мила sem77, радвам се, че с нещо полезно допринесох за разговора
но съвсем нямах предвид "смирението",
защото и след толкова години все още съм ядосана на случилото се с мене и не мисля, че като наведа глава и приема това като неизбежната воля на който и да е - дали Всевишния, дали Бог, дали Съдба, ще избегна и другите удари,
напротив - мисля, че благодарение на моят неспокоен и борбен дух се дължи както разболяването ми, така и оживяването
ей, Рак, мен няма да ме вземеш с голи ръце - умирам трудно
приех го като урок, опит в живота, необходимото зло по пътя ми
и на търпението се научих и подложих моят неспокоен и нетърпелив дух да свикне да следва тялото :
първите дни след като ме прибраха след операцията, и хирурзите са заръчали постепенно увеличаващи се разходки, а духът ми все със същата набрана инерция за бягане ме караше да се движа бързо както и преди, което носеше адски болки на скъпоценното ми тяло, то се наложи аз да си направя програма за търпеливост
до близкия квартален магазин за едно сапунче, на следващия ден до следващия за хляб, и така нататък стигнах и до центъра пеша и си купих чанта - наградих се
беше адски трудно да се прибирам, защото нашия квартал е на хълма - та на парчета взимах стръмния път, сядах направо по бордюрите, но успявах да се прибера сама, без да викам мъжа ми с колата,
научих се търпеливо да обуздавам духа си да слуша изпорязаното и изтерзано тяло...
някой може да помисли, че това моето е симптом на раздвояване и психозаболяване, нека , но на мен ми помага да търпя физическите несъвършенства на моята телесна обвивка
из просторите на и-нета намерих шеговито обяснение за Живота, което много ми харесва :
Животът е заразна болест, предава се по полов път и неизбежно води до летален изход
майтап бе, Уили
Редактирано от LlDlru на 14.09.13 11:14.
|