:))) Това е така, безспорно, живеенето за деня без впрягане и болни амбиции е факт. Живяла съм години наред без да мога да планирам повече от 5-6 месеца напред живота си, дори почивките и пътуванията не можех да планирам спокойно. Имаше една тема тук във форума "Как ви промени болестта?" или нещо подобно, та в нея имаше много подобни споделяния. Не знам колко време е минало от операцията или лечението ти, но предполагам, че не са минали 5 години, защото вярвай ми след около 5-тата година човек се отърсва от стреса и доста неща забравя, животът пак го повлича в обичайното си русло, дори забравяме и житейските уроци и пак си ставаме същите като преди. Смисълът за мен е в трайната промяна без непрекъснатата мисъл за болестта да е мотив в живота и действията ми. Затова и на въпроса на Екна "Как се чувстваме" отговорът е различен според това в каква фаза или етап на болестта сме.