. Блогъри, психотерапевтки от Лондон, списващи клакьори от кръга 'Буквите' и т.н. И обикновената учтивост се възприема като свалка, а духът е пропит от "Разрухата" на Владимир Зарев..но със самочувствие за събиране на къстчета история.
През последните дни, около еуфорията покрай новото попълнение в кралската фамилия на Великобритания, се усеща другата крайност в майсторлъка на краткия разказ - приказки, които възпитават в чувство за съпричастност към монархията, списвани репортажи кой с кого се е появил, какви реакции имал, как бил облечен, къде е прекарал деня си и т.н.
Когато им реагираш с 'плаващ' подлог, не се усещат, защото е хлъзгаво покрай интелекта да се правиш на масон...примерно. И толкова се вдъхновяват (отклонение: "Работата, която се върши без желание, е стрес, а работата, която ни харесва, е страст." Златната среда не е така екстремна, но се питаме страстта на работното място ала Уолстрийт ли се проявява? Защото, все пак, всеки трябва да си има ограниченията., бел.моя), че прескачат граници и после търсят виновни за световната музика...и за непригодността си да бъдат служители на компаниите си...нещо такова, ама нямам време.
|