"За рожден ден на фотографията е прието да се счита 7 януари 1839 г., когато френският учен Франсоа Доминик Араго прави официално научно съобщение пред Парижката академия на науките, за открития от художника Дагер способ за запазване на траен фотографски образ. Способът получава неговото име – дагеротипия. Историята на фотографията обаче, се търси още във времето на Аристотел (384 – 322 г. пр. н.е.). За пръв път той наблюдавал явлението, познато като камера – обскура – на латински, „тъмна стая“." След тази дата нищо вече не е същото, Фуше.Перспективата, отстоянията, светло-сенките...всичко зависи от проекцията, както и до самовнушенията за величие, които се пукат като балон по ивановден, спуснат с батут от безкрайността. Не, фантастиката не е мой жанр, но съм съгласна, че много бързо може да се превърне в реалност и си играят с нея неграмотно, което не е съвсем невинно. Занимания като занимания, Фуше, а и така главоболието отпътува към втренчилите се в душата, която искат да погубят. Изкривяванията във възприятията са по-страшният дезориентир в съвременния ни свят, но бъди сигурен, че всякакви измислени гурута ще се опитат да ти внушават, че нямаш правилна преценка за живота си, за да ти влияят с надмощието си. Тъй като някакъв титан на простотата си въобразява че трябват неоспорими доказателства за съществуването му, си ги търси сам из сенките, докато отрича, че е самата сянка. Да, много не знаят какъв капан са си заложили, докато виждат само сенки. Някои врати на познанието не трябва да се отварят без придружител, Фуше.Да, разбрах, че няма да напускате с миличкия.Не се получи този път смешинката на ваш гръб, а и дълбоко се съмнявам, че им е ясно в каква реалност си живеят. Аз заспивам след лека нощ, деца, Фуше.Почудиха се какви енергии и как да ги дърпат, а сега се правят на много работни и с право да бъдат безсмъртни.О, много неща ме притесняват, Фуше, но е доста студено и е по-добре да си стоя на топло, отколкото да сбъдвам очакванията, че се чудя само къде да ходя и на кого да досаждам ;). Не, не мисля, че човек, който приема покана и твърди, че е с давност седем години, разбира нахалството си и как изглежда някак, но това не е толкова важно вече. Сега е още по-абсурдно според мен, защото в някакво приповдигнато настроение се надпреварваме да си покажем кой как се е устроил по-добре от другия и в случая аз съм извън обсега на този абсурд. Миличкият се тресе от смях. Хайде, Фуше, да се завърнем сега в реалността, защото времето ни тик-така. Никой никого не заплашва, но както не може да проумее колко е продължителността на една покана - може би седмица, две, но чак седем години..., така и не разбира днес, че се вижда как досажда на друг човек, който възприема твърде позитивно. Не, не слуша никого какво говори. Всъщност не съм се отказала да помогна, но всичко си зависи от такта на другата страна, а явно е решила да си мисли, че вече сме колежки в учението и труда ;) и не вижда, че се е капсулирала в зомбирането на работата, която после задължително се усвоява някъде другаде - тук сме тоалетна, хапване и пийване и надцакване с ум на всички глупаци.Фуше, отивай да спиш, а не само да мрънкаш, че те правят на идиот. Е, ти не разбра ли, че дъщеря ти ще те яха като конче от детството си? Те така действат от две поколения след нас. Как ще стане безсмъртна, ако не се грижиш за нея? Опитвам се да й обясня, че има твърде нелогично отношение към мен и е време да се приземи малко в очакванията си, защото времената са различни и може да остане изключително разочарована, че и други известни щерки (като на покойния президент от най-новата ни история) се самоубиват, но това не променя позицията на баща й...хвърчи момето и си мисли, че е права. Е, как кой е Шекспир, Фуше?Травмираното момче е, да.Да е жив и здрав и с по-малко ромеовска жилка в саркастичната си муцунка. Ми, докато бях там, Фуше, го усещах около себе си, което беше изключително странно, защото вода е, а смразява стъпалата и накрая за първи път видях мухлясали обувки от влага, която не иска да се изпари.Но това вече като се прибрах тук.С изключителен радостен замах ги изхвърлих и разбрах, че не ми се е сторило, а е жив. 450 лета трябваше да минат, че да изсъхнат..разбира се, че не съм ходила с мокри галоши. Така разбрах коя зодия е, Фуше..избързваш с мислите си, а после се разсърдих заради случилото се там, в града му..чак след това започнах да разбирам защо е създал легендата за себе си, но пак изгуби сина си и ми стана съвестно да го оставя сам в сенките.Започваш да се държиш като дете, Фуше...остави го. Наистина е много добър бизнесмен, но и наистина иска да има здраво семейство и никакви измислени реалности за любовта му...ще се справи. Разплита свещени води от вуду-магиите на епохата на Удвил и Едуард ІV.Хайде, Фуше, да изперем за малко чистота днес.Редактирано от Blackeyes на 07.01.20 16:14.
|