Фуше, бавно и методично се побъркват. Пристрастяват се в следенето кой какво прави и като не го/я виждат онлайн, започват да разсъждават дали не е умрял/а. Това наистина е вече емоционален капан за глупаци. Стресират се, че някой не е онлайн. Какъв е този живот-илюзия? А после като изведнъж изчезне този някой, започват драми, че са се привързали, а него го няма вече. В реалния живот никой не изчезва изведнъж. Дистанцира се, мълчи, срещате се понякога, разменяте реплики, всеки си живее своя живот и се радва, когато отново се види с приятели. Емоционалната пандемия отдавна ни е превзела. Търсят да четат всекидневно нещо от някого като че ли само това е живота му. Досадно е и се изостри. Хайде не полудявай и ти. Ако седнеш на автобусна спирка не е задължително да чакаш някого или автобус. Може и да си изморен, да те боли кръста и да осъзнаваш колко си се обездвижил в пандемията - това е направо лично преживяване, а не тото лотария на кого да досадиш. Имам някакъв хамав съсед, който винаги след 17 часа започва да чука, блъска и кърти все нещо, а още е студено и му личи колко е недоволен, че пощурява от нямане какво да прави след работа. Привързани били, чакали, искали. Нали виждаш, че не можем постоянно да се заявяваме колко сме живи, за да им е спокойно онлайн да си мечтаят новия живот. Да, Фуше, приятели сме и му се оплаквам, че не ми допада да ми говорят сексистки разни клиенти, които намесват и него в побърканите си проекции за развлечения. Няма нищо развлекателно в нашия бранш, особено сега. Търсели си били интересни личности, почват деня с клюкарника и кой какво е намерил, докато рови като боклуджия из целия този информационен товар. Това ли е новата нормалност? Да, Фуше, и с него сме приятели...да не мислиш, че е лесно да си домоуправител/домакин и да се чудиш на кого по-напред да обясниш, че толкова можеш и толкова получаваш? Стига вече халосване колко са безупречни, а изведнъж ние сме станали по-общителни. Ти, ако го слушаш бай ти илия от съседния клуб, за него всичко е по-хубаво у нас, а той е за съжаление, само че, Фуше, проблемът му е именно в този позитивизъм, че всичко му е ясно. Разбира се, че никъде не се каним и не искам да им слушам простотиите как се справяли сами и сами си направили живота такъв. Не си правим стратегии за общуване. Случва се, а с времето се избистря и това доколко се пазим като хора и емоционалности. Омръзна ми, наистина. Днес в магазина някакъв ме обслужва. Казвам, че искам три кремвирша (виждат ми се наистина пресни и апетитни и не съм се излъгала). Гадът започва да ги реже един по един и ме пита само толкова ли, а аз реших и аз да му отговоря подобаващо на сарказма и казах: "Засега." Защо прецених така поведението му ли? Ами накрая му пожелах хубав ден, а той си врътна физиономията и не отговори нищо. Да, не си направих труда да го огледам, а направо си поръчах кремвирши, но какъв ми е той, че да очаква внимание от мен? Изобщо не схващат социалната изолация и лаят недоволно след работа като луди псета. Та и на румения надутата гайда колко му било ясно приятелството. Да му се усмихнат, да си сложа голямото деколте, да ги нахраня и пей сърце..какво тук значи някакво си време като само момента му е важен. Фуше, постоянно разсъждават колко си груб и зная, че засега търпиш, но гледам, че май пак ще вземеш да громиш на бързи обороти. Те не правят разлика между грубостта ти спрямо хората и са напълно убедени, че те надценявам, не те преценявам правилно и т.н. Голямо следене ти казвам, голяма забавачница..като че ли само това им е важно, а не да обръщат внимание на хората, най-близо до тях. Не се ядосвай. Голяма мъдрост, да, целият ни план за възстановяване се крепи на дигитализацията, а това означава трайно обездвижване и постоянно шушукане в нета кой е излязъл на разходка, а пък всъщност е отишъл да си търси нещо свежо за момента..пука ми, Фуше, това ще кажа на Наполеон, защото психосоматично всякакви безумия ни заливат, всякакви сухи шампоани и почесвания умислено какво правим, което не е никак добре за нервната система, а и не виждам каква зелена планета ще населяваме с мониторни гледки и кючек до премала. Да де, голите им пъпчета през зимата..да го питаш новогодишния къде беше да обясни какви са последствията. Паднали от Марс и се озовали на Венера, но няма хълм, а те драпат да се хванат за него..грубиянинът си каза кои жени са истерични, като истинска дама не спестява истината. Статистиката им не съм видяла вчера и затова също трябва да се отчитаме защо. Разбира се, че имам още работа в нова платформа, в която казвам едно, а другаде също искат да го чуят. Моля те, Фуше, не изпадай в паника. Учебникарските изпълнения на планове водят до сериозни юруши, а се оказва, че нито сме иновативни, нито ни се цени бързането. Благодаря ти, че забелязваш как се променям...много им е лесно да плямпат, а когато трябва да се създава надежда за живот да искат други да се ангажират с това. Ще се справиш, Фуше. Не е въпрос да ни определят живота и движенията, а сега ще трябва да изтърпим киселините на неможещите да се движат, фъчкат по игрища и карат джипки. Аман от непридвидили, че всичкото застояване и блокаж се връща обратно рано или късно. Чао, Фуше. Студено е, разбира се, а и какви планове като ние не можем да се възстановим от работа, Фуше? Почват те да мислят кой колко по-интересно може да се откъсне от следенето им, а пък и какви каръци са някои точно по празниците да куцат с визията си колко се издържа в състезание по дигитализация..не, не виждам чак такива мрачни прогнози за край на образованието, но доста други неща няма да успеят да се дигитализират и туризмът няма да се съгласи да страда. Лягай си..стига си следял и ти, Фуше.Редактирано от Blackeyes на 22.04.21 01:19.
|