|
Фуше, хората идват и си тръгват като вечни студенти, които посещават лекциите, но не се задълбочават да си пишат домашните всекидневно. Редят си живота, а времето в университета си минава неусетно и не оставя никаква диря след това, когато започнат да се натрупват проблеми. Само си спомняш как си чел като луд по сесии и как си се опитвал да натрупаш много знания за много малко време. Идваш и си тръгваш - няма особена емоция. Тъй като преобладават училите в университет, средата е станала същата - уж прагматична, а без дири и с хора, които, щом са висшисти, би трябвало да са направили нещо за подобряването й, а не само за пенсионирането си. Така стигаме до зареяния поглед и носталгията на миличкия да запази все пак нещо по-дългосрочно в паметта си от това да се впише в снобарската среда с идване и тръгване с проблеми. Не казвам, че аз не съм също толкова показателна персона за въпросното явление, а само, че човек си мисли как е ограничен в едно времетраене и после няма да има ангажименти да го развие и обогати емоционално. Ми, да, миличкият се е хванал като удавник за сламка, защото знае тази закономерност и как човек тича след това, което няма, а не след това, което му е предложено като проблем. Представи си каква снобария е да вземем да си мерим теглото..на дипломата, кой колко не е спал и не е разбрал как цялото това бъхтене няма никакъв смисъл в края на краищата, освен да ти отвори очите колко незаинтересовани има как се развиваш във времето. Как да не се изкушат от анархизма тези будни интелигенти?! Как пък да не напомнят, че нямаш предимство, щом като всички са с тегло..на дипломка? Миличкият водеше монолози и подсмърчаше, че това състояние му е известно, но все пак се надявал, че го слушам..като си тръгнеш, нещо не умира ли все пак в душата, Фуше? Цивилизацията казва да гледаме бодро напред и никакви депресии, защото най-доброто предстои, а теб те човърка съмнението дали наистина толкова бързо се съзрява, пък после имаме време да чакаме старостта като катедрали..един приятел да си посочи руменият от това безумно време, но няма да успее, Фуше. Това в известен смисъл е травма, която следва да се лекува. Така постепенно човек огрубява и анархично врещи, че светът му е длъжен, защото е изконсумирал фейсбушките му изблици, живота му на онлайн чучело и т.н. нововъдения на мисълта на падащи звезди...да, миличкият беше тъжен и затова с вълшебна пръчица му изпратих звездопад да се чуди каква е тази светлина, под какъв ъгъл се пречупва и как се случва след като го гоня да се отдалечи. Трябваше ми време да си подредя мислите, а и торнадо в живота ми не ми беше някаква мечта. Да, Фуше, нямаш този печален опит със снобизма да си мериш теглото на дипломката и зрелите изяви да си тръгнеш без да обръщаш поглед назад. Не, напълно ме устройваше, Фуше, тази реалност..както ти казах, аз едва ли съм изключение в хаоса, но направих усилие да си запася един-двама приятели от това време, защото емоционално си е пълна катастрофа да се окажеш едно нищожество накрая. Както виждаш, Фуше, няма нищо страшно да сложиш граници в дистанцията и даже е препоръчително да се научат хората, че са за малко някъде и трябва да си тръгнат, а не да затварят с локдауни, че да си изяснят емоциите на незаинтересованите, които са отишли да работят за пари, а не, за да си създават на всяка цена приятелства. Затова, Фуше, съм решила, че аз ще се разхубавявам, а розовите идилии ще си търсят други платформи за оценяване на самотността им като уязвимост..разбра ли защо Наполеон е виновен? О, не съм те стреснала ли, Фуше? Защо тогава подсмърчаш, че си лишен от най-хубавите си години? М? Предлагам ти да гледаме "Дамски гамбит", а на уникалната ще кажа, че е права - свикнах с миличкия; не искам да си създавам проблеми; удобство си е мъжът и човекът, които олицетворява и т.н. Права е, но фактите са такива - стои си и не възразява, че му е добре да живее без скандали, безкрайни капризи и изисквания, големи претенции. Сама да си направи извода колко може още да очаква от живота. Да, Фуше, зная, че си гадинка и че се справяш изключително успешно със снобизма. Просто напоследък призивите да си приятел с всички изглеждат като висша форма на тормоз. Не говоря да изпадаме в крайности и да мразим всички, които не са ни приятели, но някак ни статистиката, ни количеството могат да ме убедят, че това тяхното е приятелство, а не новият анархизъм с Христовото царство на земята. Емоционалното присъствие на критическата възраст може да е чаровно, Фуше, но младостта е категорична и следва да не го забравяме толкова бързичко. Така ще се съхраниш най-лесно, а миличкият ще си почива със своите забавления...локдауна ни вече уникалната и реши проблема според нея. Нали виждаш, че всичко не е толкова професионално, а суетно как си се съхранил като катедрала?? Много им дреме кой какво е направил като ги няма никакви..приемаш тази им оценка и повече да не съм чула да ме питаш дали съм разочарована от теб. Спокойна вечер. Наполеон няма да е доволен, Фуше, но ще го ръчкаш да се сеща, че младите идват и си отиват по пътя, а не го питат докога ще влага живота си в тях. Няма как да стане по друг начин освен чрез огледалното отношение. Фуше, на пушачите средата не е в тази тема и няма да им запълвам времето със занималня, докато скучаят. Чао. Редактирано от Blackeyes на 07.03.21 17:17.
|
Re: Предупреждение [re: Blackeyes]
